Как да възпитаме детето си правилно?

Няма човек на този  свят, който да не се притеснява, че ще възпита детето си зле, или че няма да може да му даде точния пример. Нормално е да се притесняваме, след като самите ние може да сме били възпитани неправилно и да не можем да изградим своя модел за това кое е правилно и кое не .

Ясно е, че всеки ще каже - Не бий детето, не му се карай.
А колко малко хора ще кажат - Но и не го разглезвай, не му се подчинявай.

Правилният начин е този, който самите ние ще усетим като сме сред децата си.Няма строги правила и забрани, но не се толерират и затрупването с неща, играчки, любов - без истинско разбиране на чувствата на детето.

Повече от ясно е, че не трябва да се държим зле с детето, не трябва да омаловажаваме неговите "прищявки". Трябва да го поощряваме, да му казваме, че го обичаме.
Детството - този момент от живота се всеки го помни. Вашето дете също ще го запомни, за това направете за него този спомен добър и цветен.

Нека то да се гордее с родителите си. Не го наказвайте, не го карайте да стои в ъгъла на стаята, да мълчи или да го лишавате от нещата, които обича.
Или ако правите неща ги правете в мярка. В противен случай, то ще ви намрази ...

Имайте търпение когато учите с него, отделяйте му необходимото време.
Когато говорите с Вашия партньор/съпруг/съпруга НИКОГА не използвайте израза - То не ни разбира !

Детето попива като "гъба" . То успява да чувства вашите емоции и да ги разбира.

Когато Вашето ангелче направи беля, не му се карайте, направете му внимателна забележка, че това не трябва да се прави така, а трябва по определен начин.
Детето е отражение на ВАС, не го превръщайте в същество, без амбиции и чувства. Оставете го само да избере своя път и го подкрепяйте.

Самоубийството !

Това е болезнена тема. За която много малко хора говорят. Както ги е страх от смъртта, така хората ги е страх и от мисълта, че може някой да си посегне на живота. Но най-страшна е мисълта, това да стане и ти да не можеш да го спреш или да не си обръщал внимание на призивите на човека за помощ, на писмата, които е оставял, дори на писането на завещание. На малките неща, които са били скрити сигнали, че нещо се случва вътре в него и, ако ти разпознаеш тези сигнали ще можеш да му помогнеш навреме.

Неуспешните опити за самоубийство за сигнали, че този човек има нужда от внимание, грижа и от подкрепа.

По - често към хапчета прибягват жените .

Като цяло в тази крачка, мъжете са по - смели. Когато вземат това решение, те се опитват на всяка цена да постигнат желаното. Прибягват съм пистолета или бесилката.

Жените си режат вените, скачат отнякъде или намират други начини, за да се погубят.

След продължителна депресия те могат да вземат това решение и да започнат даже да правят план как да го изпълнят. Бъдете нащрек за всякакви сигнали.Със сигурност това действие е планувано, както и мястото, така и оръжието или инструмента, с който ще се направи.

Избягвайте мисълта - Това няма да се случи около мен никога.

Никой не е в състояние да знае как ще се чувства във всеки един момент от живота си . Никой не знае какво ще го изкара извън равновесие - напускане на работа, напускане на семейство.

Зад тези опити се крие отчаяното, тъжно е самотно - ПОМОГНИ МИ !

Тези хора не са психически лабилни . Те може дълго време да са сдържали в себе си, да са били силни повече време, отколкото трябва. 

Нерядко военните, които не могат да преработат стресовите ситуации в работата, недълго след това посягат на живота си, а не малко пъти първо на семействата си, а после на тях самите.

Не подценявайте състоянието на човека до Вас, обръщайте внимание на малките, скрити сигнали, които много хора не забелезвят. При нужда потърсете помощ и бъдете силни, защото сте направили огромна крачка, за да спасите някой. 

Чувството да не се чувстваш обичан

Това ужасно чувство, което те преследва всеки ден . Чувството на празнота, болка, тъга. Гледаш през прозореца, после гледаш в тавана. То е ясно, че през цялото време гледаш тъпо. Няма никакъв смисъл да се усмихнеш.Тотална летаргия.Не излизаш от леглото, въртиш се на всички страни - опитваш се да се наместиш, но няма как, защото вътрешното ти състояние е дотолкова разклатено, че няма покой. Няма покой за душата ти и сърцето ти. Въртиш се, но не намираш смисъл. Чувстваш се празен, искаш да дадеш любов, но не знаеш на кой, нито кога, нито как . Иска ти се да бягаш, да крещиш, но нямаш сила да станеш от това легло.Молиш се да спре това чувство, което не можеш да опишеш с думи, но чувстваш толкова силно вътре в теб. То иска да излезне, да се махне, да не те мъчи повече, но стои и те гложди - НЕ СЕ ЧУВСТВАШ ОБИЧАН.

Колко много от нас не се чувстват обичани, нито от родителите си, нито от човека до себе си.

Седят и се чудят как да запълнят тази празнота - преяждат, напиват се, излизат с приятели, някои пишат блогове =)

Емоционални изнудвачи

Тези хора може да са навсякъде около теб. Това да е мъжът ти, шефа ти, брат ти, дори и баща ти.Те искат на първо място да притежават контрол над теб.Целят да те направят своя собственост. Обвиняват те постоянно, че му изневеряваш. Иска да има контрол както над теб, така и над живота ти, финансите ти, личното ти време, а и често над семейството ти.Той често е на настроения. Обвинява те, иска да се чувстваш виновна, за да може да те манипулира по - лесно.Непостоянен е, често думите му не отговарят на действията.Арогантен е , не уважава жените.Иска винаги да е пръв, да си наложи мнението, да те притисне, за да го подкрепиш и да му признаеш, че е прав.

Не забравяйте Емоционалния тормоз е също толкова жесток, колкото и Физическият . 
Никой няма право да Ви тормози.Осъзнайте се навреме и не ставайте поредните жертви на някой комплексиран мъж. 

В началото тези мъже изглеждат и СА красиви, умни, самоуверени, но също толкова мнителни, потайни и скрити.

Наръчника на един непукист !

" Истинският непукист е човек, на който не му пука дали му пука или не му пука "

Най - мощното защитно оръжие, най- мощната защитна реакция. Това да не ти пука, наистина да не ти пука, да махнеш с лека ръка, да си кажеш "авее, кво толкова" . 

От това състояние понякога всеки има нужда-да изпадне в него за дълго или за кратко, без значение.Ще ти кажат, че нямаш емоции, нямаш чувства, как не те е срам да не ти пука . Ама кво ти пука?

Бъди непукист, не за всичко разбира се . Но не трябва да ти пука толкова много за нещата от живота, така или иначе жив от него няма да излезнеш.

Нека да ти пука, много да ти пука .. за близките, приятелите, за себе си, за всичко, за което искаш да ти пука. Но запука ли ти прекалено много, някъде ще се пропука !!! 

Само внимавайте с докторите непукисти !

Привързаност, модели на привързаност, формиране.

Един от най-важните процеси за сформирането на здрава, стабилна и интегрирана личност е процеса на привързване !
Как се формира привързаността?
-през първите 6 месеца след раждането.
-бебетата постепенно се научават само кои хора са им познати, кои са им неприятни и обратното.
-бебето изпитва силна и огромна привързаност към майка си, но също има такава и към баща си.
Майките галят децата си, разговарят с тях, хранят ги . Докато бащите взимат най-вече роля в играта.

Позитивното мислене

Всеки един от нас в определен момент от живота си се стреми да мисли изцяло позитивно, да си промени нагласите, моделите и стила на живот.

Събуждането рано сутрин, поглеждането през прозореца ни изпълва с много мисли - положителни или не толкова. Чувстваме се изморени, въпреки че ставаме от сън, чувстваме се странно, не знаем дали сме щастливи, или тъжни. Но истината е, че нашите предварителни нагласи и очаквания биха подобрили много начина ни на живот. 

- Желанието да станем , да отидем на работа, без да закъсняваме ! 

- Желанието да отделим време на хората, които обичаме, без да ги нараняваме !

- Желанието да си легнем да спим, да се отпуснем и да забравим проблемите !

Положителната нагласа ни кара да приемаме нещата по - добре. Положителното настроение ни прави по - адаптивни, по - адекватни, по - усмихнати, по - щастливи.

Ето пример от личния ми живот : компютъра ми заби, ядосах се, ударих го, но той не се възстанови. Извод : Не действайте винаги първосигнално. Ако го бях изчистила, ако го бях напълнила с положителни емоции, записки, той щеше да ми отвърне със същото. Ако бях запазила всичко на отделни дискове, флашки, нямаше да съм му толкова бясна . Ако бях мислила положително и адекватно .
Така е и с нас хората.Ние сме програмирани по определен начин, да мислим, да чувстваме, да действаме.Ако ние  подхождаме положително към определена ситуация, ще получим същото.
Както когато си мислиш дълго време за някой човек и после го виждаш случайно в парка . Усмихваш се и до там, а до вчера си искал да му кажеш толкова неща.
Нашите мисли контролират нашите постъпки. Ако мислим и действаме позитивно, нещата ще се случват от само себе си. Те ще са заредени с нашите положителни емоции и ще са готови да се изпълнят във всеки един момент .
Малко черен хумор по този повод : 
- Каква е разликата между песимиста и оптимиста на гробищата? 
- Песимистът вижда кръстове, а оптимистът – плюсове...

Аутизъм

В клопката на аутизма ! Едно състояние, една диагноза, различни причини, но един изход - любовта , приемането, разбирането, интегрирането ! 

Аутизмът е състояние на усамотяване, изолиране, стегнация, едно вглъбяване във вътрешния свят, преминаване в друга реалност. Тези хора са мълчаливи, но същевременно имат нужда да кажат толкова много неща, имат нужда да изкрещят, да се развеселят, искат да покажат толкова много от себе си , но състоянието им не им позволява да се разгърнат напълно.Аутизмът е генетически обусловен. Аутистите притежават т.нар аутистична черупка, която ги предпазва от ужасната действителност. Те наблюдават детайлите, разглеждат ги, опознават ги . Понякога се фиксират в даден обект и много дълго време го наблюдават и изучават . За децата е характерно да си играят със своите играчки по необичаен начин - обръщат количките си, играят с някои играчки не по предназначението им. Както имат богата фантазия, така имат и доста странни маниери. В един момент са мълчаливи, самовглъбени, изолирани. В други моменти скачат, тичат . Имат хиперактивност, въпреки вътрешната им скованост.Аутистите са изградили една защитна стена, която ги пази от околните, от действителността, но не може да ги опази от самите тях.Всички ние използваме защити - защитни механизми, отдръпваме се от ситуацията или направо я напускаме, ние трябва да приемем, че това е тяхната защита, тяхната стена. Тази форма на защита ги държи в едно балансирано състояние, в което те ще се чустват добре - защитени, съхранени и себе си . 

Разбирането и интегрирането на тези лица е много трудно и винаги е било такова .

Приемането им става трудно, понякога невъзможно .

Но любовта от околните и най-вече от най близките е много важна за развитието им и интегрирането им сред останалите .