Размисли излишни ...

В един "прекрасен" момент започваш да изграждаш една стена между себе си и околните ... Несъзнателно или не, тази стена я има вече . Тя стои там , тя е между вас. Пречи, понякога помага, да защитава те, но не те предпазва от самия теб.Седиш и мислиш, чудиш се за тази стена, за тази болезнена преграда, за това, което самия ти изграждаш. Не ти харесва, но не го променяш. Изолираш се във вътрешния си свят , стоиш там и  чакаш, но чакаш какво - одобрение, харесване, разбиране, приемане. От кого? Баналната тема - в детството си не си получавал тези неща и сега ги търсиш . Банално, ама е така...
Бащата, който е липсвал .. Бащата, който си чакал на вратата да се прибере след работа и да те потупа по рамото, че си се справил добре в училище или че си си оправил стаята, която и без това рядко оправяш. Ядосаната майка, която се прибира и те подминава с пренебрежение. Бабата, която те тъпче с толкова храна и едновременно иска да те натъпче и с толкова гняв от това, че е длъжна тя да те храни и да го прави.
Стената, която стои между теб и семейството ти може цял живот да не изчезне, но поне трябва малко да се пропука ..
Знаеш ли, лягам си. Твърде много неща казах, толкова малко, а толкова съществени. Трябваше да е статия, а се получиха скучни размисли за живота ... Все тая .

Да се преборим с мързела !

Ако си мислите, че знам как наистина да се преборим с него, ще ви изумя, но не знам. 

Но на първо място, трябва да имаме план за деня.Без такъв план сме изгубени.Лежим, не ни се става, напрягаме се за единственото усилие да достигнем дистанционното, телефона звъни, дигаме и звучим все толкова поспаливо, въпреки че сме станали преди 4 часа.Предварително сме си взели храна, за да не се налага да ставаме от леглото постоянно. 

Ех, тежко е ... Всяко усилие ти се струва жестоко натоваране. Имаш да правиш 5,6 неща, но ги отлагаш, отлагаш.. оставяш ги занапред. Да бе, те, ако не утре, може да се свършат и вдругиден. Никакво усилие, никакъв стимул, никаква мотивация.Да ви кажа малко ме мързеше да я пиша тая статия, ама се наканих най-накрая :D 

Ефекта на музиката

Музиката - тя те отвежда в един друг свят, едно приказно място, в което няма хора, няма яд, гняв. Да, понякога има сълзи, зависи от музиката, друг път има радост, веселие. Не искам да чувам хората, искам около мен да звучи само музиката. Само тя е подходяща за моите уши, само тя има право да звучи около мен. 

Музиката - силната музика, тази която те накара да изтръпваш, да настръхваш от удоволствие. Песните, които ти напомнят на любимия човек.Песните, които те натъжават.Песните, които носиш в сърцето си и можеш да ги слушаш във всеки един момент. 

Създай своя мелодия, мелодия на твоя живот и си я тананикай често, пей я, свири я. Никога не я забравяй.

Самоконтрол и още нещо .

Единственият начин да контролираме емоциите си и най-вече гнева си е да се опитаме максимално да запазим спокойствие и самообладание. Не помага да броиш до 10 и след това да удариш, не помага и не е  полезно да сдържаме в себе си емоциите.Най-трудното нещо е да контролираме себе си, емоциите си, живота си. 

Когато искате да си излеете емоциите- крещете (по възможност някъде в планината),удряйте (по възможност не някой около вас).
Човек винаги трябва да си намира начини, чрез които да разпуска напрежението и да не го държи в себе си. Слушането на силна музика, хапването на нещо сладко, оттеглянето от всички, някъде далече.
Заобиколени сме от всякакви дразнители - в семейството, в работата, навсякъде.Ако се поддаваме на всички емоции и енергии, които излъчват те, ще се съсипем.
НА първо място трябва да съхраним себе си и своя вътрешен свят.
Заради неправилното преработване на нашата вътрешна енергия, ние я сублимираме в някаква " полезна " дейност. Агресивните хора стават полицаи. Агресивните хора стават фитнес инструктори. Има много такива случки...
Много нарцистични личности пък стават доктори или психолози.

Ебати, лошата реклама си направих сега.Сама се издадох какъв съм нарцис ...