Предначертан или не, всеки човек има своя път в живота си.
Ще стоим понякога на кръстопът, ще се чудим, ще се надяваме, ще търсим подкрепа по кой път да тръгнем.
Но решението трябва да го вземем ние.
Това е нашият път, нашето начало и нашият край.
Вървейки много, губим представа за времето, за околните, за мечтите, за проблемите.
Обръщаме се назад, гледаме, търсим, намираме грешките си, понякога не искаме да ги видим и си затваряме очите за тях.
Молим се и се надяваме някой друг да ни покаже правилния път.
Помним пътя по който сме тръгнали, помним грешките, камъните по пътя.
Търсим, търсим, търсим правилния път, един път го намираме, друг път излизаме малко от пътя, но пътя си е наш.
Ние сме извървели грешките си, болките си, успехите и неуспехите си.
Ние сме извървели този прашен, жесток, мрачен път.
Ние сме извървели голяма част от живота си.
Ние решаваме в коя посока да поемем, кой спътник по пътя да вземем с нас и към коя дестинация да тръгнем.
