Ексхибиционизъм

Ексхибиционизмът - прекаленото, натрапчиво разголване и оголване на половите органи. Предимно ексхибиционистите са мъже - боязливи, с ниско самочувствие, въшно и привидно изглеждат смели в това, което правят. Желаят да видят в лицето на жертвата уплаха, изненада, огорчение, възмущение. Всеки белег на подобна емоция ще ги възбуди още повече. Интересното тук е, че крайната им цел не е да осъществят полов контакт с въпросната жертва. Наред с парафилиите, воайорството и ексхибиционизма попадат в сексуалните отклонения. Психиатрията, психологията и сексологията се интересуват от тези състояния.
Местата, сред които те се подвизават са градинки, паркове, тъмни улички, а отскоро се срещат и в градския транспорт.
Противодействието на ексхибиционизма е или човек да не обръща внимание на случващото се или да го приеме с насмешка.
Това действие е наказуемо, тази проява на непристойно поведение е акт, който внася освен смут в хората, е в състояние да остави и травма в човека, в зависимост от неговата личност.
Член 325, алинея 1 от Наказателния кодекс постулира твърдението, че който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи ясно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Тревожност, страх и още нещо

На първо място ще започна с "генерализираната тревожност" . Този вид тревожност преди се е разглеждала като "свободно плуваща тревожност" . Високите дози тревожност или т.нар нереалистични безпокойства се класифицират като "генерализирана тревожност".
Децата, които страдат от генерализирана тревожност изпитват постоянна и неконтролируема тревога, много често тя е без основателна причина.
Повечето тревожни разстройства са провокирани от най - различни събития, но при генерализираната тревожност тревожното състояние е неопределено и може да се породи в ежедневието, в най - различни събития и случки.
Генерализираното тревожно разстройство се среща при деца много често, от 3 до 7 % при децата.
Тревожността от раздяла често е споходена с генерализираната тревожност. Прекомерната тревожност често върви с разстройство на вниманието с хиперактивност.
Второ място в текущата разработка заемат "паническите пристъпи".  Тези пристъпи могат да се определят като моменти, епизоди на силен страх, придружени от соматични или когнитивни симптоми.
Третото място тук е за "социалната тревожност/фобия" . Тук е изявен страхът, човек да не попадне в неловка ситуация или да не получи негативна оценка. Най - ярък пример може да бъде публично изказване, презентация, устен изпит. Физиологичните реакции, които съпътстват това състояние са треперене на гласа, изпотяване, сърцебиене и не на последно място изчервяване.
Срещат се още много видове тревожност - тревожност от раздяла, посттравматичен стрес, обсесивни страхове и тн.

Некрофилия

"Некрофилията в характерологичен смисъл може да бъде описана като страстно влечение към всички мъртви, разлагащи се, гниещи, нездрави. Тази страст прави живи неживите, разрушава в името на някого вече разрушеното. Това е повишен интерес към нсичко механично,"

Ерих Фромх - Адолф Хитлер - Клиничен случай на некрофилия

Този вид сексуално влечение се смята за тежка, крайна патология. Некрофилията се разглежда като сексуална възбуда, която е стимулирана от мъртвото тяло. Възможно е да има действителен контакт с трупа, но може и да бъде само под формата на фантазии. Страхът от отхвърляне или загубата му тук може много добре да се контролира, владеейки едно бежзизнено, мъртво тяло. Ти имаш целият контрол над него, той е послушен и не се съпротивлява. Некрофилът намира себе си единствено чрез този вид любов. Съществува и лека форма на некрофилия, това е повишеният интерес към мъртвите, както и към гробищата и панахидите, които се извършват. Докато при тежката форма на този вид патология, некрофилът изпитва силна възбуда при разчленяването на самия труп и използването на отделните му части, за да задоволи желанията си.

Некрофилията е наричана още танатофилия. Тя е красифицарана като парафилия, т.е сексуално отклонение от "Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства" (DSM) на Американската психиатрична асоциация.

Терминът "некрофилия" води началото си от книгата "Psychopatia Sexualis ( 1886) на Рихард фон Крафт - Ебинг, немски професор по психиатрия.

Некрофилията се нарежда редом до парафирии като педофилия, геронтофилия, зоофолия, фетишизъм, нарцизъм, инцест и тн.

При некрофилията ядрото, което страда е това на междуличностните отношения. Желанието за пълна власт над партньора и страха, че можеш да бъдеш сменен, както и привързаността са водещи тук.

Некрофилията може да бъде разделена на - агресивта, фангазна и романтична.

Некрофилията дава широко поле за размисъл от психоаналитична гледна точка. Концепцията за нея може да се срещне и в трудовете на Ерих Фром.

Противопоставяйки се на идеите на Фройд, Ерих Фром прави собствени изследвания.

След време обаче се откриват значителни сходства между идеите на Фройд и Фром.

На базата на проведено изследване , американските учени Розман и Резник (1989) определят три типа некрофилия - некрофилско убийство, обичайна некрофилия и некрофилски фантазии.

Некрофилите най - често избират професии като санитар, лекар в болницата, военен, сътрудник в моргата.

Ед Гин, кротък фермер е един от най - известните некрофили, Той е убил две жени, които на външност приличали на неговата покойна майка,

Андрей Чикатило и Михаил Новоселов се нареждат сред имената от руската школа на некрофилите.

2011 година в близост до Монтана неизвестен извършител разкопава гроба на младо момиче, изважда трупа й и се съвкуплява с него.

За некрофилията може да прочетете и от правна страна в Наказателния кодекс на Република България, член. 325.

Държавата на противоречията

Държавата на противоречията. Държавата, в която осцелират две състояния - вечна мания и вечна депресия. От крайната бедност на едни, други са потънали в пари.
Противоречиви интереси, противоречиви цели, противоречим на себе си.
Политика и пари, затънали сме, нали?
Държавата на зависимостите, в която успокоението идва от алкохола и цигарите. Вглеждането в себе си е ненужен акт, който ни пречи.
Болно общество, с болни амбиции, фантазии и желания. Обзети от хиляди страхове, ние треперим, треперим.
Диагнозата е една, страх те е да действаш тук и веднага. Фиксирани в миналото, ние изпадаме в противоречия и се лутаме между минало и бъдеще, настоящият момент изчезва, отпадаме и от него.
Не търся съгласие и одобрение, бих се зарадвала и на значително пренебрежение.
Ходещи диагнози, по новините облачни прогнози. Криза идва, студ идва, върху психиката всичко рефлектира.
Морал и амбиции жалки, мечти малки. Ходейки по тънък лед, не разбирайки околните, огорчавайки себе си.
Толкова хора, прави и здрави, но инвалиди. Въпреки липсата на патерици или количка, те са инвалиди.
Стремим се към слава и пари, велики сме, нали?
Тичаме към нереалните фантазии, спъвайки се в налудните ни идеи.
Благодаря, че се спря и се зачете, не се отказвай от живота, човече !

Реалистично песимистично

Гледайки напред, аз се страхувах, колебаех, противоречих си в мисли, желания, цели.
А поглеждайки назад се взирах в миналото с насълзени очи и почти усмивка, крива, кисела, бледа усмивка.
В лутането между бъдещето и миналото, не отделях внимание на настоящето. Забравях текущият, сегашният момент. Лутайки се, губих много. Губих себе си, обърквах околните и времето летеше с бясна скорост.
Неотдавайки се на настоящето, презирах миналото и провалях бъдещето.
Крепях идеята за живота си върху макет от чувства.
Къщата се строи от основите, е аз започнах от покрива , от мечтите.
Генетично заложено е да се страхуваме, да мразим, да обичаме. Генът и наследствеността ни дават много, заложби, ценности, усмивката на тати или погледът на мама.
Преоткривах нов свят, свят на различни хора с различни цели. Пусти светове, шареви светове. Души, богати, умове бедни.
Разсъждавайки върху технологиите, прозрях че те няма да изместят човека.такива силни страхове и фобии един компютър не би издържал, ще прегрее моментално. А човекът, простичък, добър, ще се бори, ще се лута, ще мисли, ще разсъждава.
Заобиколени и водени от основните ни страхове, ние блокирахме пътя си за напред.
Страхувайки се от самотата, ние се свивахме в ъгъла, ридаейки.
Страхувайки се от смъртта, ние избягвахме погребенията, църквите.
Страхувайки се от живота, бягахме от настоящият момент. Потъвахме в миналото или затъвахме и се захласвахме в мечти по бъдещето.
Чертаехме розово бъдеще, бяхме пълни с надежди, очаквания, мечти, които се крепяха на една пуста фантазия.
Избягвайки настоящето, бягахме от себе си.
С алкохолът ние компенсирахме любовта, която ни липсва, с него падаха задръжките, той действаше добре, но човек може да се опияни за цял живот и да изгуби представа отново за настоящият момент.
Алкохолът е бягство, както и фантазирането, мечтаенето, взирането в миналото.
Напрегнат живот, живот на бурни емоции, безразсъдни шофьори, избухливи, нападателни, арогантни хора.
Извън тази реалност, съществува и една друга паралелна реалност, в която има мили, сдържани хора.
Наранените хора стават агресивни и избухливи. Те не са глупави, както се смята.

Сублимирането на агресията те прави силен човек. Сублимирайки злобата, агресивните импулси и пориви и желанието за власт. Превръщайки се в лидер с такива качества, ти самият би бил много успешен човек.
Хабим много енергия, за хора, за глупости, за себе си хабим малко.
Объркани, задълбочени, странни...ние търсим себе си цял живот,
Намери себе си, независимо от възрастта, пола, религията.
Цял живот ще се луташ, ще хабиш време за околните, отдели време за себе си. Никой не би отделил време за теб, толкова от колкото имаш нужда.
Силата е в твоето съзнание, пести енергията, която раздаваш на околните, дай малко енергия и на себе си.

Господин Ши

Срещата с Господин Ши се проведе в Психодиспансера.
Разрошен, усмихнат и приказлив, Господин Ши дойде към мен.
Сините му очи се взираха проницателно във всички, презираше с поглед, но и анализираше всичко.
Умен, красив, но с болен, луд, див ум.
Господин Ши страдаше от шизофрения. Страдание беше за околните, за него състояние, което той се опитваше да приеме и да живее с него.
Това беше третото му посещение в болницата.
Халюцинациите бяха увладяни доколкото може, или поне така твърдеше той.Господин Ши беше обсебен от налудностите за преследване, т.нар персекуторни налудности, както и от мегаломанни налудности, за величие и знатен произход.
От време на време, Господин Ши ме поглеждаше строго и сериозно, но през повечето време той избягваше очен контакт.
Въпреки разкъсаното му мислене, той запази добрият тон, запази човешкото в себе си. Разказваше вицове, смееше се от душа.
Макар и с болен ум, Господин Ши беше запазил това, което много, т.нар здрави не притежават.
32 годишен, проницателен, програмист, влюбчив, с мечти и стремежи.
Благодаря ти, Господин Ши, че ме вкара за малко в твоя свят.
Лекувай се, пази се и бъди щастлив !

Един поглед към шизофренията

Шизофрения

Шизофренията е едно от заболяванията, които се лекуват най - трудно.

В САЩ болните надвишават 2 млн.души.

Едно от най интересните и най - изследваните е това заболяване.

E. Kandel  изследва синаптичните промени при шизофренията.

Съществен принос в теорията за шизофренията има и A. Carlsson. Той обръща внимание на допамина в процесите на шизофренията.

Симптомите на dementia praecox по Emil Kraepelin се делят на :

- Халюцинации

[ слухови , тактилни и обонятелни ]

- Налудности

[ за въздействие, за величие, за преследване, за отношение, сексуални ]

- Разкъсаност на мисленето и речта

- Кататонни симптоми

Няколко фрагмента за паметта

Паметовите функции отговарят за разпознаване на сигналите, идващи от околния свят, натрупването на знанията като паметови следи и извличането им.Припомнянето на минал опит и натрупаното знание се обхващат също в тези паметови функции.Човешката памет възниква от жизнения опит на всеки отделен индивид, но съдържа и изключително много от натрупаната през вековете културна памет на човечеството.Паметта е конструктивен процес, за който има значение протичащата в момента обработка на информация, но също и емоциите и нагласите, създадени в индивидуалното развитие на личността.Голяма част от паметта е несъзнавана – не сме в състояние да осъзнаем кои спомени складираме и кои не и как да ги класифицираме.Не притежаваме директен контрол върху нашата памет.Сегмент от т.нар „Автобиографичен Аз“ може да остане за дълго време скрито в нашето несъзнавано и въобще може да не достигне до съзнателното ниво.Възможно е то да се появи променено или е възможно да изтика напред други факти, или емоционални състояния.Организацията на паметта в голяма част е несъзнавана.Светът на несъзнаваното е голям и необятен.Макар и такъв, той поддържа автобиографичната памет.Психоанализата е метод да се проникне в несъзнаваното и да се попълват празнините на паметта, свързани с Автобиографичния Аз, както и по отношение на създадените по – рано обектни отношения.Паметовите функции обхващат декодирането на перцептивната организация, нейното складиране и извличане.Паметта е важен елемент от интегративните функции на мозъка, поради което когато се припомни някакво събитие се извикват съпроводените с него зрителни, слухови, обонятелни и др усещания, както и съпътствалите го емоции.Когато оживеят някакви паметови следи, се възпроизвежда времевата и пространствената характеристика на нервните процеси, които са протекли в миналото.Паметта извиква някаква представа, мисъл, заучено движение от миналия опит на индивида.

Видове памет :

Според Moskovich (2003) паметта се разделя на :

1.      Имплицитна – Памет по механизма на несъзнаван перцептивен опит – прайминг и процедурна памет за двигателни умения.Тази памет се нарича също недекларитивна памет.

2.      Експлицитна – Съзнателно натрупване на личен опит, т.нар епизодична памет, която включва пространство, място, време и образи.И също познания за факти – декларативна, семантична памет.

Локализацията на епизодичната памет е в хипокампа, а на семантичната памет – голямата асоциативна област, която обхваща части от теменната, слепоочната и тилната кора.

Видове памет в зависимост от времевата характеристика на паметовите механизми :

1.      Сетивна памет – няколко стотин милисекунди, в които се запазват чисто сетивните белези на обектите.

2.      Краткосрочна памет – тя е с ограничен обем.В нея се включва запаметяването на факти, думи, числа, цветове и образи.Периодът на запаметяване е от няколко секунди до една минута.

3.      Дългосрочна памет – тя има неограничен обем.В нея е включена натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен период от време, например години.За нейното извикване могат да протекат няколко минути.

В експерименталната психология се използва понятието „работна памет“ , което е въведено от Baddeley.Под това понятие се разбира лесно достъпната за различни когнитивни процеси памет.Работната памет създава баланс между текущата и минала информация и се уврежда  при увреди, т.нар лезии в префронталната кора.

Да живееш с ОКР

Да живееш с окр. Ако може да се нарече живот това.Не пипаш, броиш постоянно, миеш си ръцете, търкаш ги, полудяваш.
Ставаш сутрин, заобикаляш всичко в стаята, което не пипаш, за да стигнеш до дръжката на вратата, която също не пипаш и следва да отвориш с лакът.Притичвайки до банята, набързо, но сръчно се измиваш.Връщаш се в стаята, заобиколен си от натрапливи мисли. Искаш да се облечеш бързо и да се махнеш, отиваш в коридора, прескачаш няколко плочки и най накрая стигаш до вратата. Излизаш - жив си !
Това се повтаря всеки ден.Обсесии, компулсии, мисли, ритуали.Броене, миене, избягване на определени предмети.
Да жиеееш с окр 15 години.
Да си завладян и обсебен 15 години.
Макар малко странни, хората с окр са много чувствителни и емоционални.

F42 Обсесивно - компулсивно разстройство
Налице са повтарящи се натрапливи мисли и действия.Има изразена тревожност.

Аз, хипохондрикът

Ставаш с ясна цел, нали

тя е пак да търсиш болести, уви.

Запъхтян към болницата тичаш,

не смяташ никаква болест да отричаш.

У дома, затрупано от документи, с всевъзможни диагнози

те за теб са просто черни прогнози.

Лекарят идва, убеждава те, че си добре.

Но това на теб не ти стига.

Чуваш го, но не вярваш.

Обикаляш от стая в стая, търсиш потвърждение, че си зле 

и за теб лек ще има.

F45.2 Хипохондрично разстройство

Това е диагнозата и тя е ясна, не е телесна, но е психическа.

Налице са изразена депресия и тревожност.

Обикаляйки всички лечебни заведения, търсейки видимата или скритата диагноза, ставаш дотолкова обсебен от собственото си здраве, че забравяш всичко друго.

От страх да не се разболееш от нещо, ти разболяваш съзнанието си.От постоянните мисли и страхове, ума и душата ти започват да страдат.

Налудните идеи постоянно се въртят в главата ти, съзнанието ти вече трудно ги преработва и ги праща към тялото. Където се превръщат в психосоматични заболявания. После имаш ясна причина защо те боли нещо, но това нещо ти сам си го причинил, от страховете и черните ти мисли.

Описано като такова разстройство според психиатрията, хипохондричното разстройство е добре да бъде лекувано от терапевт. С цел премахване на негативните мисли.

Намирайки спокойствие в поредната диагноза или поредния болничен лист, ние обричаме себе си на постоянно търсене на проблеми и диагнози.

Аз, хипохондрикът не е просто състояние, не е диагноза, то е изцяло неразрешен наш вътрешен проблем.

Пациентът демонстрирайки трайни соматични оплаквания се затваря в един порочен кръг, в който водещо е диагнозата и наличието й.

С подходяща терапия и дълги и задълбочени размисли, резултатът ще е налице.

Всичко е в нашите глави, а решението е само и единствено в нас.