сряда, 28 февруари 2018 г.

Индикатори за насилие, проявено над деца





Когато едно дете е малтретирано и неглижирано, това може да се забележи, ако човек е наблюдателен и обърне внимание на следните индикатори , на първо място за физическо малтретиране :

  • счупени нокти
  • изгаряния
  • насинени очи
  • счупени или избити зъби
  • хематоми
  • необяснимо счупени кости
На второ място се обръща внимание на поведенческите индикатори за физическо насилие, тормоз или малтретиране :

  • страх от прибиране вкъщи
  • страх от родител
  • свръхагресивност
  • оттегляне
  • училищни проблеми
Следват индикаторите за емоционално малтретиране :

  • проблеми на речта
  • гневни реакции
  • хапене
  • необичайни страхове
Индикатори за сексуално малтретиране :

  • дискомфорт при ходене или седене
  • драстична промяна в апетита
  • енуреза

вторник, 27 февруари 2018 г.

Емоциите от гледна точка на психопатологията






Емоциите представляват субективно отношение на индивида към заобикалящия го свят и към самия него.
Афектът е външният израз на вътрешното емоционално състояние.
На физиологична основа емоциите се свързват с повишена активация в Централната нервна система.
Съществуват разстройства на емоциите. Те могат да се срещнат при :


  • афективни разстройства - Биполярно афективно разстройство
  • тревожни разстройства - Фобии
  • психотични разстройства - Шизофрения
  • органични разстройства - Деменции
Класификацията на разстройствата на емоциите се делят на количествени и качествени.
При количествените се наблюдава интензивност, сила. Първите, които ще разгледам са количествените.

С оглед на настоящата тема, нагледно аз Ви представям няколко психиатрични и психопатологични термини и формулировки :

Първите, които ще разгледам са количествените :
  • Еутимия - уравновесеност на емоционалната експресия
  • Дистимия - тъга, скръб
  • Изравнен афект - емоционално притъпяване
  • Анхедония - липса на радост и удоволствие
  • Апатия - безразличност
  • Хипертимия - силна радост
  • Дисфория - мрачно настроение
Към качествените разстройства на емоциите спадат :

  • емоционална лабилност
  • амбивалентност
  • еуфория
  • мория
  • паратимия и парамимия
  • патологичен гняв


вторник, 20 февруари 2018 г.

Заекване - обща информация




Заекването се характеризира с нарушение на гладкостта на вербалната експресия, което се характеризира с неволеви повторения. Наблюдава се страх, тревожност, притеснение, заради речевите затруднения, които присъстват в дадения индивид. Заекването е нарушение на темпа и ритъма на говора. Най - честите прояви, които се наблюдават са :
  • блокажи в говора
  • накъсана реч
  • липсва плавност  в речта
  • плитко дишане
Voisin , който е френски психиатър издига една интересна хипотеза, според която заекването е конфликт между желанието да се говори плавно и тревожността и страха от това, че няма да се случи плавният и нормален говор.
При заекването присъстват допълнителни движения, които включват мускулите на говорния апарат и лицевите мускули.
Подходяща е терапия за намаляване и спадане на тревожността , както и логопедична намеса.

Кога е важно да посетите психолог?







Консултациите с психолог би следвало да се извършат когато в индивида се прояви определен вид страдание, загуба, скръб. Когато изживява :


  • болка
  • трагедия
  • отхвърляне
  • траур
  • скръб
  • загуба
  • има проблеми със самочувствието
  • има междуличностни проблеми
  • изпитва проблем в работата
  • в интимните взаимоотношения
  • има зависимост - към алкохол, някакъв вид наркотично вещество, храна
  • има паник атаки
  • има тревога
  • изпитва напрежение
  • има натрапливи мисли
  • има страхове
  • има хипохондрични оплаквания
  • иска да бъде изслушан и разбран
  • страх от смъртта
  • страх от загуба
  • при раздяла / развод
Това са малка част от проблемите, които имат хората и които са причина за посещението при психолог. За справяне с проблемите, за професионална помощ е редно и е желателно човек да потърси подкрепа. За да бъде полезен на себе си, за да се върне към своя психически комфорт. 

сряда, 14 февруари 2018 г.

Психологически профил на извършителя на изнасилване








Основни фактори, които обуславят личността на извършителя :
  • Повечето от половината жертви на са възраст 16 - 29 години.
  • Възможно е извършителят и изнасилената жертва да се познават - да са приятели, роднини, да са били съученици.
  • Не са малко и случаите на изнасилване на напълно непознати жени.
  • 80 % от изнасилвачите са под 30 - годишна възраст.
  • Голяма част от тях имат нормално IQ.
  • Семейната история често на извършителите често се свързва със садистична майка и отсъстващ баща.
  • При някои извършители е възможно да се открие и зависимост към алкохол или наркотици.
Мотиви за извършване на деянието :

  • себеизява
  • самоутвърждаване
  • осъществяване на контрол
  • осъществяване на близост
  • сексуална неудовлетвореност
  • омраза към жените
  • утвърждаване на собствения Аз
Чл.152 от Наказателния кодекс - в него законодателят изрично е посочил, че общият състав на престъплението включва "съвкупление" с лице от женски пол, без негово съгласие :

  • лишено от възможност за самоотбрана
  • като принуди лицето към това със сила ила заплашване
  • като го приведе в безпомощно състояние
Основни характеропатологични особености в извършителя на изнасилване :

  • нарцистични личности
  • импулсивни мъже - т.нар емоционално нестабилни личности
  • приповдигнатост
  • прекалена егоцентричност
  • липса на емпатия
  • безотговорност
  • слаб самоконтрол върху влеченията
  • неуважение към чувствата на другия
  • смятат жертвата като предмет, виждат я изцяло като средство на тяхното задоволяване
  • ниска поносимост към фрустрация
За извършителите на насилствени престъпления може да се каже много, това е една много малка част, която цели да Ви даде обща картина и характеристика за извършителя.

понеделник, 12 февруари 2018 г.

Синдром на Турет - специфично тиково разстройство










Тикът представлява неволно, бързо, повтарящо се движение, което включва определени мускулни групи.
Определени части в мозъка не функционират нормално, по - конкретно са нарушени функциите в централния лоб. Смята се, че има проблем с частта, с която хората трябва да се сдържат от непристойно поведение, мисли и жестове. 
Вербалните и двигателните тикове са ключови за този тип разстройство!
Синдромът на Турет е специфично тиково разстройство, което е наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от двигателни и речеви тикове. Синдромът също се свързва с проявата на неволни ругатни и коментари, които лицето произнася. Почти винаги началото е в детството или в юношеството. Синдромът на Турет може да включва в себе си :

  • гримаси
  • ругатни
  • викове
  • намигвания
  • груби жестове
  • вокални и моторни тикове
10 % от страдащите с този синдром имат прояви на копролалия - неволно ругаене и псуване.
Психотерапията и поведенческите тревировки биха спомогнали за овладяване на състоянието. В редки случаи се налага и медикаментозно лечение. 

сряда, 7 февруари 2018 г.

Хипохондрично разстройство








Основната характеристика на това разстройство е загрижеността относно наличието на едно или повече заболявания, които са прогресиращи соматични разстройства. Притеснението е фокусирано върху един или два органа, или цялата система на тялото. Често са налице изразена депресия и тревожност. Страхът от определено заболяване е постоянен, интензивен. Никой лекар не е в състояние да разубеди болния, че всъщност нищо му няма. Хората, които имат хипохондрия често се страхуват от най - страшните диагнози - рак, спин, инфаркт, инсулт.
Хипохондрията спада към тревожните разстройства.
Характерни са постоянните огледи на собственото тяло, вглеждане, търсене на симптоми и на потвърждение на страховете за евентуална болест. Склонни са към самовнушение и преписване на всяка болест за която са чули. За да се избегнат евентуални проблеми и дисфункциониране в психиката е необходимо своевременно да се направи консултация с психиатър и психолог.

Синдром на родителското отчуждаване









Синдромът на родителското отчуждаване е нарушение, което се характеризира с комплекс от симптоми в резултат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведенчески реакции от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката между детето и другия родител. Тази ситуация е свързана с раздялата на родителите. Авторът, който пръв дефинира синдрома през 1985 г. е Ричард Гарднер, професор по клинична психиатрия към Клиниката по детска психиатрия на Колумбийския университет. Най - често се започва със следните компоненти за манипулация на детето :

  • не се позволяват телефонни обаждания на детето
  • ограничава се физическия контакт
  • определения режим не се спазва или настъпва късно
  • включват се болести, единият родител се оправдава, че детето е настинало 
  • забравя се за ангажимента да се остави детето за уикенда на другия родител
При наличие на синдром на родителско отчуждаване в детето настъпва страх от единия родител, той е наплашен от него като човек, който представлява обгрижваща фигура в живота му. Наблюдава се Изразяване на емоционална дистанция с отчуждения родител.
За доброто на детето и в името на неговото спокойствие и пълноценен живот, би следвало да се разберат родителите цивилизовано и в името на детето. Този синдром може дълбоко да рефлектира върху психиката на детето, отношенията между родителите могат да му оставят дълбок белег за цял живот.

Автор : Елеонора Йорданова

вторник, 6 февруари 2018 г.

Ползите от разговор с психолог











В днешно време, за да се обърне човек към психолог се смята, че трябва дълбоко да е нарушено неговото жизнено функциониране или отношенията му с околните и социалните контакти. В рамките на позволеното и на нормалното е това, човек да изпитва тревоги, притеснения, страх, негативни емоции. Липсата на страх от всяко нещо е по - показателна за патологично състояние, отколкото самия страх.
Ползите от разговор с психолог са няколко, но са съществени и значими за всеки отделен индивид.

  • споделяш
  • имаш слушател
  • събеседник
  •  пред теб стои човек, който няма да те укорява за постъпките ти
  • изхвърляш от себе си негативните емоции и притеснения
  • срещаш емпатия
  • получаваш нужното внимание
  • изслушват те на всякакви теми, които са обект на твой интерес
  • помагат ти
  • подкрепят те
  • вдъхват ти кураж, надежда
Процесът на терапия е възможно да продължи повече или по - малко, в зависимост от желанието на пациента, от това как той се чувства и какво желае. Ползите от разговор с психолог, всеки може да извлече сам за себе си. Разговорът с приятен, интелигентен събеседник, който ще те изслуша и ще те подкрепи е основното. Психологията е наука за душата, за най-фините чувства, емоции, премеждия. 
Болката и страданието са емоции, които трябва да се изхвърлят от тялото, от душата. Те не трябва да се превръщат в яд и злоба и да разрушават както психиката, така и тялото. 
Изхвърлете ненужните емоции, споделяйте, потърсете човекът, който съответства на Вашето несъзнавано. :)

Детска церебрална парализа (ДЦП)


Детската церебрална парализа се характеризира със своето ранно начало. Нарушени са движенията на крайниците, както и позата. Често това заболяване се съчетава с други тежки и специфични състояния и разстройства, каквито са умствена изостаналост, епилепсия, говорни, слухови и зрителни нарушения, както и емоционални и поведенчески проблеми. За етиологични фактори, които е възможно да са предшествали това заболяване се смятат : 

  • асфиксията  
  • железен дефицит
  • недохранване
  • пневмония
  • преждевременно раждане
  • инфекции
  • пневмония
От 2 до 5 % са случаите на раждане на деца с ДЦП. Видовете терапии, които може да се приложат за подобряване на състоянието са :физикална, хирургична и ортопедична. Възможно е да се наложи и медикаментозна терапия, както и семейна терапия, подходяща за семейството за приемането на това заболяване.