Дислексията е специфично разстройство, което е свързано с развитието на училищните умения. Касае се за нарушена способност за учене и научаване. Дислексията включва в себе си множество симптоми и прояви, не се включва едно, единствено нарушение. Областите, които страдат са експресивна реч, импресивна реч, основни четивни умения, разбиране на прочетеното.
Терминът дислексия идва от гръцките думи
dys - разстройвам и lexos - дума. За първи път този термин е бил използван от доктор Берлин през 1887 г. При индивиди от мъжки пол се среща по - често това нарушение.
Според международната класификация на болестите - десета ревизия (МКБ - X), в рубриката F81 се използва терминът специфични разстройства в развитието на училищните умения.
Клиничните прояви при дислексията могат да се разделят условно на две : общи и специфични. Общите са свързани с психомоторно развитие, поведение, особености на доминантността и латерализацията на функциите и когнитивното развитие. Към специфичните характеристики спадат характерните особености в развитието на висшите корови функции.
Специфични нарушения на математическото мислене и математическите умения са характерни за деца с
дискалкулия.
Тези деца често биват етикирани като деца с интелектуална недостатъчност.Започват да развиват несигурност и ниска самооценка.Децата трябва да бъдат подкрепяни, разбирани и да се отделя повече време за учене.
