Болести, състояния, лудост

Винаги съм се интересувала повече от психиатрията, отколкото от психологията. Вълнувала ме е повече медицината, психиатрията, лудостта в човека. Четем постоянно за симптомите на хората, четем за състоянието им, четем за психичния им профил, статус, за живота им.Сухата теория в учебника не ми е достатъчна. Практиката и опитът, материалите, хората, които виждаш през практиката и обучението това ми е достатъчно, това ми стига и това искам.

Кататонният ступор при хората болни от шизофрения се изразява с намалена двигателна активност, която при силна степен е известна като каталепсия.
Кататонната възбуда се характеризира с психомоторна възбуда.Кататонната възбуда включва в себе си още няколко неща : стереотипии, персеверации, ехопраксии и ехолалии.

Пример :

Синдром на хоботчето - болните може дълго време да седят така.Лицевия израз е застинал по този начин.

Пример :

Симптом на въздушната възглавница - Болните може дълго време да си държат главата над възглавницата.

Пример :

Ембрионално положение при болна с кататонно - ступорна форма на шизофрения 

Пример : 

Заблуда

Заблудата, в която живееш,
сълзите, които всяка нощ пилееш.
Умираш за миг,
иска ти се да заглушиш този вик.
Затваряш очи,
само за да спре да боли.
Молбите, които изричат,
че уж те обичат.
Те, онези лошите,
със същите лъжи пошлите.
Не мога да бъда сама, 
ала как да търпя това?
Искам само едно,
да изтриеш, да премахнеш това болезнено петно.
Навън.. да излезна, да тичам, да се махна, да избягам
пътя до теб не желая да пробягам.
Отбягвам себе си дори, 
кой ще ми върне тези мечти?

Дали е любов?

Дали е любов когато обещаваш на някой да си с него до гроб?
Дали е любов когато плачеш, защото си нечий роб?
Какво е любовта - чувство на поглъщане на другия, изпитваш любов, но и малко злоба, изпитваш ревност, голяма доза притеснение, дали този човек ще е вечно до теб.
Какво е любовта - и колко трае тя?
Има ли вечна любов? Има ли истинска любов?
Обичаме най - много себе си, а можем ли да обичаме някой друг повече от себе си?
Ако обичаме другия повече, ние забравяме себе си - това любов ли е?
За някои хора съществува идеалната любов, но това е идеализиран образ на другия, като нещо уникално, прекрасно, съвършено, недостижимо. Това не е любов, това е заблуда.
Има и любов, има и заблуда, има и тъга,има и любов по принуда.
Съществува стария навик, вкопчването, привързването, което стои в нас, но това не е любов.
Всеки има свое обяснение за любовта.
За едни е обич, за други е силна любов.
Дали е любов?

Самота

Седя на бара сама,
с чаша пълна с тъга,
изпитвам известна вина.

Чувствам се ненужна, отчаяна, тъжна.
Не се чувствам обичана, харесвана, само длъжна.

Искам да избягам, да тичам надалече,
много ми идва вече.

Разбиране да не получавам и 
за това себе си да обвинявам.

Омръзна ми егото си да наранявам.

Имам емоции, чувства, страхове, копнежи, надежди и мечти, 
но няма кой да ме разбере, уви .

Нещо любовно

Нещо любовно ми кажи, 
сладки думи в ухото ми нежно прошепни.
Ще съм щастлива, ако не си говорим лъжи.

Нещо любовно искам да изживея, 
и живота си досега да се опитам да проумея.
Опитвам се себе си да владея.

Нещо любовно, някаква страст, искам да не съм същата Аз.

Нещо любовно, някаква тръпка, някакъв блян,
без болка и сълзи, само нежно ми говори ...

Имам много неща за казване,
не по - малко за показване,
но всичко е до доказване.

Имам ли теб, имам всичко, спокойствие, мечти, не искам
живот със сълзи.

Искам теб и никой друг, не се плаши, не те искам за съпруг ! 

Мъжът за мен

Има мъже в живота ти, които се радваш и си горда, че си срещнала. Има и други, за които съжаляваш. Всички те остават в теб рани, разочарования, белези, но остават и един важен опит, който няма да получиш никъде другаде.
Има такива мъже, за които си струва да се събудиш, за които си струва да си легнеш късно, въпреки че си изморена и на другия ден си на работа.
Има мъже, които не ги е страх, такива каквито ще са до теб, дори когато ти самата не си наясно с живота си, мислите си и поведението си.
Има и такива, които при най - малкия проблем ще те оставят, по техните думи това не ги прави безхарактерни.
Има мъже, които ще ти направят дете, ще те оставят, има и такива, които ще ти направят дете, но ще са с теб завинаги.
Мъжът за мен не трябва да притежава много качества, не трябва да е богат, нито беден. Трябва да е щастлив с това което има, трябва да се радва, че ме има и да оценява живота си.Защо ми е красив и самовлюбен мъж ? Защо ми е богат мъж, но толкова студен и празен отвътре?
В търсене съм не за мъжа, а за човека. Този, който ще е човечен, добър, състрадателен, мил.
Човекът, който ще се съобразява с чувствата и емоциите ти.Този, който ще е до теб и няма да се страхува.
Аз не искам кукла до себе си или предмет - искам усмивка, човек.
Не искам студен поглед, който те пронизва, думи, които те укоряват постоянно и ръка, която те гали рядко.
На първо място искам този мъж да има качества, които няма да намеря никъде другаде.
Най - скъпата кола, най - големия апартамент и най - хубавите дрехи са просто вещи, които остават на заден план.Когато си празен отвътре, нищо около теб не може да запълни тази празнина.

Сиво е - анатомията на едни скрити чувства

Тъмно, мрачно, сиво, празно е .
Чувствам силна тъга, някаква особена празнота.Имам и огромно чувство за вина.
Безсилна съм, на моменти се опитвам да съм всемогъща, но тъгата пак мен ме поглъща.
Мразя, изпитвам гняв, яд, крещя, удрям, рев, сълзи, болка.
Навън гърми, мрачно е, времето е тежко, но и на мен ми тежи нещо, чувствам болка, свила съм се и съм забила поглед в големия прозорец.Навън вали, в сърцето ми чак гърми, всякаш рами, но от сълзи.
Боли, но една особена болка, скрита, прикрита, не желая да е разкрита.
Скучно е, неловко е, мълчанието ме побърква, а човека до мен ме обърква.
Сиво е, празно е...
Хората искат да разберат какво ми е, но не се вслушват в думите ми, не обръщат внимание на действията ми, седят в неведение, само ги гони едно познато съмнение.
Съмняват се в мен, съмняват се в себе си,но те пак са в плен ...
Сиво е, празно е.. 
Ще дойде радостта, но кога ? 

Това е мъжът

Всяко момиче е в търсене на своя принц..
Мъжът, който ще те накара да се усмихваш само при мисълта за него.
Той няма да спори с теб, няма да си налага мнението, но ще иска да го уважаваш и изслушваш.
Той няма да говори за други жени, защото знае, че сега е с теб и ти си единствена.
В очите му няма да виждаш тъга, защото той е щастлив, че сте заедно.
Понякога ще се карате бурно, но после ще се сдобрявате дълго, ще искате да сте заедно постоянно, дори когато си омръзнете един на друг и си мълчите, той пак ще иска да е с теб.
Ще иска да имате снимка заедно, ще иска да те запознае с приятелите си.
Много често ще те бъзика, но само за да види как се усмихваш.Ще се опитва да те анализира, да те ядоса, да те подразни леко.
Един ден ще иска да гледате звездите, друг ден ще казва, че ти си неговата звезда.
Ще се държи добре с теб, ще ходи до теб, ще те държи за ръката. Няма да ходи напред, няма да ходи назад, ще бъде до теб.Ще иска да знае всичко за теб, ще те пита какво обичаш да ядеш, ще те пита къде обичаш да се разхождаш. Ще се опита да сбъдне мечтите ти, ще иска да е част от деня ти, от ежедневието, да сподели с теб деня, нощта, живота си..
Ще те изпраща всяка вечер до дома ти и ще те държи дълго пред входната врата, ще те целува, ще те гледа, ще те милва..
Ще те погледне и ще каже чао, но ще се усмихне и ще остане още, ще те гушне силно и ще разбереш, че не искаш никога да те пуска.
Мъжът , той не е прекрасен, да красив е, чаровен е. Усмихва се, гледа те, иска внимание, но и дава нужното внимание. Не те засипва с комплименти постоянно, казва всичко точно когато трябва да го каже.Иска да те радва, гали те по косата, заспива до теб, обръща ти гръб и когато заспиш те стиска и те прегръща цяла нощ.
Мъжът, с който се карате за това кой ще измие чинийте, кой ще изхвърли боклука, а накрая отивате да хапнете навън и после правите всичко това заедно.
Мъжът, който прилича малко на баща ти, но се различава и по много неща от него.
Мъжът, който ще срещнеш и никога няма да забравиш ...

Какво научих?

Научих, че за да се насладиш на живота, трябва да го изживееш пълноценно, но не както казват родителите ти, не както те учат учителите ти или както те съветват приятелите. Трябва да го изживееш по свой начин.

Научих, че не е важно къде си и как прекарваш времето си, а с кой си и как се чувстваш с този човек.Дали ще съм седнала на полянката или в парка е важно кой е до мен.В заведенията няма да разпознаеш истинските си приятели. Те ще са с теб докато имаш пари, време за тях. Другите ще останат и след това, с тях ще можеш да скучаеш, да се радваш или просто да си седите заедно.

Научих, че не избираш семейството в което живееш, но си в състояние да промениш себе си и средата в която си. Въпреки семейните проблеми, тези родители ще останат за цял живот твоето семейство. Въпреки дразгите, ще останете заедно, дори и да не се понасяте на моменти.

Научих, че ако искаш да учиш, е достатъчно да имаш само желание.Давам пример с това, че се опитвам сама да науча гръцки език. Трудно, но не невъзможно...

Научих, че ако си песимист, нещата ще се влошават още повече.Научих, че ако си оптимист, твърде много започваш да фантазираш.Но пък ако си непукист, на моменти помага.

Много неща научих - опита, живота, практиката, хората около мен, наблюдението на всички и всичко, което става покрай мен. Научих се да прощавам, да се извинявам, научих се да казвам съжалявам, научих се, че не трябва да закъснявам. Научих се да живея, но по начин, който само аз си умея :))))

Историята на едно фрапе

Чашата е наполовина празна или наполовина пълна ? Зависи от гледната точка .. .
Както си стоях на лекция по психология се замислих за живота, а покрай него за фрапето, за жаждата за живот, но все пак главно си мислих за фрапето. Започнах да го снимам, да го приемам като повече нещо от напитка, сближих се с него така да се каже ха - ха. 

В един момент си мислиш, че си на дъното, че едва ли не умираш, загиваш, но винаги става нещо и ти се усещаш и проглеждаш. Може дълго време да си на дъното, но и това ще те научи на много неща. Усещаш как няма изход от определена ситуация, чувстваш се зле.Песимистичният ти възглед те кара да си мислиш, че няма измъкване от това дъно, че ще потънеш, също като фрапето. Но изход винаги има ...

После изведнъж поглежаш ситуацията от друг ъгъл, даже започваш да се чувстваш велик, властен, всемогъщ, ако си се измъкнал от дъното. Знаеш, че вече не си вътре, нищо не те задушава, нищо не те притиска. Вече си над нещата и най - вече над дъното ...

После пак нещата се обръщат с главата надолу, точно си излезнал от дъното и пак се връщаш там, но по - зле. Чувстваш се прецакан, прекършен, знаеш, че не можеш да се изправиш и да продължиш.Нямаш сила, нямаш воля, нямаш желание за промяна, просто се примиряваш ..

После се опитваш да се вдигнеш, да се махнеш от мизерията, от дъното, от тъгата, не искаш пак да склониш глава, повдигаш се, изправяш се, правиш опит, но все още си прекършен и ранен, точно както е сламката !



Извод : Оставам го на Вас самите ;)

Нуждата от онази пареща, красива, макар и малко болезнена ... любов

Онова чувство, да чувстваш и да се чувстваш така, все едно никога не си се чувствал така. Онова чувство, което ти е до болка познато или пък никога не си го откривал. Онова чувство, което те кара да не спиш, да се будиш нощем, да не искаш да заспиваш, реалността да ти се струва по - красива от съня. Онова чувство, което те държи буден , за да живееш, да се стремиш да оцелееш. Онова чувство заради което си струва да чувстваш. Онази тръпка, онази усмивка, онова докосване .. Всичко това, заради което си казваш - да, струваше си ! Надеждите, очакванията, копнежите, изтръпванията, трептенето, усещането за близост, за топлина, за човещинка. 

Няма човек, животно, растение дори което не се нуждае от любов. Давайте любов и бъдете готови да я получите. Онези сълзи, онези болезнени спомени, онези горчиви думи ... и заради това си струва да живееш. Живей, преживявай, надживявай, осъзнавай, не се предавай. Обичай, ще те обичат, ще бъдеш обичан. Не се предавай. Любовта е някъде там :)

Да преядеш от любов

Цял ден се тъпчеш с всевъзможни храни - сладко, солено, горчиво, кисело. В чантата си имаш нещо сладко винаги, взимаш си храна, дъвчеш си с кеф, сутрин преяждаш, вечер преяждаш.
Цял ден запълваш една празнина, която стои вътре в теб, тази празна дупка, която жадува да бъде напълнена с любов и топлина, ти я пълниш с храна.Вече ти е тежко, уморен си от ядене, но не би отказал нещо сладко преди лягане.
Нуждата, желанието да бъдем обичани, да обичаме, да има с кой да споделим храната си, да го почерпим, вместо да изяждаме всичко сами. Нуждата да приготвим на някой нещо вкусно, вместо да се натъпчем и да изядем всичко. Желанието за любов, се превръща в желание за храна.Искаме още и още...Не можем да спрем, не знаем къде е мярката, къде е границата на всичко това. Искаме да ни обичат, да ти тъпчат с храна, да ни дават любов, да ни закрилят, да се върнем в детството, когато си мислихме, че всички ни обичат. Всяка лъжичка храна означаваше и лъжичка любов - още една за мама, сега една за тати. И после се усмихвахме доволно, с пълна уста, присвити очи, но се смеехме, бяхме щастливи. Бяхме сити и обичани. А сега какво стана? Стоим или гладни или сме преяли, но не се чувстваме обичани. Напротив избягваме да ядем на една маса със семейството си... разбираемо е защо ! На масата винаги започват споровете - днес колко пари изхарчи? не стигат парите? имаме нужда от пари.
Вече ядем сами, ядем пред телевизора или пред компютъра, или ядем набързо.И така набързо получаваме любов, или само секс.
Винаги ще изпитваме глад, винаги ще имаме апетит, но и винаги ще имаме нужда да обичаме и да ни обичат. Ще заменим преяждането с много любов, ще заменим трудните и тежки разговори на масата с думите "Наздраве, радвам се, че споделям яденето си с теб".

Размисли излишни ...

В един "прекрасен" момент започваш да изграждаш една стена между себе си и околните ... Несъзнателно или не, тази стена я има вече . Тя стои там , тя е между вас. Пречи, понякога помага, да защитава те, но не те предпазва от самия теб.Седиш и мислиш, чудиш се за тази стена, за тази болезнена преграда, за това, което самия ти изграждаш. Не ти харесва, но не го променяш. Изолираш се във вътрешния си свят , стоиш там и  чакаш, но чакаш какво - одобрение, харесване, разбиране, приемане. От кого? Баналната тема - в детството си не си получавал тези неща и сега ги търсиш . Банално, ама е така...
Бащата, който е липсвал .. Бащата, който си чакал на вратата да се прибере след работа и да те потупа по рамото, че си се справил добре в училище или че си си оправил стаята, която и без това рядко оправяш. Ядосаната майка, която се прибира и те подминава с пренебрежение. Бабата, която те тъпче с толкова храна и едновременно иска да те натъпче и с толкова гняв от това, че е длъжна тя да те храни и да го прави.
Стената, която стои между теб и семейството ти може цял живот да не изчезне, но поне трябва малко да се пропука ..
Знаеш ли, лягам си. Твърде много неща казах, толкова малко, а толкова съществени. Трябваше да е статия, а се получиха скучни размисли за живота ... Все тая .

Да се преборим с мързела !

Ако си мислите, че знам как наистина да се преборим с него, ще ви изумя, но не знам. 

Но на първо място, трябва да имаме план за деня.Без такъв план сме изгубени.Лежим, не ни се става, напрягаме се за единственото усилие да достигнем дистанционното, телефона звъни, дигаме и звучим все толкова поспаливо, въпреки че сме станали преди 4 часа.Предварително сме си взели храна, за да не се налага да ставаме от леглото постоянно. 

Ех, тежко е ... Всяко усилие ти се струва жестоко натоваране. Имаш да правиш 5,6 неща, но ги отлагаш, отлагаш.. оставяш ги занапред. Да бе, те, ако не утре, може да се свършат и вдругиден. Никакво усилие, никакъв стимул, никаква мотивация.Да ви кажа малко ме мързеше да я пиша тая статия, ама се наканих най-накрая :D 

Ефекта на музиката

Музиката - тя те отвежда в един друг свят, едно приказно място, в което няма хора, няма яд, гняв. Да, понякога има сълзи, зависи от музиката, друг път има радост, веселие. Не искам да чувам хората, искам около мен да звучи само музиката. Само тя е подходяща за моите уши, само тя има право да звучи около мен. 

Музиката - силната музика, тази която те накара да изтръпваш, да настръхваш от удоволствие. Песните, които ти напомнят на любимия човек.Песните, които те натъжават.Песните, които носиш в сърцето си и можеш да ги слушаш във всеки един момент. 

Създай своя мелодия, мелодия на твоя живот и си я тананикай често, пей я, свири я. Никога не я забравяй.

Самоконтрол и още нещо .

Единственият начин да контролираме емоциите си и най-вече гнева си е да се опитаме максимално да запазим спокойствие и самообладание. Не помага да броиш до 10 и след това да удариш, не помага и не е  полезно да сдържаме в себе си емоциите.Най-трудното нещо е да контролираме себе си, емоциите си, живота си. 

Когато искате да си излеете емоциите- крещете (по възможност някъде в планината),удряйте (по възможност не някой около вас).
Човек винаги трябва да си намира начини, чрез които да разпуска напрежението и да не го държи в себе си. Слушането на силна музика, хапването на нещо сладко, оттеглянето от всички, някъде далече.
Заобиколени сме от всякакви дразнители - в семейството, в работата, навсякъде.Ако се поддаваме на всички емоции и енергии, които излъчват те, ще се съсипем.
НА първо място трябва да съхраним себе си и своя вътрешен свят.
Заради неправилното преработване на нашата вътрешна енергия, ние я сублимираме в някаква " полезна " дейност. Агресивните хора стават полицаи. Агресивните хора стават фитнес инструктори. Има много такива случки...
Много нарцистични личности пък стават доктори или психолози.

Ебати, лошата реклама си направих сега.Сама се издадох какъв съм нарцис ...

Как да възпитаме детето си правилно?

Няма човек на този  свят, който да не се притеснява, че ще възпита детето си зле, или че няма да може да му даде точния пример. Нормално е да се притесняваме, след като самите ние може да сме били възпитани неправилно и да не можем да изградим своя модел за това кое е правилно и кое не .

Ясно е, че всеки ще каже - Не бий детето, не му се карай.
А колко малко хора ще кажат - Но и не го разглезвай, не му се подчинявай.

Правилният начин е този, който самите ние ще усетим като сме сред децата си.Няма строги правила и забрани, но не се толерират и затрупването с неща, играчки, любов - без истинско разбиране на чувствата на детето.

Повече от ясно е, че не трябва да се държим зле с детето, не трябва да омаловажаваме неговите "прищявки". Трябва да го поощряваме, да му казваме, че го обичаме.
Детството - този момент от живота се всеки го помни. Вашето дете също ще го запомни, за това направете за него този спомен добър и цветен.

Нека то да се гордее с родителите си. Не го наказвайте, не го карайте да стои в ъгъла на стаята, да мълчи или да го лишавате от нещата, които обича.
Или ако правите неща ги правете в мярка. В противен случай, то ще ви намрази ...

Имайте търпение когато учите с него, отделяйте му необходимото време.
Когато говорите с Вашия партньор/съпруг/съпруга НИКОГА не използвайте израза - То не ни разбира !

Детето попива като "гъба" . То успява да чувства вашите емоции и да ги разбира.

Когато Вашето ангелче направи беля, не му се карайте, направете му внимателна забележка, че това не трябва да се прави така, а трябва по определен начин.
Детето е отражение на ВАС, не го превръщайте в същество, без амбиции и чувства. Оставете го само да избере своя път и го подкрепяйте.

Самоубийството !

Това е болезнена тема. За която много малко хора говорят. Както ги е страх от смъртта, така хората ги е страх и от мисълта, че може някой да си посегне на живота. Но най-страшна е мисълта, това да стане и ти да не можеш да го спреш или да не си обръщал внимание на призивите на човека за помощ, на писмата, които е оставял, дори на писането на завещание. На малките неща, които са били скрити сигнали, че нещо се случва вътре в него и, ако ти разпознаеш тези сигнали ще можеш да му помогнеш навреме.

Неуспешните опити за самоубийство за сигнали, че този човек има нужда от внимание, грижа и от подкрепа.

По - често към хапчета прибягват жените .

Като цяло в тази крачка, мъжете са по - смели. Когато вземат това решение, те се опитват на всяка цена да постигнат желаното. Прибягват съм пистолета или бесилката.

Жените си режат вените, скачат отнякъде или намират други начини, за да се погубят.

След продължителна депресия те могат да вземат това решение и да започнат даже да правят план как да го изпълнят. Бъдете нащрек за всякакви сигнали.Със сигурност това действие е планувано, както и мястото, така и оръжието или инструмента, с който ще се направи.

Избягвайте мисълта - Това няма да се случи около мен никога.

Никой не е в състояние да знае как ще се чувства във всеки един момент от живота си . Никой не знае какво ще го изкара извън равновесие - напускане на работа, напускане на семейство.

Зад тези опити се крие отчаяното, тъжно е самотно - ПОМОГНИ МИ !

Тези хора не са психически лабилни . Те може дълго време да са сдържали в себе си, да са били силни повече време, отколкото трябва. 

Нерядко военните, които не могат да преработат стресовите ситуации в работата, недълго след това посягат на живота си, а не малко пъти първо на семействата си, а после на тях самите.

Не подценявайте състоянието на човека до Вас, обръщайте внимание на малките, скрити сигнали, които много хора не забелезвят. При нужда потърсете помощ и бъдете силни, защото сте направили огромна крачка, за да спасите някой. 

Чувството да не се чувстваш обичан

Това ужасно чувство, което те преследва всеки ден . Чувството на празнота, болка, тъга. Гледаш през прозореца, после гледаш в тавана. То е ясно, че през цялото време гледаш тъпо. Няма никакъв смисъл да се усмихнеш.Тотална летаргия.Не излизаш от леглото, въртиш се на всички страни - опитваш се да се наместиш, но няма как, защото вътрешното ти състояние е дотолкова разклатено, че няма покой. Няма покой за душата ти и сърцето ти. Въртиш се, но не намираш смисъл. Чувстваш се празен, искаш да дадеш любов, но не знаеш на кой, нито кога, нито как . Иска ти се да бягаш, да крещиш, но нямаш сила да станеш от това легло.Молиш се да спре това чувство, което не можеш да опишеш с думи, но чувстваш толкова силно вътре в теб. То иска да излезне, да се махне, да не те мъчи повече, но стои и те гложди - НЕ СЕ ЧУВСТВАШ ОБИЧАН.

Колко много от нас не се чувстват обичани, нито от родителите си, нито от човека до себе си.

Седят и се чудят как да запълнят тази празнота - преяждат, напиват се, излизат с приятели, някои пишат блогове =)

Емоционални изнудвачи

Тези хора може да са навсякъде около теб. Това да е мъжът ти, шефа ти, брат ти, дори и баща ти.Те искат на първо място да притежават контрол над теб.Целят да те направят своя собственост. Обвиняват те постоянно, че му изневеряваш. Иска да има контрол както над теб, така и над живота ти, финансите ти, личното ти време, а и често над семейството ти.Той често е на настроения. Обвинява те, иска да се чувстваш виновна, за да може да те манипулира по - лесно.Непостоянен е, често думите му не отговарят на действията.Арогантен е , не уважава жените.Иска винаги да е пръв, да си наложи мнението, да те притисне, за да го подкрепиш и да му признаеш, че е прав.

Не забравяйте Емоционалния тормоз е също толкова жесток, колкото и Физическият . 
Никой няма право да Ви тормози.Осъзнайте се навреме и не ставайте поредните жертви на някой комплексиран мъж. 

В началото тези мъже изглеждат и СА красиви, умни, самоуверени, но също толкова мнителни, потайни и скрити.

Наръчника на един непукист !

" Истинският непукист е човек, на който не му пука дали му пука или не му пука "

Най - мощното защитно оръжие, най- мощната защитна реакция. Това да не ти пука, наистина да не ти пука, да махнеш с лека ръка, да си кажеш "авее, кво толкова" . 

От това състояние понякога всеки има нужда-да изпадне в него за дълго или за кратко, без значение.Ще ти кажат, че нямаш емоции, нямаш чувства, как не те е срам да не ти пука . Ама кво ти пука?

Бъди непукист, не за всичко разбира се . Но не трябва да ти пука толкова много за нещата от живота, така или иначе жив от него няма да излезнеш.

Нека да ти пука, много да ти пука .. за близките, приятелите, за себе си, за всичко, за което искаш да ти пука. Но запука ли ти прекалено много, някъде ще се пропука !!! 

Само внимавайте с докторите непукисти !

Привързаност, модели на привързаност, формиране.

Един от най-важните процеси за сформирането на здрава, стабилна и интегрирана личност е процеса на привързване !
Как се формира привързаността?
-през първите 6 месеца след раждането.
-бебетата постепенно се научават само кои хора са им познати, кои са им неприятни и обратното.
-бебето изпитва силна и огромна привързаност към майка си, но също има такава и към баща си.
Майките галят децата си, разговарят с тях, хранят ги . Докато бащите взимат най-вече роля в играта.

Позитивното мислене

Всеки един от нас в определен момент от живота си се стреми да мисли изцяло позитивно, да си промени нагласите, моделите и стила на живот.

Събуждането рано сутрин, поглеждането през прозореца ни изпълва с много мисли - положителни или не толкова. Чувстваме се изморени, въпреки че ставаме от сън, чувстваме се странно, не знаем дали сме щастливи, или тъжни. Но истината е, че нашите предварителни нагласи и очаквания биха подобрили много начина ни на живот. 

- Желанието да станем , да отидем на работа, без да закъсняваме ! 

- Желанието да отделим време на хората, които обичаме, без да ги нараняваме !

- Желанието да си легнем да спим, да се отпуснем и да забравим проблемите !

Положителната нагласа ни кара да приемаме нещата по - добре. Положителното настроение ни прави по - адаптивни, по - адекватни, по - усмихнати, по - щастливи.

Ето пример от личния ми живот : компютъра ми заби, ядосах се, ударих го, но той не се възстанови. Извод : Не действайте винаги първосигнално. Ако го бях изчистила, ако го бях напълнила с положителни емоции, записки, той щеше да ми отвърне със същото. Ако бях запазила всичко на отделни дискове, флашки, нямаше да съм му толкова бясна . Ако бях мислила положително и адекватно .
Така е и с нас хората.Ние сме програмирани по определен начин, да мислим, да чувстваме, да действаме.Ако ние  подхождаме положително към определена ситуация, ще получим същото.
Както когато си мислиш дълго време за някой човек и после го виждаш случайно в парка . Усмихваш се и до там, а до вчера си искал да му кажеш толкова неща.
Нашите мисли контролират нашите постъпки. Ако мислим и действаме позитивно, нещата ще се случват от само себе си. Те ще са заредени с нашите положителни емоции и ще са готови да се изпълнят във всеки един момент .
Малко черен хумор по този повод : 
- Каква е разликата между песимиста и оптимиста на гробищата? 
- Песимистът вижда кръстове, а оптимистът – плюсове...

Аутизъм

В клопката на аутизма ! Едно състояние, една диагноза, различни причини, но един изход - любовта , приемането, разбирането, интегрирането ! 

Аутизмът е състояние на усамотяване, изолиране, стегнация, едно вглъбяване във вътрешния свят, преминаване в друга реалност. Тези хора са мълчаливи, но същевременно имат нужда да кажат толкова много неща, имат нужда да изкрещят, да се развеселят, искат да покажат толкова много от себе си , но състоянието им не им позволява да се разгърнат напълно.Аутизмът е генетически обусловен. Аутистите притежават т.нар аутистична черупка, която ги предпазва от ужасната действителност. Те наблюдават детайлите, разглеждат ги, опознават ги . Понякога се фиксират в даден обект и много дълго време го наблюдават и изучават . За децата е характерно да си играят със своите играчки по необичаен начин - обръщат количките си, играят с някои играчки не по предназначението им. Както имат богата фантазия, така имат и доста странни маниери. В един момент са мълчаливи, самовглъбени, изолирани. В други моменти скачат, тичат . Имат хиперактивност, въпреки вътрешната им скованост.Аутистите са изградили една защитна стена, която ги пази от околните, от действителността, но не може да ги опази от самите тях.Всички ние използваме защити - защитни механизми, отдръпваме се от ситуацията или направо я напускаме, ние трябва да приемем, че това е тяхната защита, тяхната стена. Тази форма на защита ги държи в едно балансирано състояние, в което те ще се чустват добре - защитени, съхранени и себе си . 

Разбирането и интегрирането на тези лица е много трудно и винаги е било такова .

Приемането им става трудно, понякога невъзможно .

Но любовта от околните и най-вече от най близките е много важна за развитието им и интегрирането им сред останалите .