Алцхаймер - кратки бележки

Тази болест е една от честите форми на деменцията. Началото преди 40 годишна възраст е необичайно. По - засегнати са жените, в сравнение с мъжете. В първата фаза на болестта се наблюдават :

• отслабване на паметта
• пространствена дезоориентация
• апатия
• обърканост
• ажитация

В следващата фаза могат да се развият налудности и халюцинации.

Във финалният стадий на болестта е налице дълбока апатия при пациента.

От неврологична гледна точка се наблюдават изменения в челния и в темпоралните дялове.

Анорексия невроза

Анорексия невроза е разстройство на храненето, което се характеризира с нарушена представа за собственото тяло и лицето само си налага строги мерки, които следи стриктно и ги спазва. 1 % от подрастващите момичета преживяват това страдание, което се характеризира с тази тежка диагноза - анорексия.
Симптомите на анорексия невроза могат да се класифицират така :

• намаляване на телесното тегло с 15 % под нормалното за възрастта на пациента и за височината му
• интензивен страх от напълняване
• изопачена представа за външния вид и за теглото
• липса на три или повече менструални цикъла

Счита се , че анорексията има пряка връзка с депресията. Във възрастта между 13 и 20 години започва това тежко разстройство.

За наистина спешен случай се смята тогава, когато пациентът за три месеца изгуби 30 % от теглото си. Тогава незабавно трябва да бъде хоспитализиран.

Когнитивната терапия, както и семейната терапия биха били подходящи. Но най - вече индивидуалната терапия с пациента е от съществено значение, както и подкрепата на заобикалящите я близки.

Епилепсия - описание, проявления, видове припадъци

Епилепсията се характеризира с повтарящи се припадъци, причинени от заболяване или дисфункция на централната нервна система. Епилепсията е най-честото хронично неврологично състояние и засяга 1 % от населението. Симптомите на припадъка могат да варират от тонично - клонични гърчове при гранд мал припадък до напълно разстроено и увредено съзнание.
Припадъците най - общо могат да се разделят на генерализирани и фокални (парциални).
Генерализирани припадъци  - те почти винаги включват промяна или загуба на съзнанието. Най - честите типове са генерализирани конвулсивни припадъци (гранд мал и тонично - клонични) и вторият вид са - пти мал припадъци . Т. нар "пти мал припадъци" са най - често с начало на проявата между 5 и 10 годишна възраст. Характеризиат се с кратки и чести епизоди на загуба на съзнание (абсанси)
Парциалните (фокални) припадъци - често замаскират различни видове психиатрични разстройства. Често наблюдаван е в психиатричните звена.
Тонично - клонични (гранд мал) припадъци - те включват в себе си :

• първични - идиопатични или фамилни
• дължащи се на лезия - например тумор или стар инфаркт
• дължащи се на инфекция - например абсцес
• дължащи се на лекарствена интоксикация - например кокаин
• дължащи се на метаболитно нарушение
• гранд мал статус епилептикус

Абсансните припадъци съдържат в себе си :

• типичен абсанс
• комплексен или вариант на абсанс

Миоклонични припадъци :

• инфантилни спазми - синдром на Уест
• генерализирани миоклонични припадъци при възрастни

Парциални (фокални) припадъци - прости парциални припадъци - при тях съзнанието не е увредено :

• моторни
• сетивни
• вегетативни
• психични

Необходими са пълни изследвания за органични заболявания и неврологична оценка. Необходимо е да се изключат травма на главата, инфекция, злоупотреба с наркотици, алкохолна абстиненция.

Агорафобия - страх от открити пространства

Агорафобията е страх от присъствие на места, където възможностите за бягство са ограничени. Пациентите с агорафобия се страхуват от открити пространства и от излизане от дома. Агорафобията най - често се свързва с панически атаки или паническо разстройство. Болните често съобщават, че в миналото, в детството си по - скоро са били срамежливи, тревожни при настъпваща раздяла. Пример за това може да бъде представата за отиване на обществени места, например на площади, ресторанти, места, в които има много хора. Като резултат от тези страхове, пациентът е възможно да ограничи пътуванията или да излиза само с придружител извън дома.Чести ситуации, които генерират агорафобни изживявания са :

• да бъдеш сам извън дома си
• да си в тълпа
• да бъдеш на мост
• да пътуваш във влак, автобус, кола

Пациентът рядко отива точно с тези оплаквания в болницата, неговите симптоми близки до състоянието му са тези, които разгръщат симптоматиката на паническите атаки. Нелекуването паническо разстройство с агорафобия показва висока честота на депресия и е налице известен риск от сиуцид.

Съдебни експертизи - видове. Ролята на вещото лице.

Експертизата е най - важният елемент от доказателствата. Възникването на науката съдебни експертизи е от ключово значение за специализираните знания в правораздавателната дейност в следните направления - наказателно право, гражданско право и административно право.
Съдебните експертизи заемат важно място, както в криминалистиката, така и в криминологията. Развитието на съдебната експертиза в България става по - разпостранено след 1878 г. За първи път понятието "експертиза" се използва в Законът за углавното съдопроизводство (ЗУгС) - член 397 от ЗУгС.
Според Административнопроцесуалния кодекс - 
 В чл.49 Законодателят е предвидил специално място, за да даде обосновка на "експертизата" .
Според същия член тя се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занятите и други, каквито органът има.
Член 395 от Законът за съдебната власт и по конкретно ал.1 - Вещото лице извършва експертизи.
Условията, на които трябва да отговарят специалистите, които могат да бъдат вещи лица са :

• лицето трябва да е завършило професионално образование и да притежава съответните научни знания в областта
• лицето трябва да има най - малко 5 години стаж по специалността
• не е лишено от право да упражнява професия или дейност
• трябва да е на възраст не повече от 65 години
• не осъществява функции по правораздаване в системата на съдебната власт
• има разрешение за постоянно пребиваване в Република България, ако е чужд гражданин

Съшествуват следните видове експертизи :

• Експертиза на почерка и подписа
• Експертиза на писмената реч
• Трасологични експертизи
• Балистична експертиза
• Биометрични криминалистични експертизи
• Дактилоскопна експертиза
• Портретна експертиза
• Фоноскопна експертиза
• Съдебномедицинска експертиза на труп
• Съдебномедицинска експертиза за идентификация на личността
• Съдебно психиатрични експертизи
• Съдебно - психологична експертиза
• Съдебно биологични експертизи
• Съдебно - счетоводна експертиза
• Съдебно финансово - икономическа експертиза
• Съдебно - стокова експертиза
• Съдебна експертиза на материали, вещества и изделия
• Съдебна обща инженерно - техническа експертиза
• Съдебни автотехнически експертизи
• Съдебно - пожарни експертизи
• Компютърно техническа експертиза
• Съдебна ветеринарномедицинска експертиза
• 
  

Детската агресия - развитие и фактори, които я обуславят

Детската агресия е една актуална и наболяла тема. Върху развитието на агресията оказват влияние индивидуални и социални фактори. Индивидуалните са свързани с емоциите, потребностите, темперамента, както и с наследствени предразположения. Докато социалните са свързани с взаимоотношенията в семейството, училището, обкръжащата среда.
Юношите, които започват да демонстрират насилствено поведение, са започнали още в детството си с тези прояви.
Наследствеността и средата са едни съществени фактори, които са дълбоко проучвани и разглеждани по тази проблематика. Айзенк и Айзенк (2005) затвърждават своите вярвания и хипотезата, че влиянието на наследствеността е важен и отключващ фактор за едно бъдещо антисоциално поведение. Изследването на Cloninger, Sigvardsson, Bohman, Von Knorring (1982) е ключово за разработването на темата за агресията при децата и въобще за антисоциалните прояви в юношеството. Обследват се наследствените фактори, както и социалните фактори. Когато и двата фактора са налице, влиянието им е засилено върху съответния индивид и се наблюдават 40 % криминални прояви при децата.
Връзката между наследствени и социални влияния е засегната и в друго съществено изследване. Ge, Cogner, Cadoret, Neiderhiser (1996). При това изследване се установява, че осиновените деца, чийто биологични родители са били криминализирани или са имали общественоопасни прояви и антисоциално поведение, както и зависимост от психоактивни вещества, демонстрират по - голяма агресия и враждебност в детството.

• Развитието на агресията е кумулативно - ранната проявя на агресивно поведение означава, че то може да стане консистентно и да продължи във времето.
• Развитието на агресията е неравномерно - съществуват критични периоди, в някои агресията отслабва. Те са свързани с жизнените цикли и периоди на индивида.
• Ранните прояви на агресивно поведение са по - резистентни на промяна.

Goodenaugh (1931) отделя внимание и прави първите най - ранните проучвания за детската агресия. Според него изблиците на гняв у децата са най - чести между първата и втората година. Големият брой т. нар "изблици на гняв" не са насочени срещу човек или предмет. Те по - скоро имат характер на "безцелни избухвания" смята Maccoby (1980).

Взаимоотношенията в семейството и семейната среда

Създаването на едно семейство е един важен и изключителен момент от нашия живот. Но в нашето ново семейство, ние носим със себе си нашето старо семейство - това в което сме отраснали. Желаем или не, ние влизаме в брачен съюз с нашите модели, нашите ценности, които са ни налагани цял живот. Нашето възпитание, навиците, критериите, изискванията - ние пренасяме в нашето ново семейство.
Интеракцията с околните е трудно, а съжителството с различен човек от теб също е предизвикателство. Макар и с много допирни точки, човекът до теб може да те дразни, възможно е да има други навици, друг начин на живот, който не съответства съвсем на твоя.
Различията в разбиранията, различията в гледните точки могат да бъдат обект на сериозен конфликт.
Една актуална тема освен за любовта и съжителството е тази за раздялата, за развода. 
Само по себе си съждението "дълбоко и непоправимо разстройство в брака" означава, че е настъпило такова по вид отчуждение, което трудно или почти невъзможно е да се поправи. Настъпило е :

• отчуждение в емоционален аспект
• отчуждение във физически аспект
• дълбока несъвместимост
• разрив във взаимоотношенията

С оглед на тези факти, не би следвало тази връзка или този брак да бъдат успешни. Те не биха били здравословни нито за семейството, нито за всеки един като личност, нито за детето, ако има такова.

Не би било редно да се обвиняват съпрузите, заради настъпилата раздяла. Вината или вменяването на чувство за вина на другия не би било рационален подход.

Търсейки щастието, ние бихме намерили за себе си един партньор, който ще съответства на нас, на нашите желания, нашите мечти, нашите трепети.

Здравословната раздяла е най - правилна. Тя е болезнена, но е рационална. Макар и разделени, хората могат да бъдат полезни за благото на децата, могат да помагат, могат да обичат. 

Взаимоотношения, в които са се изгубили емоциите и разговорите, биха били пречка за това едно дете да расте здраво и щастливо. 

Семейството трябва да се крепи на любов, човещина, разбиране и доверие. 

Емоционален свят и емоционалното развитие при децата

От самото раждане на детето, то изпитва емоции. Основната емоция, която е изначална е интересът. Изразява се в очарование, любопитство, интерес към средата и хората. Втората значима емоция е радостта. С близостта и присъствието на околните, тази радост се засилва.Например радостта от срещата с майката, може да преустанови плача на детето и то да се успокои. Страхът е една от най - рано преживяните емоции. Джон Боулби (1973) определя два типа детерминати, които пораждат страх. Вродените детерминати са първият тип, те включват в себе си : самота, непознатост, болка. Вторият вид са производните детерминати - тъмнина, страх от непознати хора и предмети.
Тревожността заема основно място . Съществен акцент е тревожността, която е предизвикана във връзката майка - дете. От страх детето да не загуби майката, се появява несигурност и нестабилност. Според Зигмунд Фройд тревожността е израз на протеста от раздяла на детето с майката. Керъл Изард (1980) отдава значителен принос на психологията със своята гледна точка за депресията при по - големите деца. Тя може да се прояви, заради :

• неуспех в училище и стремеж към по - високи бележки
• проблемите, свързани в отношенията с другия пол
• трудности във взаимоотношенията с родителите

Едни от основните потребноста на детето са :

• потребност от доверие и сигурност
• потребност от обич и топлина
• потребност от защитеност и принадлежност

Връзката между детето и родителите означава много. Тя предопределя занапред развитието на детето, както в емоционална, така и в когнитивна сфера. 

Разпит на свидетел

В НПК, във втори раздел, законодателят изрично е упоменал в чл. 139 - "Разпит на свидетел".
Според ал.1 преди същинския разпит се устанявовя задължително самоличността на свидетелия, който бива разпитан. Обсъждат се отношенията и връзките му с обвиняемия и с другите участници в производството.
Според член 140 - "Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел". В ал.1 следва да се приеме императивно факта, че разпитът на малолетно или непълнолетно лице се извършва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо и в присъствието на родителя или настойника.

Съществуват съдействащи свидетели - тези хора изцяло се опитват да помогнат на полицията, за да се разследва даден случай. Те са изключително полезни. Те се опитват да се свържат сами с полицията и да им съдействат. 
Една важна група са свидетелите очевидци - най - важните свидетели в определено производство са те.
Съществуват също неохотни свидетели - които са безразлични към случващото се или са враждебно настроени към структурите и към органите на реда.
Съществуват още много видове свидетели.

В психологически аспект, разпитът на свидетел е един важен и сублимен момент за разкриване на престъплението. Изцяло и само обучени специалисти биха могли да разпитват заподозрян, обвиняем или дадена жертва. Освен упоменати данни за свидетелите, както и уточняващи въпроси е изключително ценно и важно да се следи позата на тялото, жестовете, очният поглед и още редица други фактори.

Есенна депресия - има лек

Една съвременна тема е тази за психическото състояние на индивидите. Една наболяла тема е депресията. Всеки в определен етап страда от депресия. Характерни депресивни епизоди се наблюдават през пролетта, както и през есента. Есенната депресия се разглежда като сезонно афективно разстройство. Симптомите на есенната депресия се откриват във всички сфери на ежедневието ни - комуникацията, апетитът, настроението, съня.

Осигуряването на повече светлина е важен фактор, който може да допринесе за намаляването на симптомите и за спокойствието на индивида. Дефицитът на естествена слънчева светлина, води до намалени нива на серотонина. А той както знаем е хормона на щастието и е отговорник за нашето настроение.

Една интересна терапия е фототерапията. Лечебни свойства има ярката светлина. Движението, физическото натоварване, медитацията, приема на повече витамини, както и приятните разговори с приятели могат да Ви осигурят едно пълноценно изкарване на есенния депресивен епизод.

Ако и тези неща не помогнат е добре да се консултирате към специалист, който да Ви помогне в изясняване на състоянието Ви, както и своевременното справяне с него.

Видове халюцинации и преживяване на дежавю

Халюцинации - те се срещат във всички сетивни области, без да има реален обект.
Халюцинарищият пациент вярва в реаността на възприятието, докато при псевдохалюцинациите се разпознава измамният характер. Халюцинациите се наблюдават при психотичен езипод, при хипноза или полусън. Също при алкохолната халюциноза, както и при използването на различни видове халюциногени.

Видове халюцинации :

• слухови халюцинации - възприятия за несъществуващи звучи. Това може да са гласове или само определени звуци - почукване, тракане, звънене.
• обонятелни и вкусови халюцинации
• зрителни халюцинации
• допирни, хаптични халюцинации - характерни са за шизофренията. Характеризират се с т.нар усещане за облъчване.
• кинестетични халюцинации - болният има усещането, че част от тялото му се движи.
• телеологични халюцинации - на болният се дават съвети или бива предупреждаван, това е неговото вярване, което е халюцинаторно.
• елементарни халюцинации - фотопсии / акоазми
• сценични халюцинации - преливащи в сцени, сънеподобни зрителни халюцинации, за гибел на света и подобни страшни събития.
• вестибуларни халюцинации - чувство на падане или на носене във въздуха.
• телесни халюцинации - болните усещат натиск върху тялото си или част от него, усещат, че са докосвани.

Халюцинациите са характерни най - вече с това, че е налице разстройство на възприятието.

Обикновени промени на възприятието могат да се срещнат и при здравите хора. Тогава се касае за Дежавю - преживяване. Могат да се срещнат при преумора, при свръхозиране на медикаменти и след отравяния. В тези случаи здравият човек има усещането, че е преживял събитието или ситауцията и преди и сега актуалната случка се повтаря.