вторник, 12 декември 2017 г.

Детската агресия - развитие и фактори, които я обуславят




Детската агресия е една актуална и наболяла тема. Върху развитието на агресията оказват влияние индивидуални и социални фактори. Индивидуалните са свързани с емоциите, потребностите, темперамента, както и с наследствени предразположения. Докато социалните са свързани с взаимоотношенията в семейството, училището, обкръжащата среда.
Юношите, които започват да демонстрират насилствено поведение, са започнали още в детството си с тези прояви.
Наследствеността и средата са едни съществени фактори, които са дълбоко проучвани и разглеждани по тази проблематика. Айзенк и Айзенк (2005) затвърждават своите вярвания и хипотезата, че влиянието на наследствеността е важен и отключващ фактор за едно бъдещо антисоциално поведение. Изследването на Cloninger, Sigvardsson, Bohman, Von Knorring (1982) е ключово за разработването на темата за агресията при децата и въобще за антисоциалните прояви в юношеството. Обследват се наследствените фактори, както и социалните фактори. Когато и двата фактора са налице, влиянието им е засилено върху съответния индивид и се наблюдават 40 % криминални прояви при децата.
Връзката между наследствени и социални влияния е засегната и в друго съществено изследване. Ge, Cogner, Cadoret, Neiderhiser (1996). При това изследване се установява, че осиновените деца, чийто биологични родители са били криминализирани или са имали общественоопасни прояви и антисоциално поведение, както и зависимост от психоактивни вещества, демонстрират по - голяма агресия и враждебност в детството.

  • Развитието на агресията е кумулативно - ранната проявя на агресивно поведение означава, че то може да стане консистентно и да продължи във времето.
  • Развитието на агресията е неравномерно - съществуват критични периоди, в някои агресията отслабва. Те са свързани с жизнените цикли и периоди на индивида.
  • Ранните прояви на агресивно поведение са по - резистентни на промяна.
Goodenaugh (1931) отделя внимание и прави първите най - ранните проучвания за детската агресия. Според него изблиците на гняв у децата са най - чести между първата и втората година. Големият брой т. нар "изблици на гняв" не са насочени срещу човек или предмет. Те по - скоро имат характер на "безцелни избухвания" смята Maccoby (1980).

Няма коментари:

Публикуване на коментар