Стрес, еустрес, дистрес и копинг стратегии

Кенън разглежда стреса като хомеостатична тенденция на борба или бягство при живи организми. Биохимичният механизъм включва хормонални промени, които мобилизират организма за необичайните условия. Кенън открива повишаване на адреналина при преживяване на чувства като страх и ярост.
Селие разглежда стреса като ос, в която едната страна е покой, а другата дистрес. На тази база, Селие разграничава еустрес от дистрес.

• Еустрес - това, което някои автори наричат напрежение, представлява напрегнатост, въздействие на слаби дразнители.
• Дистрес - това е т.нар неблагоприятен стрес, същинският стрес, предизвикан е от негативни стресори.

Копингът представлява начин за адаптиране на индивида към трудни ситуации. Всеки човек си изгражда своя, лична копинг стратегия за справяне със стреса.

Пример за подобни копинг стратегии са :

• Самообладание
• Дистанциране
• Отвличане на вниманието
• Търсене на социална подкрепа - психолог, приятел, роднина
• Прикриване на емоциите
• Оттегляне в себе си, изолиране, предшественик на депресивно разстройство

Стресът в малки количества е полезен, адреналинът. Но всеки индивид понася различно определени стресови ситуации. Дори позитивните емоции могат да бъдат стресор.

Биполярно афективно разстройство - кратки бележки

Биполярно афективно разстройство (БАР) - в десета ревизия на Международна класификация на болестите се среща тази диагноза като формулировка.
"Манийно - депресивна психоза" е названието, което е от деветата ревизия на Международна класификация на болестите.
В по - старите клакификации и рубрики БАР се среща като "циклофрения".
В БАР се срещат промени и дисфункции в емоциите, отклонения в настроението.
Процентът, който обхваща диагнозата БАР нараства чувствително. 

Синдром на родителското отчуждаване

Синдромът на родителското отчуждаване е нарушение, което се характеризира с комплекс от симптоми в резултат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведенчески реакции от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката между детето и другия родител. Тази ситуация е свързана с раздялата на родителите. Авторът, който пръв дефинира синдрома през 1985 г. е Ричард Гарднер, професор по клинична психиатрия към Клиниката по детска психиатрия на Колумбийския университет. Най - често се започва със следните компоненти за манипулация на детето :

• не се позволяват телефонни обаждания на детето
• ограничава се физическия контакт
• определения режим не се спазва или настъпва късно
• включват се болести, единият родител се оправдава, че детето е настинало 
• забравя се за ангажимента да се остави детето за уикенда на другия родител

При наличие на синдром на родителско отчуждаване в детето настъпва страх от единия родител, той е наплашен от него като човек, който представлява обгрижваща фигура в живота му. Наблюдава се Изразяване на емоционална дистанция с отчуждения родител.

За доброто на детето и в името на неговото спокойствие и пълноценен живот, би следвало да се разберат родителите цивилизовано и в името на детето. Този синдром може дълбоко да рефлектира върху психиката на детето, отношенията между родителите могат да му оставят дълбок белег за цял живот.

Автор : Елеонора Йорданова

БАР - биполярно афективно разстройство

Съществува пряка връзка между БАР и разстройство, патология на емоциите и настроението.Трябва да се прави разграничение между периодите на мания и хипомания, която е по - лека форма на мания. При манията са необходими лекарства, за да регулират силния афект, който е свързан с безразборно харчене на пари, различни по вид налудности :

• налудности за величие - т.нар експанзивни, мегаломанни налудности. Пациентите се преживяват като хора, които притежават изключителни богатства, способности, качества.Често се срещат в разгръщане на манийния синдром.
• налудни идеи за вина и малоценност - те могат да се срещат в разгръщането на депресивния епизод при БАР. Честа е комбинацията на тези налудни идеи с преживяване за малоценност.

Чистата мания и чистата депресия по - рядко се наблюдават. Преобладават смесените състояния. Wilhelm Weygandt първи отбелязва, че манията и депресията често се наблюдават смесени. Emil Kraepelin описва шест типа смесени състояния :

• маниен ступор
• депресивна мания
• възбудена депресия
• депресия с ускорено мислене
• мания със забавено мислене
• мания с хипобулия

След дълъг период от време тези състояния са редуцарини до два :

• смесена мания
• смесена депресия

Други термини, които се използват и до ден днешен са:

• ажитирана депресия
• тревожна депресия
• възбудена (гневна) депресия
• смесена хипомания

Антидепресантите могат да влошат смесените състояния, а понякога дори да ги предизвикат !