неделя, 6 октомври 2013 г.

Самота

Седя на бара сама,
с чаша пълна с тъга,
изпитвам известна вина.

Чувствам се ненужна, отчаяна, тъжна.
Не се чувствам обичана, харесвана, само длъжна.

Искам да избягам, да тичам надалече,
много ми идва вече.

Разбиране да не получавам и 
за това себе си да обвинявам.

Омръзна ми егото си да наранявам.

Имам емоции, чувства, страхове, копнежи, надежди и мечти, 
но няма кой да ме разбере, уви .

Няма коментари:

Публикуване на коментар