сряда, 8 май 2013 г.

Историята на едно фрапе

Чашата е наполовина празна или наполовина пълна ? Зависи от гледната точка .. .
Както си стоях на лекция по психология се замислих за живота, а покрай него за фрапето, за жаждата за живот, но все пак главно си мислих за фрапето. Започнах да го снимам, да го приемам като повече нещо от напитка, сближих се с него така да се каже ха - ха. 


В един момент си мислиш, че си на дъното, че едва ли не умираш, загиваш, но винаги става нещо и ти се усещаш и проглеждаш. Може дълго време да си на дъното, но и това ще те научи на много неща. Усещаш как няма изход от определена ситуация, чувстваш се зле.Песимистичният ти възглед те кара да си мислиш, че няма измъкване от това дъно, че ще потънеш, също като фрапето. Но изход винаги има ...

После изведнъж поглежаш ситуацията от друг ъгъл, даже започваш да се чувстваш велик, властен, всемогъщ, ако си се измъкнал от дъното. Знаеш, че вече не си вътре, нищо не те задушава, нищо не те притиска. Вече си над нещата и най - вече над дъното ...
После пак нещата се обръщат с главата надолу, точно си излезнал от дъното и пак се връщаш там, но по - зле. Чувстваш се прецакан, прекършен, знаеш, че не можеш да се изправиш и да продължиш.Нямаш сила, нямаш воля, нямаш желание за промяна, просто се примиряваш ..
После се опитваш да се вдигнеш, да се махнеш от мизерията, от дъното, от тъгата, не искаш пак да склониш глава, повдигаш се, изправяш се, правиш опит, но все още си прекършен и ранен, точно както е сламката !



Извод : Оставам го на Вас самите ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар