събота, 23 март 2013 г.

Да преядеш от любов

Цял ден се тъпчеш с всевъзможни храни - сладко, солено, горчиво, кисело. В чантата си имаш нещо сладко винаги, взимаш си храна, дъвчеш си с кеф, сутрин преяждаш, вечер преяждаш.
Цял ден запълваш една празнина, която стои вътре в теб, тази празна дупка, която жадува да бъде напълнена с любов и топлина, ти я пълниш с храна.Вече ти е тежко, уморен си от ядене, но не би отказал нещо сладко преди лягане.
Нуждата, желанието да бъдем обичани, да обичаме, да има с кой да споделим храната си, да го почерпим, вместо да изяждаме всичко сами. Нуждата да приготвим на някой нещо вкусно, вместо да се натъпчем и да изядем всичко. Желанието за любов, се превръща в желание за храна.Искаме още и още...Не можем да спрем, не знаем къде е мярката, къде е границата на всичко това. Искаме да ни обичат, да ти тъпчат с храна, да ни дават любов, да ни закрилят, да се върнем в детството, когато си мислихме, че всички ни обичат. Всяка лъжичка храна означаваше и лъжичка любов - още една за мама, сега една за тати. И после се усмихвахме доволно, с пълна уста, присвити очи, но се смеехме, бяхме щастливи. Бяхме сити и обичани. А сега какво стана? Стоим или гладни или сме преяли, но не се чувстваме обичани. Напротив избягваме да ядем на една маса със семейството си... разбираемо е защо ! На масата винаги започват споровете - днес колко пари изхарчи? не стигат парите? имаме нужда от пари.
Вече ядем сами, ядем пред телевизора или пред компютъра, или ядем набързо.И така набързо получаваме любов, или само секс.
Винаги ще изпитваме глад, винаги ще имаме апетит, но и винаги ще имаме нужда да обичаме и да ни обичат. Ще заменим преяждането с много любов, ще заменим трудните и тежки разговори на масата с думите "Наздраве, радвам се, че споделям яденето си с теб".


Няма коментари:

Публикуване на коментар