вторник, 1 април 2014 г.

Борба с депресията




Сами поставяме границите си, сами влизаме в мълчаливия затвор, сами се затваряме в клетката и хлопваме вратичката зад нас.Оковите, които са обвили нашето съзнание, мълчанието, което е обзело целия ни свят.Време е да говорим, трябва да говорим, да споделяме, да разсъждаваме.Крехкият ни вътрешен свят не може да издържи на напрежението да не бъде изказан, споделен, запечатан като миг във вечността.Крясъците в нашето съзнание, които искаме да отправим към хората около нас. Викът за помощ, който  най - често е замаскиран, под него се крие това, че се чувстваме безпомощни и беззащитни, както сме били като бебета.Страхът да говориш, да признаеш, да споделиш чувство, емоция - този сковаващ страх те прави страхлив, неуверен.Повечето от нещата, които правим и мислим са несъзнателни процеси. Съзнателните са една много малка част от нашето ежедневие. А всъщност съзнаваме ли какви сме? Съзнаваме ли това, че имаме несъзнавани желания, мисли, страхове?
Продължаваш ли да седиш в ъгъла, намръщен, мразещ света, мразещ хората.Не, не те карам да обичаш другите, обичай себе си, след това всичко ще се нареди. Не се мрази, не се обвинявай, разсъждавай ... 
Не оставай в тази клетка.Излез, живей.
Не си откровен, рядко лъжеш, много премълчаваш, но вътре в себе си всъщност колко спотайваш...
Колко обиди запази за себе си, а не ги изхвърли? Колко лоши спомени запази в съзнанието си, а хубавите ги премахна?
Излез от черупката, скъсай оковите, напусни клетката.
Ти си мислещ, разумен индивид. Човек с хъс, изправи се пред себе си, пред страховете си, излез и докажи, че можеш.
Смачканото ти достойнство, тежкото ти детство, ниските ти доходи, несподелената любов - всичко това те смачква. Това би смачкало всеки, но животът е един, живей го.
Чувството за вина, непрестанната самота, ах, как ме плаши всичко това. Има ли някой, който да не се плаши?Или вече е пълно с хора, които казват - Аз мога всичко, не ме е страх от нищо.А защо тогава тези хора са сами и са пълни с толкова болка и вътрешен гняв ...
Разреши вътрешните си притеснения, превъзмогни болката, излекувай раните. Боли, не е лесно, но ти си много, много силен.
Водя монолог, защо? Плаша се от диалога, може би.Повече се плаша от неразбирането и от мълчанието в отсрещната страна. Никой не може да те разбере така както ти самия можеш да се разбереш, ти се познаваш най - добре.Поради несигурността в себе си търсиш сигурен обект към който да се прикачиш, но бъди самостоятелен и се направи ти самия достатъчно автономен и се съхрани такъв. Знам, че го можеш :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар