Думите, които не чуваме

Думите, които не чуваме, но кънтят в съзнанието ни.
Думите, които достигат до нас, чуваме ги, но не ги усещаме, не ги разбираме.
Кратки, смислени, точни думи, които разбираме след време.
Ние чуваме всичко, но осмисляме нещата само от нашия ъгъл, от нашата гледна точка, която не винаги е най - правилната.
Мълчанието е най - силният вик, който сме в състояние да чуем.
Мълчанието на близките, мълчанието на най - любимия.
Думите, породени от размисли, от мълчание, от крясъци.
Думи, които се забиват в сърцето като стрели, остават белези завинаги, думи от които боли,
но и това ще отшуми...
Думите, които не чуваме са най - съществените и в тях се съдържа най - искреното послание. Посланието, което трябва да стигне не до ушите ни, а до сърцето ни.
Поука или не - трябва да се научим да слушаме с всички други сетива, но не и с ушите, трябва да слушаме и да усещаме докосването, да усещаме погледа, да потъваме в прегръдките.
Това, което не чуваме е всичко онова, което ни липсва. 
Чуваме рев от дете. То не спира да реве. Казваш си - мрънка само !
Не, то не мрънка. В този рев има - ела, гушни ме, обърни ми внимание, покажи ми, че ме обичаш.
Чуваме скимтене от куче. То не иска да те ядоса или да те нападне. Иска храна, топлина и да не го биете.
Чуваме гласа на любимия. Не ! Чуваме нашия вътрешен глас, чуваме нашите желания, чуваме гласа на любовта.
Подобри своя слух, но слухът за хубавите тонове, емоции, звукове. Слухът, който ще те накара да слушаш и да усещаш на хубава вълна.
Слушай всичко, което се казва, но обръщай внимание най - вече на нещата, което не се казват, които се премълчават и скриват.
В тях има повече смисъл от всяко едно друго нещо.
Слушай...