Срещата с Господин Ши се проведе в Психодиспансера.
Разрошен, усмихнат и приказлив, Господин Ши дойде към мен.
Сините му очи се взираха проницателно във всички, презираше с поглед, но и анализираше всичко.
Умен, красив, но с болен, луд, див ум.
Господин Ши страдаше от шизофрения. Страдание беше за околните, за него състояние, което той се опитваше да приеме и да живее с него.
Това беше третото му посещение в болницата.
Халюцинациите бяха увладяни доколкото може, или поне така твърдеше той.Господин Ши беше обсебен от налудностите за преследване, т.нар персекуторни налудности, както и от мегаломанни налудности, за величие и знатен произход.
От време на време, Господин Ши ме поглеждаше строго и сериозно, но през повечето време той избягваше очен контакт.
Въпреки разкъсаното му мислене, той запази добрият тон, запази човешкото в себе си. Разказваше вицове, смееше се от душа.
Макар и с болен ум, Господин Ши беше запазил това, което много, т.нар здрави не притежават.
32 годишен, проницателен, програмист, влюбчив, с мечти и стремежи.
Благодаря ти, Господин Ши, че ме вкара за малко в твоя свят.
Лекувай се, пази се и бъди щастлив !
Няма коментари:
Публикуване на коментар