събота, 17 март 2018 г.

Девиантно (отклоняващо се) поведение






В научната литература се срещат различни формулировки и типологии на девиантното поведение. Девиантно е това поведение, което  е в пълен разрез с обществените норми и подлежи на морални и правни санкции.
Девиантно поведение или т.нар отклоняващо се поведение от нормата. 
Т. Шибутани извежда три формулировки за три типа девиантно поведение :

  • към първият се отнася поведението на деца или възрастни, което съответства на нормите на групата, в която членуват и което е противоположно на поведението на привържениците на официално приетите норми. Тук е важно да се работи върху оказването на помощ за приемане на нормите и законите в обществото.
  • вторият тип е свързан с действията на дадена личност като последица от временна загуба на самоконтрол, под въздействието на възбудим дразнител. Тук е важно да се работи своевременно върху импулсивните реакции на личността.
  • третият тип девиантно поведение е компулсивно, принудително и е свързано със защитна реакция на личността и бунт срещу опитите да му бъдат внушени ново поведение и нови норми, както и нови мисли. Тук е важно да се работи със схемите в главата на личността, с изградените стереотипи. Авторът тук обръща внимание на изградени личностни характеристики, които допринасят за това да е толкова трудно или невъзможно "разчупването" на мисли, идеи, схващания, стереотипи.
Друга интересна теория, която характеризира същината на девиантното поведение е тази за "социалната аномия" на  Р. Мертон. Чрез нея авторът обръща внимание на засилените ракции на :
  • неподчинение
  • противодействие
  • поведение, което не се съобразява с обществените норми
Мертон извежда пет важни типа девиантно поведение /
  • подчинение или т.нар приспособяване към средата или към групата
  • иновация или т.нар обновление
  • ритуализъм, ретретизъм - бягство от живота
  • метеж

Няма коментари:

Публикуване на коментар