четвъртък, 30 януари 2014 г.

Чувство за вина, някаква тъга, особено чувство на самота

За всичко трябва да се извинявам и постоянно себе си обвинявам,
не усещам как започвам сама себе си да да се наранявам.
Всичко аз прощавам, лесно аз не се предавам.
Но знам, усещам аз .. полудявам.

Съмнения в себе си, в околните, в настоящето си дори,
това живот ли е, кажи?

Празен живот, безкрайна болка, сълзи безспир,
не мога да запазя своя душевен мир.

Много яд, много гняв, празна душа, празно сърце,
спомен от преди няма, усмивка липсва, сълзите текат...

Това ли е всичко, което искаш?
Този живот устройва ли те?

Изкорени чувството си за вина и бъди над всичко това.
Не забравяй мечтаното, онова...

Спирам.Край.Сложи точка на всички неща.Започни отначало, живей така, не както повелява,а както твоя живот ти позволява.

Бъди добър, не се обвинявай.Грешил си, молил си, простил си.Бил си човек, живял си, победил си ...


Няма коментари:

Публикуване на коментар