петък, 14 февруари 2014 г.

Само тук ..

Някакъв странен шум се чу,
последва вик, който се разнесе из цялата къща.
Последваха много крясъци, после минута тишина,
усети се вик, ама сам, вик в празнота.
После се чу удар, чу си крясък, чу се писък.
Едно сърце някъде беше разбито,
един живот беше тъжен и сломен.
Едно момиче плачеше, то остана без сърце - без чувства, без мисли, без емоции.
Остана само в празната стая, остана само без сърце...
Имаше шанс за промяна, но никой не  искаше нищо да промени.
Имаше шанс за истинска, красива любов, но никой не искаше да я даде.
Домът остана празен, вещите му напомняха, че тя е живяла тук, че му е готвила с любов, че се е грижила за него. Той беше избрал всичко тук, но тя беше заредила предметите с любов.
Перфектният дом се превърна в перфектният затвор - всичко беше подредено, но всичко беше непокътнато, защото тя няма да се върне. Нейната чашка, нейната тениска... те ще останат тук, но няма да я има нея вече.
Да, след време друга ще я замени, след време друга ще е на нейното място. Но нейната сянка ще стои тук, ще е наоколо винаги, защото тук е била щастлива, тук се е чувствала като волна самодива. Тук е ревала, но само тук истински е живяла.

Няма коментари:

Публикуване на коментар