Прочетох го в очите ти, чух го в гласа ти, пред мен стоеше твоя образ.
Болката кънтеше, миналото напомняше за себе си.
Където и да бях, всичко напомняше на теб, тишината най - много.
Изгубих много мъже, но само на един липсата му най - личеше, това бащиния образ беше.
Физически здрав, прав, жив, но емоционално толкова далече.
Провлачени мисли и бегъл поглед от същината, не стой отново в тишината.
Моля те, стани, ела, промълви слова.
Остави тишината да тъне в тъмнината.
Остани тук, сега, не за малко и не тръгвай веднага.
Болката отлагаш, но тя стои. Пази спомена за себе си, вътре дълбоко в душата,
ето я идва пак - тишината.
Празнина, болка не една, празнина, болка не една.
Посветено не на друг, а на тати. :)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар