четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Аз, хипохондрикът

Ставаш с ясна цел, нали
тя е пак да търсиш болести, уви.
Запъхтян към болницата тичаш,
не смяташ никаква болест да отричаш.
У дома, затрупано от документи, с всевъзможни диагнози
те за теб са просто черни прогнози.
Лекарят идва, убеждава те, че си добре.
Но това на теб не ти стига.
Чуваш го, но не вярваш.
Обикаляш от стая в стая, търсиш потвърждение, че си зле 
и за теб лек ще има.









F45.2 Хипохондрично разстройство

Това е диагнозата и тя е ясна, не е телесна, но е психическа.
Налице са изразена депресия и тревожност.

Обикаляйки всички лечебни заведения, търсейки видимата или скритата диагноза, ставаш дотолкова обсебен от собственото си здраве, че забравяш всичко друго.
От страх да не се разболееш от нещо, ти разболяваш съзнанието си.От постоянните мисли и страхове, ума и душата ти започват да страдат.
Налудните идеи постоянно се въртят в главата ти, съзнанието ти вече трудно ги преработва и ги праща към тялото. Където се превръщат в психосоматични заболявания. После имаш ясна причина защо те боли нещо, но това нещо ти сам си го причинил, от страховете и черните ти мисли.
Описано като такова разстройство според психиатрията, хипохондричното разстройство е добре да бъде лекувано от терапевт. С цел премахване на негативните мисли.
Намирайки спокойствие в поредната диагноза или поредния болничен лист, ние обричаме себе си на постоянно търсене на проблеми и диагнози.

Аз, хипохондрикът не е просто състояние, не е диагноза, то е изцяло неразрешен наш вътрешен проблем.
Пациентът демонстрирайки трайни соматични оплаквания се затваря в един порочен кръг, в който водещо е диагнозата и наличието й.

С подходяща терапия и дълги и задълбочени размисли, резултатът ще е налице.
Всичко е в нашите глави, а решението е само и единствено в нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар