неделя, 29 октомври 2017 г.

Понятието "вина" в наказателното право








Виновното поведение е основание за търсенето на наказателна отговорност. Вината може да се разглежда както като понятие в психологията, така и като правно понятие. Вината се изразява в субективната страна на престъплението. За правилна правна квалификация е необходимо да се знае, че определянето на вината се осъществява в нейните две форми - умисъл и непредпазливост. Когато субектът е невменяем понятието "вина" отсъства.Вината е елемент на престъпното деяние.

С оглед на определението в чл.9 ал.1 НК - престъпление е онова общественоопасно деяние, изразено в действие или бездействие, което е извършено виновно и е определено от закона за наказуемо.

Според чл.11 ал.1 - общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

Вината е елемент на конкретно деяние.Вината е свързана единствено с деяние, което се смята за общественоопасно.
Без деяние липсва вина !

Умисълът е форма на вината, при която деецът съзнава общественоопасните последици. Съществува пряк умисъл и евентуален умисъл.

Формите, според психическото отношение са предумисъл и афектен умисъл.

Непредпазливостта е форма на вината, при която деецът е предвиждал настъпването на общественоопасни последици. Дели се на самонадеяност и небрежност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар