Свързването на симптоми в типични комплекси формира наименованието синдром. Разграничават се полиядрени синдроми и моноядрени. Всеки синдром представлява етап или стадий от развитието на болестта. Синдромите биват функционални и органични. За да бъде по - нагледно, ще предоставя примери с някои актуални и важни синдрома.
- Стокхолмски синдром - развива се при похищение, отвличане, изнасилване. Жертвата развива силни симпатии към похитителя. Разглеждано от психоаналитична гледна точка, този синдром може да се развие и в процеса на семейната среда, при случаите на домашно насилие.
- Синдром Лима - похитителят развива симпатия към жертвата и започва да действа в нейна полза.
- Синдром на нежелания крайник - болният е убеден, че един или повече от неговите крайници му причиняват болка и страдание. При условие, че крайниците на пациента са напълно здрави. Болните смятат, че ампутацията е решението на техните проблеми.
- Синдром на чуждата ръка - пациентите са убедени, че не могат да контролират ръката си. Те вярват, че тя има своя собствена воля.
- Синдром на Диоген - болните губят всякакво чувство за свян и срам.
- Синдром на Мюнхаузен - пациентите се преструват изключително убедително на болни, стремейки се да привлекат внимание. Има съществена разлика между този синдром и хипохондрията!
Няма коментари:
Публикуване на коментар