неделя, 4 май 2014 г.

Умението да бъдеш психолог

Дипломата за психолози не ви прави психолог.Умението да изслушвате, да искате да помогнете на някой - това ви прави истински психолози.Дипломата за психолози ви прави малко психопат - вече сте убедени, че може да влезнете в съзнанието на всеки, че може да разберете всичко или всеки. Тази диплома ви дава избор, поле за работа, но не ви дава това, което трябва да притежавате наистина.Чувството да искаш да помогнеш и да разбереш някой, това не ти го дава никой документ и никоя институция не може да ти го предостави.Чувството да чувстваш, че другия чувства нещо, което го е страх, срам  и не иска да го покаже, изкаже. Чувството, че чувствата му са скрити надълбоко и само той знае за тях, само той може да ги контролира.Дипломата те прави психолог, но до известна степен. За да си психолог, трябва да си човек, след това надграждай върху това.
Не трябва да си луд, за да отидеш на психолог. Няма нищо лудо в това да искаш да поговориш за всичко, което те притеснява. Споделяме на близки, приятели, пием, ядем, крием се, не излизаме от вкъщи.Не споделяме на психолозите - срам ни е, страх ни е.Всеки сам решава как може да помогне на себе си и с какво. Пациентът, който седи пред нас може да е повече психолог от нас, може да е преживял повече, може да е изпил повече хапчета, отколкото ние сме чували, може да е разбрал повече неща за себе си, отколкото ние ще му кажем.
Като бъдещ психолог, не искам напълно да защитавам психолозите, защото това ще ми е бъдеща професия.Искам да погледна нещата и от двете страни.Не искам да стоя от едната страна, никой никога не стои само от едната страна.
Никой не е застрахован, че няма да попадне в психиатрия, че няма негов близък, негов приятел или самия той да изпадне в депресия.
И всеки продължава да си повтаря - Не, на мен това няма да ми се случи.
Дай Боже на никой да не се случва никога, но няма гаранция никога.
Любимата ми реплика, която съм чувала от мои преподаватели и мои колеги - Ти учиш психология, как така се притесняваш?!
Ами подяволите с извинение... това че уча психология не ме прави машина или робот. Уча се, опитвам се, контролирам много от емоциите си.Все едно как така зъболекарите се страхуват да ходят на зъболекар, същото е ! Знанията, които ще получиш в университета ще ти дадат малко, ще ти дадат основното, на другото живота ще те научи и опита.
Докато не отидеш и не поговориш с някой пациент, докато не чуеш целия му живот, който ще ти разказва през сълзи, докато не ти се изпотят ръцете от страх и притеснение за това колко му е тежко - ти не можеш да се наречеш психолог.

Няма коментари:

Публикуване на коментар