събота, 31 май 2014 г.

Кротко в мрака







Кротко в мрака .. тя заплака.
Майка с ранено сърце, детето и веднъж само проплака.
Видя го за миг загърнато в пелената,
всеки час тя проклина тази гадната - съдбата.
Чакано дете, желано, мечтано,
ежедневието и стана обрано.
Около нея имаше майки, те гушкаха своите деца
и благодариха на своята съдба.
Съдбата дари ги с дете, а на тази жена живота и го отне.

Кротко в мрака, тя търси изкупление
моли живота за умиление.
Мъжа и си тръгна, още преди време, дори не се обърна.
Тя, сама, майка и жена.
Без дете, без мъж, тя за миг помисли, че започва да губи и себе си дори.
Но не, изправи се и продължи.

Кротко в мрака, загубена, лутаща се тя
погледна към небето и се замечта...

Загубила толкова много, но жива самата тя.
Тя помечта за миг - за дете, за семейство, за съпруг.

Излезна, изправи се и продължи. Тя беше минала през много
изпитания, живота и беше дал трудности, тя беше станала по-
силна от всякога.

Кротко в мрака, тя излезна от болницата,
продължи по улиците напред сама, беше гробна
тишина.
Без сълзи и без тъга, тя знаеше, че ще сбъдне своята мечта.

Не след дълго тя срещна любовта, роди им се момче.
Тя всеки ден го възпитаваше да бъде силен, да посреща трудностите,
да преминава изпитанията.
Научи го на всичко това, което липсваше на бившия и съпруг.
Той си тръгна, хвана го страх.
Но от него вече останала е само прах ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар