неделя, 11 май 2014 г.

Нещо

Заприличвам на това което най-много мразя, а се опитах сърцето си от обиди да опазя.
Не приличам на себе си дори, не мога да се спася, уви.

Болката в сърцето ме гори, тъгата и разочарованието ме уби, живота ме умори.


Разкъсвана от вечни съмнения, някакви странни прозрения и никакви подобрения.


Някак заядлива, но добра, някаква простичка душа.


Мрачна, неспокойна, а ми се иска да съм птичка волна.


Вечно недоволна, недоволна, недоволна...


Нещо в мен се пропука, гледай напред и наслука.

С външните неща недей се фука.

Ще умреш и то от скука !


Дали четеш това, а дали ти пука... всичко ще си остане само спомен тука...


Объркан свят, объркани идеали, за това ли бяхме мечтали ...

Без уважение, а те гони вечно съмнение, всичко това е огромно унижение.

Спряла, блокирала, с обиди и злоба себе си дрогирала..

живота вечно неразбирала

Спирам с тоз объркан стих,

май с пиенето прекалих...

Няма коментари:

Публикуване на коментар