петък, 30 май 2014 г.

Една съдба






Хора с проблеми - малки и големи.Бели стени - усмирителната риза стяга и тежи. Лекарите кротко пристъпват към вратата, от няколко документа ти зависи съдбата.Треперещи ръце, разпиляни опаковки, в другата стая захабени спринцовки.
Смрад, миризма, воня на тежка, лоша съдба.
Пълно отчаяние, няма и капка очарование.
Бели престилки се разхожат - лекари се те, но пациентите - с поглед на дете.
Чакат, слушат поредната диагноза, дава се следващата доза.
От едната стая гробна тишина се носи, а от другата любов се проси.
Викове и кръсяци, изморени, объркани души.
Лутащи се, блъскащи се в теб, всички те желаят едно.
Да се избавят от едното зло - от себе си.
Некъпани, но с чисти и мили лица, с усмивки, но какво от това...
Какво ги чака след това, какво ги чака на заранта...
Лежиш, прикован, вързан си дори, насила си тук, уви.
Идват роднини, идват санитари, на цялата система всички мамата са и ебали !

Няма коментари:

Публикуване на коментар