четвъртък, 30 януари 2014 г.

Чувство за вина, някаква тъга, особено чувство на самота

За всичко трябва да се извинявам и постоянно себе си обвинявам,
не усещам как започвам сама себе си да да се наранявам.
Всичко аз прощавам, лесно аз не се предавам.
Но знам, усещам аз .. полудявам.

Съмнения в себе си, в околните, в настоящето си дори,
това живот ли е, кажи?

Празен живот, безкрайна болка, сълзи безспир,
не мога да запазя своя душевен мир.

Много яд, много гняв, празна душа, празно сърце,
спомен от преди няма, усмивка липсва, сълзите текат...

Това ли е всичко, което искаш?
Този живот устройва ли те?

Изкорени чувството си за вина и бъди над всичко това.
Не забравяй мечтаното, онова...

Спирам.Край.Сложи точка на всички неща.Започни отначало, живей така, не както повелява,а както твоя живот ти позволява.

Бъди добър, не се обвинявай.Грешил си, молил си, простил си.Бил си човек, живял си, победил си ...


събота, 25 януари 2014 г.

Да поразсъждаваме..

Как да преодолееш тази раздяла, как да преживееш с живота тази надпревара?
Как да бъдеш силен като си сломен?

Преживявала съм в живота си много раздели.Едни са ме научили на нещо, други съм забравила.Но болката от всички тях стои в мен.Чувствам се в плен.Черен ми е всеки следващ ден.

Да бъда силна как, като знам, че ще боли пак?

Без емоции и чувства - така не боли, но това живот ли е кажи?
Ако има любов с действия ти ми докажи. Не искам вече живот с лъжи.

Празнота, глухота, тишина.

Усмихни се дори след всичко това, не умирай сам в тази тишина.

Бъди над нещата, над проблемите, бъди над себе си.

Изживей живота си наново, живееш го веднъж и не повтаряй същите грешки отново.

събота, 4 януари 2014 г.

Силата на думите






Силата на словата, силните, тежки думи, от които толкова боли. Те толкова те мъчат, всяка дума те пронизва и боли, щяло всичко да се промени, дали?
Страшните, тежките думи, които ти казват, начина по който те унижават, мразя всичко това.
Ако се замисляхте как и колко боли от повечето думи, никога нямаше да ги използвате, никога нямаше да ги насочвате към любимия човек.
Спри се, за момент замисли се, преди да кажеш поредната глупост ти, боли ме, разбери.
От мълчанието ти толкова не боли, колкото от тези лъжи.
В съзнанието ми кънтят думите ти, които изрече, страх ме е от словата ти вече.
Болката не стихва, тъгата ми не утихва...
Обида, гняв, болка и ужасен яд изпитвам аз сега.
Егоист ще стана, но без никаква вина, егоист бях, опитах се заради теб аз егоист да не съм, но ти ме върна към предишното ми състояние.
Исках аз любов да давам, нежност да раздавам, мили думи изричах, като сляпа се вричах...
Но до кога така в заблуда ще живея и времето си напразно ще пилея ...