Оценявай

Здравей,
оценяваш ли нещата, които имаш? А нещата, които си загубил?
Оцени ли себе си ? Своите възможности, своите качества, своите успехи и неуспехи.
Оцени ли това, че имаш семейство, покрив над главата, това че е зелена и красива тревата.

Помириса ли цветята, обърна ли внимание на децата?Не изпусна ли няколко усмивки, които минаха през теб, но ти не забеляза. Обърна ли внимание на хората, съседите, животните, природата, времето.
Беше намръщен, днес също си, не бъди !
Оценявай красотата на нещата... оценявай майчината ласка, често сваляй двуличната си маска!
Оценявай пътя, който си изминал, нещата, които си преживял. Напред гледай, но че имаш минало не забравяй. Себе си не подценявай, близките не наранявай.

Бъди като цвете, но моля те не увяхвай, съживи се, усмихни се, с проблемите пребори се.Да живееш знам, умори се .
Оценявай, че си здрав и си добре, можеше и да е по - зле.
Оценявай слънцето и птичките дори, живота е кратък уви.

90 нюанса прозрачно

Прозрачен свят, прозрачни души, и ти самия си прозрачен, може би.
Днес си шарен, весел, прекрасен. Утре си черен, траурен, блед.Вечерта си сив, уморен, свит.
Бъди все червен, бъди влюбен, страстен, остани все червен.
Забрави тъмните нюанси, те не носят на душата ти спокойствието, което иска тя.
Сложи онази весела, жълта тениска. Сложи розовите обички.Бъди момичето от снимките, бъди онова цвете, в което се влюбих.
Черното не ти отива, косата ти е черна и прекрасна, но махни тази черна рокля.Бъди свежа и щастлива, сложи нещо цветно.
Сложи нещо синьо - облечи се в цветовете на небето, полети, почувствай се жена, желана.Сложи в косите си цвете, сложи накитите си любими, нека никой да не сломява тази жена.
Усмивката, небрежно прибраната коса, грейналия, ясен поглед - ти си неописуемия нюанс на най - хубавия цвят. А този цвят още не е създаден.Тази красота още не е видяна, камо ли спомената...
Твоята красота, за нея знаем само аз и ти. Ти я носиш, а аз я усещам...
Носи ми се нещо цветно, донеси със себе си, своето цветно присъствие и настроение.В зелената трева, ние да легнем, цял ден да се смеем.Небето - синьо, ти - цветна, тревата - зелена.Аз сив, черен, тъмен. Искам промяна, искам ти да оцветиш моя живот, да го направиш цветен, шарен, усмихнат.
Не ми се носи повече това черно .. Постъпките ми са бели, чисти, красиви. Това черно ме съсипва...
Ела в живота ми, за да го изпълниш с радост, махни черното от мен, заличи тъмните нюанси, само ми донеси любов...
Искам да сме червени - влюбени, романтични.Сложи червената рокля, постави на устните си червеното червило. Аз ще махна този черен костюм, ще бъда влюбен, ще бъда ярък.Ти ще носиш червеното и за двамата.Аз ще бъда гол, пред теб сега.. не за друго просто искам да ти покажа любовта :)

Няколко съветчета

Хора, стремете се да ви заобикалят само положителни, усмихнати, умни хора. Не прекарвайте времето си с намръщени, нацупени, вечно мрънкащи хора. Те ще ви съсипят, ще ви изтощят както физически, така и емоционално.Бъдете заобиколени от спокойни, уравновесени хора, които ще ви изслушат, ще поговорят с вас, няма да ви натоварят. Много хора ви смятат, че човека е кошче за емоционални отпадъци.Не гледайте на него така, той е човек като всеки друг - с мисли, емоции, чувства, страхове, разсъждания. 

Трудно е да изградиш доверителна връзка с другия човек, особено ако си по принцип по мнителен и недоверчив човек. Но тази връзка е важна за пълноценното ви общуване.Не се постига нищо без доверие.

Прекарвайте повече време със семейството си, за да ги опознаете още по - добре, да видите отблизо не само положителните им качества, но и отрицателните им. Разгледайте ги и ги преценете. Да, те са вашето семейство, но това не значи че са безгрешни.

Имайте ценно, важно време само и изцяло за себе си. Отидете на вашето любимо място, прекарайте нужното време със себе си. Разсъждавайте, мислете си глупости, яжте каквото искате или просто отидете на пейка в парка - сам с мислите си. Сам с най - предания човек, това сте вие самия.

Не си губете времето с хората, които не оценяват времето като един важен интервал от живота, не си губете времето с хората, за което времето не е ценно.Оценете вашето време и го запълнете с хубави хора, хубави емоции.

Не се карайте, не спорете, просто не го правете. Защото малките спорове ви превръщат в човек, който изведнъж започва да спори с всеки за всичко. Изведнъж вие се замисляте, че сте започнали да спорите на продавачката в магазина, на служителката в библиотеката или на непознати в социалната мрежа.

Не сдържайте злобата в себе си, набийте проклетата възглавница, покрещете в гората, отидете на фитнес, псувайте на воля пред огледалото, но не сдържайте ненужната злоба и агресия, тя просто трябва да се изхвърли от вас.

Казвайте Извинявай, Съжалявам, Прости ми, Оценявам го.. обичам те вече стана много използвана дума и вече се изгуби истинския и смисъл. От постоянното обичам те , забравихте и другите важни думи. Когато човек ги чуе, той наистина ще ги оцени. Казвайте ги и на вас ще ви олекне повече.

Бъдете себе си, оставете маската вкъщи, не играйте роли.. ще се объркате, побъркате. На работата ще сте едни, вкъщи други, пред приятелите трети. Бъдете себе си, вашата уникалност ви прави толкова забележими и толкова значителни.

Станете по - отговорни, а за работохолиците съвет - почивайте си повече, насила ако трябва, имайте си период в който да излезнете от работа, да се разходите, отидете на кино...

Обичайте, но първо обичайте себе си, оценявайте се, после обичайте някой друг, оценявайте и него и неговата любов, след това оценете всичко това, което сте направили и създали заедно. Оценете вашата обша и всемогъща любов .

Стига толкова съвети, защото никой не ги спазва, всеки живее по свой начин, но дори и едно нещо да промените в себе си, ще усетите разликата. Бъдете себе си, живейте както сметнете за добре, не се променяйте, променете нещо малко, незначително, нещо което ви дразни. Но не докосвайте цялостния ви образ, той е прекрасен наистина!

Борба с депресията

Сами поставяме границите си, сами влизаме в мълчаливия затвор, сами се затваряме в клетката и хлопваме вратичката зад нас.Оковите, които са обвили нашето съзнание, мълчанието, което е обзело целия ни свят.Време е да говорим, трябва да говорим, да споделяме, да разсъждаваме.Крехкият ни вътрешен свят не може да издържи на напрежението да не бъде изказан, споделен, запечатан като миг във вечността.Крясъците в нашето съзнание, които искаме да отправим към хората около нас. Викът за помощ, който  най - често е замаскиран, под него се крие това, че се чувстваме безпомощни и беззащитни, както сме били като бебета.Страхът да говориш, да признаеш, да споделиш чувство, емоция - този сковаващ страх те прави страхлив, неуверен.Повечето от нещата, които правим и мислим са несъзнателни процеси. Съзнателните са една много малка част от нашето ежедневие. А всъщност съзнаваме ли какви сме? Съзнаваме ли това, че имаме несъзнавани желания, мисли, страхове?
Продължаваш ли да седиш в ъгъла, намръщен, мразещ света, мразещ хората.Не, не те карам да обичаш другите, обичай себе си, след това всичко ще се нареди. Не се мрази, не се обвинявай, разсъждавай ... 
Не оставай в тази клетка.Излез, живей.
Не си откровен, рядко лъжеш, много премълчаваш, но вътре в себе си всъщност колко спотайваш...
Колко обиди запази за себе си, а не ги изхвърли? Колко лоши спомени запази в съзнанието си, а хубавите ги премахна?
Излез от черупката, скъсай оковите, напусни клетката.
Ти си мислещ, разумен индивид. Човек с хъс, изправи се пред себе си, пред страховете си, излез и докажи, че можеш.
Смачканото ти достойнство, тежкото ти детство, ниските ти доходи, несподелената любов - всичко това те смачква. Това би смачкало всеки, но животът е един, живей го.
Чувството за вина, непрестанната самота, ах, как ме плаши всичко това. Има ли някой, който да не се плаши?Или вече е пълно с хора, които казват - Аз мога всичко, не ме е страх от нищо.А защо тогава тези хора са сами и са пълни с толкова болка и вътрешен гняв ...
Разреши вътрешните си притеснения, превъзмогни болката, излекувай раните. Боли, не е лесно, но ти си много, много силен.
Водя монолог, защо? Плаша се от диалога, може би.Повече се плаша от неразбирането и от мълчанието в отсрещната страна. Никой не може да те разбере така както ти самия можеш да се разбереш, ти се познаваш най - добре.Поради несигурността в себе си търсиш сигурен обект към който да се прикачиш, но бъди самостоятелен и се направи ти самия достатъчно автономен и се съхрани такъв. Знам, че го можеш :)