Паметовите функции отговарят за разпознаване на сигналите,
идващи от околния свят, натрупването на знанията като паметови следи и
извличането им.Припомнянето на минал опит и натрупаното знание се обхващат също
в тези паметови функции.Човешката памет възниква от жизнения опит на всеки
отделен индивид, но съдържа и изключително много от натрупаната през вековете
културна памет на човечеството.Паметта е конструктивен процес, за който има
значение протичащата в момента обработка на информация, но също и емоциите и
нагласите, създадени в индивидуалното развитие на личността.Голяма част от
паметта е несъзнавана – не сме в състояние да осъзнаем кои спомени складираме и
кои не и как да ги класифицираме.Не притежаваме директен контрол върху нашата
памет.Сегмент от т.нар „Автобиографичен Аз“ може да остане за дълго време
скрито в нашето несъзнавано и въобще може да не достигне до съзнателното
ниво.Възможно е то да се появи променено или е възможно да изтика напред други
факти, или емоционални състояния.Организацията на паметта в голяма част е
несъзнавана.Светът на несъзнаваното е голям и необятен.Макар и такъв, той
поддържа автобиографичната памет.Психоанализата е метод да се проникне в
несъзнаваното и да се попълват празнините на паметта, свързани с Автобиографичния
Аз, както и по отношение на създадените по – рано обектни отношения.Паметовите
функции обхващат декодирането на перцептивната организация, нейното складиране
и извличане.Паметта е важен елемент от интегративните функции на мозъка, поради
което когато се припомни някакво събитие се извикват съпроводените с него
зрителни, слухови, обонятелни и др усещания, както и съпътствалите го
емоции.Когато оживеят някакви паметови следи, се възпроизвежда времевата и
пространствената характеристика на нервните процеси, които са протекли в
миналото.Паметта извиква някаква представа, мисъл, заучено движение от миналия
опит на индивида.
Видове памет :
Според
Moskovich (2003) паметта се разделя на :
1.
Имплицитна – Памет по механизма на несъзнаван
перцептивен опит – прайминг и процедурна памет за двигателни умения.Тази памет
се нарича също недекларитивна памет.
2.
Експлицитна – Съзнателно натрупване на личен
опит, т.нар епизодична памет, която включва пространство, място, време и
образи.И също познания за факти – декларативна, семантична памет.
Локализацията на епизодичната памет е в хипокампа, а на
семантичната памет – голямата асоциативна област, която обхваща части от
теменната, слепоочната и тилната кора.
Видове памет в зависимост от времевата характеристика на
паметовите механизми :
1.
Сетивна памет – няколко стотин милисекунди, в
които се запазват чисто сетивните белези на обектите.
2.
Краткосрочна памет – тя е с ограничен обем.В нея
се включва запаметяването на факти, думи, числа, цветове и образи.Периодът на
запаметяване е от няколко секунди до една минута.
3.
Дългосрочна памет – тя има неограничен обем.В
нея е включена натрупаната информация, която може да бъде извикана след
продължителен период от време, например години.За нейното извикване могат да
протекат няколко минути.
В експерименталната психология се използва понятието „работна
памет“ , което е въведено от Baddeley.Под
това понятие се разбира лесно достъпната за различни когнитивни процеси
памет.Работната памет създава баланс между текущата и минала информация и се
уврежда при увреди, т.нар лезии в
префронталната кора.
