Проблемните деца

Когато се говори за проблемни деца, на преден план се извеждат трудните за обучение  и възпитание деца. Те изпитват трудности в адаптацията, както и в социалното обкръжение. Моментите, в които може да се говори за възникнал проблем са, когато децата са :

• недисциплинирани
• буйни
• негативни
• упорстват
• затворени
• страхливи
• срамежливи
• подтиснати

Някои от тези състояния могат да бъдат временни, преходни. Но в някои случаи, те могат да се запазят и като устойчиви черти и да се вкоренят надълбоко в личността.

Нервните деца - те се отличават с повишена реактивност и раздразнителност. Емоционалните му реакции често са споходени с крясъци, емоционални изблици, плач, рев, агресия.Нервните деца се отличават и с това, че са склонни към някои речеви разстройства, като заекване, пелтечене или неразбираем бърз говор.

Страхливите деца - страхът в децата може да бъде провокиран от филми, приказки, дори и от някои плюшени играчки. Много деца изпитват силен, интензивен страх от тъмното. Причини за страх и тревога при детето, могат да бъдат и взаимоотношенията в семейството, при чести скандали и пререкания между родителите.

Агресивни деца - Според Зигмунд Фройд в човека действа инстинкт на агресивност, който се наблюдава още в детска възраст. Децата с агресивни тенденции се появяват често при интеракцията им с животните. Те често се опитват да ги измъчват или наказват.

Лъжливи деца - причините за това детето често да послъгва също се коренят в семейната среда, в поведението и модела на взаимоотношения в семейството, което то наблюдава. Всичко от него се попива, всяка малка лъжа или опит за послъгване.

С цел да се избегне проблемното поведение на децата, трябва да се обърне внимание на взаимоотношенията между родителите, на семейната среда и на това да се намери най - подходящият баланс и най - спокойното отношение в семейството. При възникнал проблем, в който се наблюдават симптоми на "проблемно поведение" е нужно да се вземат адекватни и бързи мерки, за да се избегне един симптом след време да се превърне в черта от характера и личността на индивида.

Тревожност при раздяла

Фобийна тревожност, която се появява при децата е това разстройство, върху което ще обърнем внимание. Появява се по време на раздяла или в очакване родителя да се върне и да прибере детето. Реакцията на детето може да стигне до ужас или до паника. Характерни при децата започват да стават следните страхове :

• техен близък е възможно да бъде наранен
• силна тревожност, че са далеч от значимите за тях фигури
• умствени предъвквания
• засилена загриженост за себе си и за близките си, която може да се формира в страх
• нереалистично и постоянно безпокойство, че може да се случи нещо ужасно
• отказ да ходи на училище, защото иска да е в близост до значимите фигури за него
• кошмари, които включват темата за раздяла
• постоянен отказ детето да остане само
• прекален дистрес, когато е отделено от дома детето

Началото е  преди 18 - годишна възраст.

Подходяща е  психотерапия за детето и фамилна терапия за цялото семейство. Възможно е да се наложи и медикаментозно лечение.

Емоционален свят и емоционалното развитие при децата

От самото раждане на детето, то изпитва емоции. Основната емоция, която е изначална е интересът. Изразява се в очарование, любопитство, интерес към средата и хората. Втората значима емоция е радостта. С близостта и присъствието на околните, тази радост се засилва.Например радостта от срещата с майката, може да преустанови плача на детето и то да се успокои. Страхът е една от най - рано преживяните емоции. Джон Боулби (1973) определя два типа детерминати, които пораждат страх. Вродените детерминати са първият тип, те включват в себе си : самота, непознатост, болка. Вторият вид са производните детерминати - тъмнина, страх от непознати хора и предмети.
Тревожността заема основно място . Съществен акцент е тревожността, която е предизвикана във връзката майка - дете. От страх детето да не загуби майката, се появява несигурност и нестабилност. Според Зигмунд Фройд тревожността е израз на протеста от раздяла на детето с майката. Керъл Изард (1980) отдава значителен принос на психологията със своята гледна точка за депресията при по - големите деца. Тя може да се прояви, заради :

• неуспех в училище и стремеж към по - високи бележки
• проблемите, свързани в отношенията с другия пол
• трудности във взаимоотношенията с родителите

Едни от основните потребноста на детето са :

• потребност от доверие и сигурност
• потребност от обич и топлина
• потребност от защитеност и принадлежност

Връзката между детето и родителите означава много. Тя предопределя занапред развитието на детето, както в емоционална, така и в когнитивна сфера.