Хиперактивност при деца - симптоми

6 или повече от следните симптоми трябва да присъстват и да продължават поне  6 месеца, за да може да се даде определението хиперактивност/импулсивност :

• често шава с ръце или крака и се върти на стола
• често тича и се катери на различни места
• често среща затруднения да играе или да се наслаждава на тихи и спокойни игри
• често е в непрестанно движение
• често говори много

При тези деца се проявява и импулсивност, която се характеризира с :

• често дава отговор на въпрос, който още не е зададен
• често среща затруднения при това да изчака своя ред
• често прекъсва другите

Любов към насилника - един прочит на домашното насилие

Дали е Стокхомски синдром, дали е ранен травматизъм, е или не е.. за това могат да кажат само някои от жертвите на домашно насилие.
Всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, това е по - статистика. Но вероятно и почти сигурно всяка втора е жертва на домашно насилие, а всяка първа е свидетел или е била свидетел като малка в своето семейство, за да се е наложило сега повторно да избере обект на своята любов, който също да е насилник.

Профилът на насилника ли ? Тук вероятно очаквате да кажа .. психопат, социопат, шизофреник.. не ! Мъжът, въпросният индивид е симпатичен, привлекателен, усмихнат и чаровен, за да може да привлече вниманието Ви бързо и внезапно. Съвсем вероятно и често срещано е да има криминално минало, да обича бързото, рисково и безразсъдно шофиране. Напълно възможно е и да е биполярен - да сменя настроенията си често. Първоначално да е много спокоен, тих и кротък и после да премине плавноо към "гневна мания" и да стане раздразнителен, агресивен и избухлив .

На първо място в тематиката за домашното насилие ще поставя въпроса за физическото насилие. Блъскането, удрянето, заплахите са една малка част от мрачната картина. Следваща крачка е да бие Вашите деца, Вие да се надявате, че той ще се промени и че ще стане друг човек, но това никога да не се случва.

Сексуално насилие също се среща много често. Насилникът се опитва да Ви принуди да правите секс с него, въпреки вашето очевидно нежелание.

И на последно, но не и по важност е т.нар емоционално насилие. Тук могат да бъдат включени манипулиране, игрониране на Вашите чувства и емоции, критикуване и унижаване.

При първа възможност се свържете с полиция, договерете се със своите съседи, ако чуят викове, моментално да извикат полиция.

Ноо, за да не се стига до тези мерки, моля Ви превантивно опознайте човека с когото сте, дайте време на себе си да го опознаете, наблюдавайте неговото поведение, вярвайте на себе си и на Вашата преценка. Най - добрият начин да се спасите от клопката на домашното насилие е като не допускате да живеете с такъв тип агресор.

Благодаря Ви.

Симулация на психични разстройства при правонарушители

Симулацията може да възникне при здрави, както и при болни индивиди, които имат аномалии в когнитивната дейност.
Желанието да се избегне наказанието е толкова силно, че често се прибягва към подобни прийоми - различни техники на симулация.

Видове симулации :

• патологична лъжа
• патологична преструвка
• болезнено изкривяване на реалността
• самообвинение
• истерична фиксация

В много случаи хората прибягват до симулация на амнезия, вместо към симулация на болестно психическо състояние.

Установяването на факта на симулацията и нейното доказване не изключват наличието на психично заболяване в индивида.

Във всички случаи на симулация присъства :

• съзнателност
• преднамереност
• целеустременост

Осъществяването на симулацията е само и изцяло с цел - изгода и бягство от наказанието. Психичните разстройства и симулацията може да вървят ръка за ръка. Затова е трудно тя да бъде разпозната.Симулацията може да се срещне освен при психопатии, така и при олигофрении.

При задържането под стража може да се наблюдава този феномен, както и в процеса на съдебното производство.

Маргинализирани групи и риск от виктимизиране

Маргинализираните обществени групи са социално изключените, социални групи. При тях има особено висок риск от виктимизиране и от криминализация. Необходимо е да се проведе социално приобщаване на хора от маргинализирани групи. Пример за такива групи са :

• eтнически малцинства
• имигранти
• спортни агитки

Групи, които имат висок риск от виктимизиране са :

• деца и възрастни хора
• деца, лишени от родителски грижи
• хора с увреждания
• жертви на домашно насилие
• лица със зависимости
• групи от хора, упражняващи виктимогенни професии

Маргинализираните групи са отчуждени от обществото и от социалната среда.

Медиация - основни етапи в процеса

Според Закона за медиацията е упоменато в
чл.3, ал.1 - "предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица."

• Посочени са основните принципи на медиацията : доброволност, равнопоставеност, неутралност и безпристнастност, както и поверителност.
• Регламентирани са правилата за поведение, задълженията и отговорностите на медиатора, както и процедурата по медиация.

Медиацията е процес, чрез който трета страна оказва процедурна подкрепа, за да помогне на хора и групи, които са в конфликт и да разрешат проблемите, които имат.

Медиаторът структурира процеса по такъв начин, че да създаде спокойна, благоприятна и безопасна среда, в която страните да дискутират конфликта и да намерят рационално решение, което да задоволи техните интереси.

Процесът на медиация е доброволен. Медиаторът трябва да бъде приет от всички страни в конфликта. Медиаторът трябва да остане безпристрастен. Медиаторът не решава кой е прав. Медиаторът може да задава въпроси или да подкани страните да си задават въпроси. Медиаторът идентифицира проблемите и прави списък на тях.

• Работата с хората е на първо място. Успешно справяне с техните негативни емоции и чувства.
• Работата с проблема е на второ място. Рационално решение на всеки индивидуален проблем.

Техники за манипулация при воденето на преговори

Преговорите са комуникационен процес, който цели да се стигне до взаимно споразумение между двете страни - период на медиация. Преговорите изискват съгласие и от двете страни, за да се премине към комунакация. Между събеседниците трябва да има споразумение за времето, мястото, темата на преговаряне.
"Добрите хора" или т.нар "меки преговарящи" седят от едната страна на дименсията. От другата страна са дестабилизаторите - те са склонни да използват силови методи, по - вербални са от "меките преговарящи".
Различните подходи при воденето на преговори могат да се класифицират в дистрибутивни и интегративни.
При дистрибутивните подходи - едната страна печели, другата губи. Водещи стратегии при този вид преговори са манипулацията, използването на сила. Използват се тактически прийоми, които ще разгледаме в следващия абзац.

• Изкарване от релсите - в самото начало на дискусията се "изпуска" неприятен факт, за да се разколебае увереността на събеседника.
• Блокиране - прийом, който служи за това да се обърка максимално събеседника. Прескачайки, преминавайки от тема в тема. Словесни атаки, които са отговор на логичното обосноваване на събеседника.
• Техниката "подвижни пясъци" - средство за опипване на почвата, без да се дава предварителна информация. Задават се само въпроси и се избягва да се отговаря на въпросите, това се оставя за един по - късен етап.
• Техниката на "отхапването и захапването" - предварително се подготвя списък с въпроси, които се задават между основните и главни въпроси.
• Техниката "кутузов" или т.нар "руски фронт" - позволявате на опонента да приеме, да допусне факта, че вие сте нестабилен.

При интегративните подходи и двете страни печелят. Роджър Фишър и Уилям Юрай разграничават три типа преговаряне - мек, твърд и принципен.

• При мекия стил на преговаряне се обръща внимание на милия, добрия тон.
• При твърдия стил, страните се приемат като конкуренти и като съюзници.
• Третият е принципният, който съдържа в себе си - разделяне на хората от проблема, фокусиране върху интереси, а не върху позиции и тн.

Домашно насилие - профилът на един насилник

Домашното насилие е система от поведения, които съдържат в себе си вербално, емоционално, психическо и физическо насилие. Основната цел на насилника е да приведе жертвата си в безпомощно състояние, посредством заплахи, насаждане на чувство за вина и страх, както и силен контрол към жертвата.

Домашното насилие може да се определи в следните измерения :

• по форма - физическо, психическо, сексуално
• по тежест - леко, средно, тежко, с необходимост от лечение или летален изход
• по честота - еднократно, случайно, системно

Психическо насилие - поредица от думи и действия, с цел доминиране от насилника към жертвата, нараняване и дестабилизиране на другия човек. Изразява се посредством контрол, патологична ревност, изолация, тормоз и безразличие към чувствата на другия.

Системното психично насилие предизвиква вътрешен дисбаланс на организма на жертвата. води го до изтощение и често жертвата може да предприеме суицидни опити.

Физическо насилие - тук се включват широк спектър от действия - блъскане, плесници, опити за душене.

Сексуалното насилие - най - трудно се признава от жените. То носи дълбоки емоционални травми, които съпътстват жената през целия и живот. Спомените за тези събития се отразяват на личността негативно и се преживяват тежко.

Агресивното поведение, разглеждано от теорията за социалното научаване гласи, че когато мъжът е възпитаван от агресивен баща, вътрепсихичната му нагласа се изменя и агресивността заема огромна част от неговото поведение. Той привиква да реагира агресивно. Ако тези действия не биват санкционирани, те обикновено се повтарят и моделът се затвърждава. Вътрешното напрежение и тревожността  в насилниците са взели превез. Агресивността е функция на защита на организма им от външни събития.

Страхът от изоставяне също може да бъде фактор за насилие при повечето мъже. Всяка ситуация, която напомня на изоставяне и раздяла, подтиква мъжете да бъдат агресивни и да налагат все повече контрол върху жертвата.

Сексуално насилие над деца - индикатори

В много случаи на сексуално насилие, детето бива сплашено и му се нарежда да мълчи и да прикрива стореното. Вината и срамът, който изпитват децата, които са подложени на този тормоз не утихват след събитието.
Важно е да се наблюдава поведението на децата и да се обърне внимание на следните белези, които може да индикират за случката.

• Физически белези - на първо място те могат да се срещнат, понеже са видими.

1. Болка, кървене, сърбеж в гениталната област или аналната болест.
2. Продължително течение от гениталиите или инфекция на уринарния тракт.
3. Стомашен дискомфорт и болки, когато детето се движи или сяда.

• Поведенчески белези - характерна промяна в поведението, която може да се наблюдава.

1. Необясними промени в поведението
2. Очевиден страх от някого
3. Себенаранявания или опити за самоубийство
4. Сексуални рисунки или език
5. Притежание на голяма сума пари - често насилникът се опитва да "купи" мълчанието на детето
6. Бягство от вкъщи
7. Кошмари
8. Енкопреза - нощно напикаване
9. Употреба на психоактивни вещества, алкохол
10. Хранителни разстройства - анорексия, булимия

Ако разберете, че детето Ви е обект на тормоз, насилие или злоупотреба, поговорете с него. Останете спокойни и запазете самообладание, изслушайте го внимание. И на първо място го уверете, че то не е виновно за нищо и трябва да Ви разкаже всичко, което му се е случило. Успокойте и уверете детето, че то е в безопасност и че ще направите всичко възможно, за да му помогнете.

Съдебно - психологична експертиза в наказателния и в гражданския процес

Съдебно - психологичната експертиза е процесуално средство за събиране и проверка на доказателства в наказателния процес, както и в гражданския процес.
Необходимостта от подобни експертизи значително нараства, поради увеличаването на противообществените прояви, както гражданския деликт. В наказателното производство (чл. 117 НКП) е посочено, че експертизата е задължителна, когато съществува съмнение и относно вменяемостта му. Дееспособността на лицето, разгледана в гражданския процес е важна за експертизите в контекста на :

• Търговски закон и ЗДД
• Закона за наследство - завещание
• В Семейния кодекс - за преценка на родителските права и родителския капацитет

Съдебно - психологичната експертиза се възлага като самостоятелна съдебна експертиза или като комбинирана, комплексна съдебно - психологична и съдебно - психиатрична експертиза.

Обекти на съдебно - психологичната експертиза може да бъдат :

• Извършители
• Потърпевши
• Свидетели
• Заподозрени

Оценката е важна, за да се изясни емоционалното състояние на всеки участник в процеса. Водещ е проблема за афекта - физиологичен афект и/или патологичен афект.

Индикатори за емоционално насилие над деца

Емоционалното и сексуалното насилие над деца са трудни за разпознаване. Но с помощта на тези индикатори може да обърнете внимание върху детето Ви и върху неговия психичен живот.

Възможно е да се наблюдават :

• провал в израстването и във външния вид
• внезапни разстройства на речта - тикове
• компулсивно нервно поведение - дърпане на косата или навиване на кичур от косата
• неспособност за игра
• прекомерна липса на самочувствие
• неспособност да понася похвала
• прекомерна нужда от одобрение, внимание и любов

Внезапните и необясними промени в поведението на детето може да са индикатор за емоционален тормоз нанесен над него. Много често болката и страданието на детето излизат като сюжет в рисунките му. Хранителни проблеми също могат да се породят след емоционален тормоз - анорексия и булимия.

Насилието в семейството може да е физическо, вербално, невербално, емоционално. За да го избегнем, ние трябва да се научим да го разпознаваме. 

Популярни личности със синдром на Аспергер

Терминът "Синдром на Аспергер" е използван за първи път през 1981 г.
Хората с този синдром имат по - високо от средното ниво на интелект, но слабо развити или забавени в развитието социални умения.
Същественото тук е, че се наблюдава напреднала възраст на майката, също както при аутистичното разстройство.
При хората със синдрома на  Аспергер се наблюдават тесни, но засилени интереси към определени, конкретни теми, които ги вълнуват. Пациентите с Аспергер се отличават със специфичен маниер на говорене, използвайки по - официални и по - сложно структурирани изречения.

Популярни личности със синдром на Аспергер са :

• Айнщайн
• Сатоши Таджири  - създателят на Покемон
• Микеланджело
• Чарлз Рихтер
• Ейбрахам Линкълн
• Волфганг Амадеус Моцарт
• Бил Гейтс
• Томас Джеферсън

Интелектът на тези знаменити личности граничи със симптомите на Аспергер, които са част от аутистичния спектър. Имена, които завинаги ще останат в историята ни. 

Стрес, еустрес, дистрес и копинг стратегии

Кенън разглежда стреса като хомеостатична тенденция на борба или бягство при живи организми. Биохимичният механизъм включва хормонални промени, които мобилизират организма за необичайните условия. Кенън открива повишаване на адреналина при преживяване на чувства като страх и ярост.
Селие разглежда стреса като ос, в която едната страна е покой, а другата дистрес. На тази база, Селие разграничава еустрес от дистрес.

• Еустрес - това, което някои автори наричат напрежение, представлява напрегнатост, въздействие на слаби дразнители.
• Дистрес - това е т.нар неблагоприятен стрес, същинският стрес, предизвикан е от негативни стресори.

Копингът представлява начин за адаптиране на индивида към трудни ситуации. Всеки човек си изгражда своя, лична копинг стратегия за справяне със стреса.

Пример за подобни копинг стратегии са :

• Самообладание
• Дистанциране
• Отвличане на вниманието
• Търсене на социална подкрепа - психолог, приятел, роднина
• Прикриване на емоциите
• Оттегляне в себе си, изолиране, предшественик на депресивно разстройство

Стресът в малки количества е полезен, адреналинът. Но всеки индивид понася различно определени стресови ситуации. Дори позитивните емоции могат да бъдат стресор.

Бърнаут - Интервенции и техники

Бърнаут - синдрома е невъзможност да се работи ефективно в собствената професия след продължителен и силен професионален стрес на работното място. Бърнаут е състояние, което се характеризира с емоционално изтощение и съвкупност от негативни нагласи. Човек започва да изпитва следните прояви:

• чувства се нещастен, неудовлетворен от работата си
• липса на интерес към работата си
• чувството, че не си справедливо възнаграден за усилията си
• тенденцията да си груб и недоволен от колегите си

Освен организационните прояви, човек може да има психически, физически, поведенчески и социални симптоми. Към психическите прояви спадат :

• емоционално изтощение
• депресивно настроение, безпомощност
• ниска самооценка
• раздразнителност

Интервенциите и техниките за редуциране на бърнаута са :

• Когнитивно - поведенчески техники 
• Мускулна релаксация
• Медитация
• Психодрама
• Социална подкрепа
• Нов дизайн на работа
• Развитие на здравен мениджмънт в организациите

Ейбрахам Маслоу - основни идеи

Ейбрахам Маслоу е "идеолог" на хуманистичната психология. Неговата теория и неговите вярвания се опират изцяло на холистичния подход. Според този подход, човек трябва да се разглежда като едно цяло, организирано и интегрирано.
Теорията за потребностите на Маслоу е организирана в пирамида. На първо място в пирамидата най - долу са структурирани "физиологичните потребности". Тези потребности са от храна, вода, топлина, сън, секс. На второ място в пирамидата са "потребности от сигурност" - тук е включена и финансовата сигурност. "Потребности от принадлежност и любов" е на трето място. Приятелство, интимност и семейство са включени към потребностите от принадлежност и любов. "Потребност от оценка" - тя е свързана с уважение, признание от другите. "Себеактуализация" е на последно място, най - горе в пирамидата.
За да стане действаща една потребност, трябва да са задоволени потребностите от по - долните равнища.
Незадоволяването на базови потребности в детството е предпоставка за създаване на проблеми при възрастния - фиксация.
Задоволяването на базовите потребности в детството е предпоставка за по - лесно понасяне на фрустрациите в зряла възраст.

Дислексия, дисграфия и дискалкулия

Специфично разстройство на четенето - дислексия 

Това разстройство най - често се предхожда от разстройство в развитието на речта и езика. 

Детето има трудности в слуховата и зрителната преработка, срещат се дефицити в различаването на звуците на речта.

В училищна възраст се появяват емоционални и поведенчески проблеми - отказ от училище, затруднения в адаптацията, проблемни отношения с връстниците.

Специфично разстройство на правописа - дисграфия 

Основният признак при това разстройство е спефично и значимо нарушение на уменията за правопис.

Увредени са както способността за изброяване на буквите в думата, така и правилното написване на думите.

Специфично разстройство на аритметичните умения - дискалкулия

Дефицитът засяга предимно уменията за извършване на основните аритметични действия - събиране, изваждане, умножение и деление.

Зрително - пространствените нарушения са  по - изразени, отколкото при другите специфични разстройства.

Смесено разстройство на училищните умения - 

Тук значително са увредени както аритметичните умения, така и уменията за четене и правопис.

Онлайн интервю 2 част - страстта към Клиничната психология и Криминологията.

От къде дойде страстта Ви към Клиничната психология?

Винаги, още от малка съм се интересувала от човешкото поведение, от мислите, импулсите, които нахлуват в съзнанието на даден индивид. Интересувала съм се от емоциите на хората, от техните страхове, притеснения, фобии и странности. Психологията е моят живот. Тя е част от мен, неразделна част от мен. Професионалното изкривяване за жалост преследва психолозите през целия им жизнен път.

Споменахте, че учите в момента втора магистратура - Криминология? Не бягате ли малко от сферата на психологията?

Психологията може да се допълни с всяка наука. Тя ти дава базата за живот, основата върху която да стъпиш, за да продължиш да учиш. А криминологията е втората ми страст - профилирането, личността на престъпника, мотивите за извършване на различни престъпление, виктимологията. Това са все малки мои страсти, които са преплетени. Криминологията за мен е изкуство. Дотолкова да се опиташ да разпознаеш света на правонарушителя, да вникнеш в неговите мотиви за извършване, в неговите несъзнателни желания, в неговия вътрешен свят.

Досега сте имала опит с деца с увреждания, как ще го съчетаете с престъпниците?

Всеки в себе си и в личността си е едно малко дете. А при криминално проявените лица просто това дете от рано е пречупено, личността му е изкривена още в най - крехките години, в най - ранното детство. Боря се със стигмата относно тези лица, трудно е. Но всеки е имал лоши постъпки, лоши пътища, по които е поемал.

Усмихнатото лице на тази професия, но какво се крие зад тази усмивка?

Отвътре в душата ми се крие тъга и болка. Болка за хората, които са неразбрани, нечути, хората, които остават сами. Усмихвам се, защото мисля че така човек може да предаде положителна енергия и емоция на отсрещния и това да послужи като успокоение поне в началото.

Фройд, Маслоу, Ериксън? А Вие към кой сте привърженик?

От всеки аналитик може да се научи много. Всеки от тях е постигнал огромни успехи в сферата на психологията. Освен изброените от Вас, аз съм привърженик и на Мелани Клайн и на Ото Кернберг.

Искате ли нещо да пожелаете на нашите читатели?

Искам да пожелая психично здраве, наред с физическото. Искам да пожелая положителни емоции, спокойствие и любов. Всичко друго ще се нареди. Благодаря Ви.

Ерик Ериксън - теория за психосоциалното развитие

Ериксън е сред малкото изследователи, които се интересуват от целия жизнен цикъл на човек - от раждането до смъртта. Концептуална основа на теория за личностно развитие на Ериксън е епигенетичният принцип, според който, след раждането индивидът преминава през различни, последователни етапи, фази и кризи през живота си.

• Стадий 1 - орално - сензорен / от раждане до 1 година / психосоциалната криза тук е свързана с базово доверие - базово недоверие.
• Стадий 2 - мускулно - анална / от 1 до 3 години / психосоциалната криза тук е обвързана с автономност - срам и съмнение.
• Стадий 3 - локомоторно - генитална / от 3 до 6 години / тук водещи са инициативност - вина.
• Стадий 4 - латентна / от 6 до 12 години / трудолюбие - непълноценност
• Стадий 5 - юношеска / от 12 до 19 години / его - идентичност - ролево смесване
• Стадий 6 - ранна зрялост / от 20 до 25 години / за този стадий са характерни интимност - изолация.
• Стадий 7 - средна зрялост / от 26 - 64 / - тук могат да се наблюдават продуктивност - застой.
• Стадий 8 - Късна зрялост /от 65 години до смъртта / - его - интегриция - отчаяние.

Първият стадий от теорията на Ериксън е от изключително важно значение за формирането на цялостната личност, за холистичния подход в нейното функциониране.

Чрез доверието, което се изгражда в детето и майката в първата година от живота му, се предопределя занапред живота на детето - доверителна връзка в любовта, във взаимоотношенията с хората, в средата, в обкръжението.

Емоционални и поведенчески проблеми при деца

Симптомите на стрес при децата могат да бъдат индикирани и очертани много ясно и нагледно. Симптомите, които се наблюдават при реакция на силен стрес, при емоционална травма са :

• главоболие
• разстроен стомах или неопределена болка в стомаха
• неспокоен сън, кошмари
• енуреза
• заекване
• намален апетит
• страхове  -  страх от непознати
• прилепчивост към възрастния, към обгрижващия субект
• гняв
• плач
• постоянно задаване на въпроси
• агресивно поведение
• опозиционно поведение
• регресивно поведение
• неспособност за контрол на емоциите и импулсите

Обръща се внимание и на хиперкинетични разстройства, разстройства на поведението, смесени разстройства на поведението и емоциите и тн.

Зрително внимание и концентрация

Какво е внимание?
Фокусиране и концентриране на съзнанието върху даден обект.
Съществува ендогенно и екзогенно внимание, открито и прикрито.
Ще обърнем внимание на селективното внимание - това е ендогенно, волево внимание. Ние съзнателно изключваме всички останали източници на информация от съзнанието си и отделяме внимание върху един източник и се концентрираме изцяло върху него.
Фокусирано внимание - екзогенно, неволево насочване на вниманието. Концентрираме се върху един единствен източник на информация и без да искаме изключваме всички останали.
Разпределено внимание - опитваме се волево да го насочим към две или повече задачи едновременно.
Насочването на вниманието се осъществява чрез сакадични движения на очите и последваща фиксация и чрез гладко проследяващо движение на очите.

Проблемите с концентрацията, дефицитът на вниманието са проблеми, които идват, както от паметта, така и от зрителното внимание и от още много важни структури и психични апарати.

Когнитивно развитие според Жан Пиаже

Роденият в Швейцария през 1896 г. Жан Пиаже е най - известният детски психолог в историята на психологията. Асимилацията и акомодацията са ключови понятие за развитието на детската психология, в лицето на Жан Пиаже. Освен доктор по биология, Пиаже е и виден детски психолог, който наблюдава и изучава своите три деца.
Теорията на Жан Пиаже е обвързана с контруктивизма - становище за познавателното развитие като процес, чрез който децата изграждат системи на значение и разбиране на реалността чрез преживяванията си и взаимодействията.
Според Жан Пиаже хората минават през четири етапа на когнитивно развитие, които са между раждането и зрялата възраст. Тези етапи са следните :

• Сензомоторен - от раждането до 2 години - формира се понятието "постоянство на обекта". Най - ранният етап е наречен така, защото през този стадий бебетата и малките деца изследват света, като използват своите сетива и моторни умения.
• Предоперационален - от 2 до 7 години - развива се способността да се използват символи. Мисленето остава центрирано и егоцентрично.
• Конкретни операции - от 7 до 11 години - подобрява се умението да се мисли логично.
• Формални операции - от 11 години до зряла възраст - възможно е абстрактно и символно мислене.

Бебетата използват модели на поведение, наречени схеми, за да учат за света. Пиаже е убеден, че всички се раждат с вродена склонност да взаимодействат и да осмислят средата си. Той нарича основните начини за организиране и преработка на информацията - когнитивни структури.

Нарцистичните рани, които понасяме.

Отхвърлянето е една дълбока и болезнена нарцистична рана. Моментите на отхвърляне в семейството, в работата. Голяма част от хората не успяват да се справят с отхвърлянето и с нанесените нарцистични рани. Те запазват и таят гнева надълбоко в себе си, това им причинява междуличностни конфликти или при продължително таене на гнева и обидата е възможно да се стигне до психосоматични болки.
Нашето его е пострадало, нанасена ни е рана, която не кърви, но боли. Нарцистичната рана може да се срещне при всички видове личности - и при депресивни, тревожни, нарцистични естествено.
Раздяла с любимия човек - това се бележи с дълбока нарцистична рана. Отказваме да приемем, че той ни е отхвърлил или, че е избрал друг обект на любовта .
Смърт, траур - Освен депресия и меланхолия, нас ще ни споходи и белега на нарцистичната рана. Биха последвали обвинения, както и чувство за вина.
Пренебрежително отношение към нашите успехи, независимо дали в работата или в личния живот - това също би накърнило нашето его и би нанесло на организма и на психиката ни нарцистична рана.
Раните могат да бъдат много по вид, но ние трябва да се научим как да ги лекуваме, как да се предпазваме от тях.
След всяка рана ставаме по - силни и започваме да се учим как да съхраняваме пълноценно психиката си.

Видове синдроми - Стокхолмски синдром, синдром на Мюнхаузен

Свързването на симптоми в типични комплекси формира наименованието синдром. Разграничават се полиядрени синдроми и моноядрени. Всеки синдром представлява етап или стадий от развитието на болестта. Синдромите биват функционални и органични. За да бъде по - нагледно, ще предоставя примери с някои актуални и важни синдрома.

• Стокхолмски синдром - развива се при похищение, отвличане, изнасилване. Жертвата развива силни симпатии към похитителя. Разглеждано от психоаналитична гледна точка, този синдром може да се развие и в процеса на семейната среда, при случаите на домашно насилие.
• Синдром Лима - похитителят развива симпатия към жертвата и започва да действа в нейна полза.
• Синдром на нежелания крайник - болният е убеден, че един или повече от неговите крайници му причиняват болка и страдание. При условие, че крайниците на пациента са напълно здрави. Болните смятат, че ампутацията е решението на техните проблеми.
• Синдром на чуждата ръка - пациентите са убедени, че не могат да контролират ръката си. Те вярват, че тя има своя собствена воля.
• Синдром на Диоген - болните губят всякакво чувство за свян и срам.
• Синдром на Мюнхаузен - пациентите се преструват изключително убедително на болни, стремейки се да привлекат внимание. Има съществена разлика между този синдром и хипохондрията!

Ролята на психолога - онлайн интервю

- До колко е определящо детството и възпитанието в семейството за формирането на една личност?

- Известната формула, от гледна точка на психолози и психиатри е - ген и среда. Чрез тях се определя личността на човек. Тези елементи са изключително важни - генът, от какво семейство си, какви са били родителите ти, всичко гледано на биологично ниво. След това и средата - в каква семейна обстановка си израстнал, имало ли е похвали и наказания, какви са били те. Личността се формира в един дълъг и дълбок процес на трансформации. 

- Възможно ли е човек да се промени, ако не цялостно, поне части от характера му?

- Промяната при човек идва постепенно. Най - вече всеки индивид желае да бъде чут, разбран, приет. Процесът на промяната е труден и продължителен, но с усилена борба и с подкрепа всичко е възможно.

- Какви са проблемите в ежедневието на хората, от какво страдат те?

- Хората не се чувстват обичани, защитени, съхранени. Страхуват се, имат различни фобии, паник атаки. Имат непреработени емоции от детството си, подтиснати страхове, неизживяни мечти. Срещат се изстрадали души, които са намерили утехата си в опияненението - в алкохолната зависимост, зависимостта от психоактивни вещества, хазартната зависимост. Анорексията и булимията също са често срещани . Отказът от живота и депресията в образа на анорексията и булимията, свързана с оралните фиксации и удоволствия, когато човек се чувства недостатъчно успял и пълноценен за себе си и околните.

- Вие лекувате душата на хората, но как става това?

- Психолозите са патерицата на която да се отпуснат хората. Ние лекуваме ампутирани души. Ние помагаме за скъсаната връзка майка - дете, ние играем ролята на обгрижваш обект дори за малко. Пациентът и клиентът трябва да знаят, че има кой да им помогне, кой да бъде до тях, кой да ги подкрепи, изслуша. Ние не укоряваме, не съдим, не обвиняваме. Помагаме, за да се оправят нанесените травми от детството, от живота, помагаме на личността да се самоизгради отново.

- Има ли теми, за които хората се притесняват да говорят?

- Хората избягват темите за секса. Притесняват се, смущават се, което от части е нормално. Избягват да говорят за страховете си, особено, ако са мъже, защото така ще се покажат като слаби и няма да се почувстват комфортно. Но всяка тема, за която е трудно да се говори, значи е болезнена тема и там също се крие разковничето.

Мотивацията да бъдеш психолог

Всеки човек се мотивира от определени неща - от материални блага, от професионални успехи, от собствено удовлетворение. Всеки има собствена мотивация, за да започне да следва своя път. Външната мотивация може да допринесе за вътрешната, след като се допълнят би излезнал един мотивиран професионалист.
Хората страдат от липса на мотивация, от липса на смисъл, от недостиг на емоция, амбиция.
Тези липси се крият вътре в нас и могат да бъдат запълнени единствено от нас.
Всеки трябва да открие от какво е мотивиран, да начертае път, който да следва, мечти, които да изпълни. След като вече имаме ясна цел в главата, ние ще можем да продължим по пътя на мотивацията, за да достигнем до желаната цел, мечта.
Мотивирай се, да си набележиш дадена мотивационна цел, която да сбъдне мотивационните ти желания и да станеш по - продуктивен за себе си на първо място, за другите след това.
Когато сме достатъчно мотивирани, ние ще бъдем по - удовлетворени от себе си, от работата си, от живота си.
Липсата на мотивация, слабата мотивация, слабата концентрация - говорят за тревожни и депресивни симптоми. Не трябва да се пренебрегват, трябва да се търси причината, а от там - решението.

Мотивацията да бъда психолог е :

• обичам да помагам на хората
• обичам да ги разбирам
• обичам да ги анализирам
• обичам работата си
• обичам трудностите и изпитанията
• обичам чувството, когато видя, че има развитие в хората
• обичам чувстото, когато мотивирам хората
• обичам да тълкувам, разтълкувам и разсъждавам върху хората
• обичам да се занимавам с психично болни
• обичам ПСИХОЛОГИЯТА

Депресия и техники за справяне с нея

Депресия - тази дума идва от латинкото deprimere , което означава натискам. При наличие на депресия или депресивен епизод страдат както тялото, така и психиката ни. Депресията се отразява на нашата мотивация, емоции, мислене, поведение.
Най - често срещаните индикатори за депресия са:

• понижено настроение
• загуба на способността за изживяване на уддоволствие
• загуба на апетит и загуба на тегло
• нарушен сън
• загуба на енергия
• понижена самооценка
• налудни идеи за вина
• слаба концентрация
• мисли за смъртта и за самоубийство

За справяне с депресията са много подходяши няколко техники, изведени от когнитивно поведенческата терапия.

• Планиране на положителности дейности - с които можем да се почувстваме по - добре.
• Справяне със скуката - бягство от монотонното ежедневие.
• Техники за релаксация - дишане.
• Променяне режима на хранене.
• Противопоставяне на негативните мисли .

В краен стадий, когато депресията е с влошена симптоматика е наложително да се посети психолог и най - вече психиатър, за да се назначи медикаментозно лечение.

Нека да се запознаем... опознаем

Здравейте! Казвам се Елеонора Йорданова.
Завършила съм Психология - специализация "Психични нарушения" - бакалавър в Нов български университет.
Семестриално съм завършила Клинична психология - психоаналитична перспектива - магистър в Нов български университет.
В момента уча Кримонология и политики за превенция на престъпността - магистър в Нов български университет.

Интересите ми са широкоспектърни - от деца с увреждания до правонарушители и криминално проявени.

За кратък период от време работих с деца с увреждания - с разстройства от аутистичния спектър, с епилепсия, с  лека, умерена и тежка умствена изостаналост.

Автор съм на статии свързани с психичното здраве, профилактика и превенция.

В периода ми на обучение съм минала стажове във ВМА - клиника по психиатрия, Централно военно окръжие, Институт по психология - МВР, Фондация "За нашите деца".

Вървейки по пътя към себепознанието и самоусъвършенстването, научих много, проумях много, но това, което се запечата в съзнанието ми е - емпатията.

Без емпатия, без емпатийни способности ... ти си просто човек с диплома на психолог, но си далече от професията психолог.
Психологията е дарба, усещане, съпреживяване.
Ако нямаш емпатия към болката и страданието, ти вникваш в психиката на хората на едно повърхностно ниво, което е в състояние да те запази и съхрани като човек, но не си полезен на другия.

Психичните измерения на видовете зависимост

Терминът "зависимост"  в психологията и в психопатология се среща както при здравите, така и при болните хора.
Видове зависимост при здравите хора са :

• преяждане
• диета
• натрапливи мисли
• натрапливи действия - ритуали
• употребата на алкохолни напитки

От тези зависимости, лесно може да се премине границата и здравите хора, които са в норма, да попаднат в графа болни хора - в патологията.

Видове зависимост при болните хора са :

• анорексия
• булимия
• зависимост към алкохол
• зависимост към психоактивни вещества
• зависимост към хазарт
• обсесивно - компулсивно разстройство

Наблюдават се разстройства на храненето, както и разстройства на жаждата - полидипсия.

Наблюдава се също зависимост към :

• майката
• кръстословици
• секс
• цветя
• спорт
• енергийни напитки
• компютри

Сексуалната злоупотреба с деца - профилът на един педофил

Акцентът в настоящата разработка е върху една сложна и многоаспектна проблематика - педофилията в нейния контекст, педофилските групи, личността на педофила.
Често срещани са интернет - педофилите. Комуникацията в интернет пространството е достъпна и лесна. Там те могат да се възползват от това да изградят бърз доверителен контакт с децата, могат да се представят за много мили и дружелюбни хора, които ще ги разберат и ще им помогнат. В не редки случаи, педофилите могат да имитират цял "букет" от качества, с които да изпъкнат и да се представят в най - добрата си светлина. Те могат да заблудят всяко дете, че могат да бъдат негов приятел и това ще си е тяхната малка тайна.
Колекционирането на детска порнография, както и търсене на работно място, в близост до малки деца могат да бъдат едни важни индикатори, че в конкретния индивид се наблюдават такива личностови черти, които могат да подсказват за бъдещи действия. На фона на засилената комуникация с деца, при педофилът страда социалната сфера и общуването му с негови връстници и с т.нар зрели и възрастни хора. Предпочитанията му за контакти с малки деца може да варират в зависимост от неговия интерес. Възможно е желанията на индивида да са да комуникира както с 3-5 годишни, така и в диапазона от 8-10 години.
В голям процент от случаите жертва на педофила би станало едно дете, което е малтретирано, което е в тежка семейна среда, отхвърлено, изоставено. 
Личността на педофилите е дълбоко изкривена, социалното и емоционалното съдържание и функциониране е дълбоко нарушено. Те приемат детето като предмет, като инструмент, който изцяло задоволява техните нужди и желания.

Личност - типове и темперамент

В личността са фокусирани съдържателно два важни аспекта, които структурират личността  холистично, цялостно. Касае се за темперамент и характер.
Темпераментът е биологично обусловен и е свързан до голяма степен с наследствеността.
Характерът зависи от възпитанието и психологичните фактори.
Чертите, които обуславят поведението на самата личност може да се разпределят в следните направления :

• емоции
• подтици
• мотивация
• възприемане на света и себе си
• интелект
• интереси
• ценности

Исторически погледнато, Хипократ определя 4 типа темперамент. Тази класификация важи и до днес и е редно да и се отдели внимание.

• Сангвиник - жив, притежава лесно възбудима тип нервна система, откликва на всички стимули наоколо. Притежава изразителни движения и мимика. По лицето му може да се отгатне настроението или намеренията му в дадена ситуация.
• Холерик - той е необуздан, нетърпелив, в чести случаи дори е избухлив. Срещат се прояви на неуравновесеност при този тип.
• Флегматик - притежава слаба емоционалност и сензитивност. Неизразителните движения и бедната мимика са характерни за този темперамент.
• Меланхолик - прекалено чувствителен, тих глас, понижена активност, лесно се уморява и е неуверен в себе си.

На един следващ етап Юнг разделя личностите на интровертни и екстровертни.

Пинел пръв прави диференциацията между личностова патология и психична болест.

Детската престъпност и злоупотребата с алкохол

Влиянието на алкохола, прекомерната употреба на спиртни напитки и последващата злоупотреба с него е фактор за една голяма част от престъпленията, извършвани против личността. Алкохолната злоупотреба сред подрастващите, в тази връзка малолетни и непълнолетни подлежи на шест основни причини:

• Първата причина е любопитството на децата, интересът към алкохола. Експериментирайки върху себе си и върху собствения си организъм, какво количество и колко може да понесе организма.
• Втората причина е свързана с реагирането в конкретна ситуация - събиране, купон.
• Третата причина се свързва с желанието на малолетното или непълнолетното лице да се докаже, да се утвърди, да наложи себе си и своя Аз образ сред връстниците си.
• Четвъртата причина е принадлежността към дадена група - близките неща. Това, което свързва субектите в групата е тяхната първоначална зависимост - прекомерната употреба на алкохол и последващата злоупотреба с него.
• Петата причина, която е от изключителна важност и е водеща и при подрастващите и при възрастните е стремежа на лицето да преодолее даден психичен дискомфорт - с цел приемане на алкохол се намалява, сваля напрежението, потушава се тревожността, но това е само привидно.
• Шестата причина е свързана с форма на протест - срещу родители, приятели, учители и обществото. Този бунт на младите може да навреди върху физическото и психическото им функциониране.

Посттравматично стресово разстройство - симптоматика

Посттравматичното стресово разстройство се характеризира със следните симптоми :

• Епизоди на внезапно оживяване на минали сцени
• Анхедония
• Емоционална притъпеност
• Отчуждение от околните
• Избягване на дейности или ситуации, които напомнят за травмата
• Трудна концентрация
• Гневни избухвания
• Повишена раздразнителност
• Безсъние
• Чувство за безпреспективност
• Стряскане
• Сънища
• Кошмари

Според продължителността на разстройството, то може да бъде разделено на :

• остро -  симптомите продължават под 3 месеца
• хронично -  симптомите продължават над 3 месеца
• с късно начало -  симптомите  започват след 6 месец

Биполярно афективно разстройство - кратки бележки

Биполярно афективно разстройство (БАР) - в десета ревизия на Международна класификация на болестите се среща тази диагноза като формулировка.
"Манийно - депресивна психоза" е названието, което е от деветата ревизия на Международна класификация на болестите.
В по - старите клакификации и рубрики БАР се среща като "циклофрения".
В БАР се срещат промени и дисфункции в емоциите, отклонения в настроението.
Процентът, който обхваща диагнозата БАР нараства чувствително. 

Алекситимия - кратки бележки

Алекситимия или казано по друг начин неспособността, трудности при изпитването на емоции, чувства, говоренето за тях, излиянието на чувствата.
Личностите, които страдат от  това състояние често отговарят на въпросите ви с думите "Не знам как се чувствам, не знам какво чувствам".
Това е състояние и симптом, който показва, че въпросната личност изпитва трудности в изразяването на своите емоции, в разпознаването. Силната тревожност и отричането на чувствата, които има човек - водят до това състояние.
Потиснатите емоции в ранна възраст може да доведат до това състояние или недостатъчното и непълноценното споделяне, изслушване и подкрепяне в обкръжаващия свят.
"Без думи за чувствата" е характерно и срещано за това състояние.
Потиснатите емоции разрушават вътрешната хармония и вътрешното спокойствие. За това трябва да се говори за тях, да се споделя и да се изливат навън и положителните и отрицателните чувства.

Девиантно (отклоняващо се) поведение

В научната литература се срещат различни формулировки и типологии на девиантното поведение. Девиантно е това поведение, което  е в пълен разрез с обществените норми и подлежи на морални и правни санкции.
Девиантно поведение или т.нар отклоняващо се поведение от нормата. 
Т. Шибутани извежда три формулировки за три типа девиантно поведение :

• към първият се отнася поведението на деца или възрастни, което съответства на нормите на групата, в която членуват и което е противоположно на поведението на привържениците на официално приетите норми. Тук е важно да се работи върху оказването на помощ за приемане на нормите и законите в обществото.
• вторият тип е свързан с действията на дадена личност като последица от временна загуба на самоконтрол, под въздействието на възбудим дразнител. Тук е важно да се работи своевременно върху импулсивните реакции на личността.
• третият тип девиантно поведение е компулсивно, принудително и е свързано със защитна реакция на личността и бунт срещу опитите да му бъдат внушени ново поведение и нови норми, както и нови мисли. Тук е важно да се работи със схемите в главата на личността, с изградените стереотипи. Авторът тук обръща внимание на изградени личностни характеристики, които допринасят за това да е толкова трудно или невъзможно "разчупването" на мисли, идеи, схващания, стереотипи.

Друга интересна теория, която характеризира същината на девиантното поведение е тази за "социалната аномия" на  Р. Мертон. Чрез нея авторът обръща внимание на засилените ракции на :

• неподчинение
• противодействие
• поведение, което не се съобразява с обществените норми

Мертон извежда пет важни типа девиантно поведение /

• подчинение или т.нар приспособяване към средата или към групата
• иновация или т.нар обновление
• ритуализъм, ретретизъм - бягство от живота
• метеж

Социална фобия - видове, проявления и симптоми

Социалната фобия е страх от критично отношение от страна на другите хора. Проявленията на този страх може да са :

•  страх от излизане на сцена, пред публика. Избягване на случаите, в които трябва да се говори пред публика - включително презентация, разговор пред много хора.
• избягване на случки, в които индивидът трябва да се храни на обществени места.

Понижената самооценка и страхът от критика са водещи, преобладава и силната тревожност.

Симптомите при силно изразена социална фобия са :

• изчервяване
• гадене
• треперене на ръце
• позиви за уриниране
• пресъхнала уста

Симптомите могат да се задълбочат и да стигнат до прояви на паника.

С цел да се намали напрежението и тревожността, индивидите започват да избягват социалните контакти или ги намаляват драстично.

Тук не се включва антропофобията.

Биографична история на Фройд - факти

• Зигмунд Фройд е роден във Фрайберг, Моравия, през 1856 г.
• Умира в Лондон през 1939 г.
• Фройд е бил първороден син на своята майка, имал е двама големи полу - братя и 6 по - малки братя и сестри
• Фройд е прекарал  почти целия си живот във Виена.
•  Фройд е бил един от най - известните лекари във Виена.
• Работил е като невролог, психолог, психиатър и психоаналитик.
• Фройд е имал шест деца.
• Дъщеря му Ана Фройд, която е най малка от децата му,също има интерес към психоанализата - към детската психоанализа.
• Бащата на психоанализата има интерес също към правото и зоологията.
• Изучава френски, италиански, гръцки и латински език.

Индикатори за насилие, проявено над деца

Когато едно дете е малтретирано и неглижирано, това може да се забележи, ако човек е наблюдателен и обърне внимание на следните индикатори , на първо място за физическо малтретиране :

• счупени нокти
• изгаряния
• насинени очи
• счупени или избити зъби
• хематоми
• необяснимо счупени кости

На второ място се обръща внимание на поведенческите индикатори за физическо насилие, тормоз или малтретиране :

• страх от прибиране вкъщи
• страх от родител
• свръхагресивност
• оттегляне
• училищни проблеми

Следват индикаторите за емоционално малтретиране :

• проблеми на речта
• гневни реакции
• хапене
• необичайни страхове

Индикатори за сексуално малтретиране :

• дискомфорт при ходене или седене
• драстична промяна в апетита
• енуреза

Емоциите от гледна точка на психопатологията

Емоциите представляват субективно отношение на индивида към заобикалящия го свят и към самия него.
Афектът е външният израз на вътрешното емоционално състояние.
На физиологична основа емоциите се свързват с повишена активация в Централната нервна система.
Съществуват разстройства на емоциите. Те могат да се срещнат при :

• афективни разстройства - Биполярно афективно разстройство
• тревожни разстройства - Фобии
• психотични разстройства - Шизофрения
• органични разстройства - Деменции

Класификацията на разстройствата на емоциите се делят на количествени и качествени.

При количествените се наблюдава интензивност, сила. Първите, които ще разгледам са количествените.

С оглед на настоящата тема, нагледно аз Ви представям няколко психиатрични и психопатологични термини и формулировки :

Първите, които ще разгледам са количествените :

• Еутимия - уравновесеност на емоционалната експресия
• Дистимия - тъга, скръб
• Изравнен афект - емоционално притъпяване
• Анхедония - липса на радост и удоволствие
• Апатия - безразличност
• Хипертимия - силна радост
• Дисфория - мрачно настроение

Към качествените разстройства на емоциите спадат :

• емоционална лабилност
• амбивалентност
• еуфория
• мория
• паратимия и парамимия
• патологичен гняв

Заекване - обща информация

Заекването се характеризира с нарушение на гладкостта на вербалната експресия, което се характеризира с неволеви повторения. Наблюдава се страх, тревожност, притеснение, заради речевите затруднения, които присъстват в дадения индивид. Заекването е нарушение на темпа и ритъма на говора. Най - честите прояви, които се наблюдават са :

• блокажи в говора
• накъсана реч
• липсва плавност  в речта
• плитко дишане

Voisin , който е френски психиатър издига една интересна хипотеза, според която заекването е конфликт между желанието да се говори плавно и тревожността и страха от това, че няма да се случи плавният и нормален говор.

При заекването присъстват допълнителни движения, които включват мускулите на говорния апарат и лицевите мускули.

Подходяща е терапия за намаляване и спадане на тревожността , както и логопедична намеса.

Кога е важно да посетите психолог?

Консултациите с психолог би следвало да се извършат когато в индивида се прояви определен вид страдание, загуба, скръб. Когато изживява :

• болка
• трагедия
• отхвърляне
• траур
• скръб
• загуба
• има проблеми със самочувствието
• има междуличностни проблеми
• изпитва проблем в работата
• в интимните взаимоотношения
• има зависимост - към алкохол, някакъв вид наркотично вещество, храна
• има паник атаки
• има тревога
• изпитва напрежение
• има натрапливи мисли
• има страхове
• има хипохондрични оплаквания
• иска да бъде изслушан и разбран
• страх от смъртта
• страх от загуба
• при раздяла / развод

Това са малка част от проблемите, които имат хората и които са причина за посещението при психолог. За справяне с проблемите, за професионална помощ е редно и е желателно човек да потърси подкрепа. За да бъде полезен на себе си, за да се върне към своя психически комфорт. 

Психологически профил на извършителя на изнасилване

Основни фактори, които обуславят личността на извършителя :

• Повечето от половината жертви на са възраст 16 - 29 години.
• Възможно е извършителят и изнасилената жертва да се познават - да са приятели, роднини, да са били съученици.
• Не са малко и случаите на изнасилване на напълно непознати жени.
• 80 % от изнасилвачите са под 30 - годишна възраст.
• Голяма част от тях имат нормално IQ.
• Семейната история често на извършителите често се свързва със садистична майка и отсъстващ баща.
• При някои извършители е възможно да се открие и зависимост към алкохол или наркотици.

Мотиви за извършване на деянието :

• себеизява
• самоутвърждаване
• осъществяване на контрол
• осъществяване на близост
• сексуална неудовлетвореност
• омраза към жените
• утвърждаване на собствения Аз

Чл.152 от Наказателния кодекс - в него законодателят изрично е посочил, че общият състав на престъплението включва "съвкупление" с лице от женски пол, без негово съгласие :

• лишено от възможност за самоотбрана
• като принуди лицето към това със сила ила заплашване
• като го приведе в безпомощно състояние

Основни характеропатологични особености в извършителя на изнасилване :

• нарцистични личности
• импулсивни мъже - т.нар емоционално нестабилни личности
• приповдигнатост
• прекалена егоцентричност
• липса на емпатия
• безотговорност
• слаб самоконтрол върху влеченията
• неуважение към чувствата на другия
• смятат жертвата като предмет, виждат я изцяло като средство на тяхното задоволяване
• ниска поносимост към фрустрация

За извършителите на насилствени престъпления може да се каже много, това е една много малка част, която цели да Ви даде обща картина и характеристика за извършителя.

Синдром на Турет - специфично тиково разстройство

Тикът представлява неволно, бързо, повтарящо се движение, което включва определени мускулни групи.
Определени части в мозъка не функционират нормално, по - конкретно са нарушени функциите в централния лоб. Смята се, че има проблем с частта, с която хората трябва да се сдържат от непристойно поведение, мисли и жестове. 
Вербалните и двигателните тикове са ключови за този тип разстройство!
Синдромът на Турет е специфично тиково разстройство, което е наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от двигателни и речеви тикове. Синдромът също се свързва с проявата на неволни ругатни и коментари, които лицето произнася. Почти винаги началото е в детството или в юношеството. Синдромът на Турет може да включва в себе си :

• гримаси
• ругатни
• викове
• намигвания
• груби жестове
• вокални и моторни тикове

10 % от страдащите с този синдром имат прояви на копролалия - неволно ругаене и псуване.

Психотерапията и поведенческите тревировки биха спомогнали за овладяване на състоянието. В редки случаи се налага и медикаментозно лечение. 

Хипохондрично разстройство

Основната характеристика на това разстройство е загрижеността относно наличието на едно или повече заболявания, които са прогресиращи соматични разстройства. Притеснението е фокусирано върху един или два органа, или цялата система на тялото. Често са налице изразена депресия и тревожност. Страхът от определено заболяване е постоянен, интензивен. Никой лекар не е в състояние да разубеди болния, че всъщност нищо му няма. Хората, които имат хипохондрия често се страхуват от най - страшните диагнози - рак, спин, инфаркт, инсулт.
Хипохондрията спада към тревожните разстройства.
Характерни са постоянните огледи на собственото тяло, вглеждане, търсене на симптоми и на потвърждение на страховете за евентуална болест. Склонни са към самовнушение и преписване на всяка болест за която са чули. За да се избегнат евентуални проблеми и дисфункциониране в психиката е необходимо своевременно да се направи консултация с психиатър и психолог.

Синдром на родителското отчуждаване

Синдромът на родителското отчуждаване е нарушение, което се характеризира с комплекс от симптоми в резултат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведенчески реакции от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката между детето и другия родител. Тази ситуация е свързана с раздялата на родителите. Авторът, който пръв дефинира синдрома през 1985 г. е Ричард Гарднер, професор по клинична психиатрия към Клиниката по детска психиатрия на Колумбийския университет. Най - често се започва със следните компоненти за манипулация на детето :

• не се позволяват телефонни обаждания на детето
• ограничава се физическия контакт
• определения режим не се спазва или настъпва късно
• включват се болести, единият родител се оправдава, че детето е настинало 
• забравя се за ангажимента да се остави детето за уикенда на другия родител

При наличие на синдром на родителско отчуждаване в детето настъпва страх от единия родител, той е наплашен от него като човек, който представлява обгрижваща фигура в живота му. Наблюдава се Изразяване на емоционална дистанция с отчуждения родител.

За доброто на детето и в името на неговото спокойствие и пълноценен живот, би следвало да се разберат родителите цивилизовано и в името на детето. Този синдром може дълбоко да рефлектира върху психиката на детето, отношенията между родителите могат да му оставят дълбок белег за цял живот.

Автор : Елеонора Йорданова

Ползите от разговор с психолог

В днешно време, за да се обърне човек към психолог се смята, че трябва дълбоко да е нарушено неговото жизнено функциониране или отношенията му с околните и социалните контакти. В рамките на позволеното и на нормалното е това, човек да изпитва тревоги, притеснения, страх, негативни емоции. Липсата на страх от всяко нещо е по - показателна за патологично състояние, отколкото самия страх.
Ползите от разговор с психолог са няколко, но са съществени и значими за всеки отделен индивид.

• споделяш
• имаш слушател
• събеседник
•  пред теб стои човек, който няма да те укорява за постъпките ти
• изхвърляш от себе си негативните емоции и притеснения
• срещаш емпатия
• получаваш нужното внимание
• изслушват те на всякакви теми, които са обект на твой интерес
• помагат ти
• подкрепят те
• вдъхват ти кураж, надежда

Процесът на терапия е възможно да продължи повече или по - малко, в зависимост от желанието на пациента, от това как той се чувства и какво желае. Ползите от разговор с психолог, всеки може да извлече сам за себе си. Разговорът с приятен, интелигентен събеседник, който ще те изслуша и ще те подкрепи е основното. Психологията е наука за душата, за най-фините чувства, емоции, премеждия. 

Болката и страданието са емоции, които трябва да се изхвърлят от тялото, от душата. Те не трябва да се превръщат в яд и злоба и да разрушават както психиката, така и тялото. 

Изхвърлете ненужните емоции, споделяйте, потърсете човекът, който съответства на Вашето несъзнавано. :)

Детска церебрална парализа (ДЦП)

Детската церебрална парализа се характеризира със своето ранно начало. Нарушени са движенията на крайниците, както и позата. Често това заболяване се съчетава с други тежки и специфични състояния и разстройства, каквито са умствена изостаналост, епилепсия, говорни, слухови и зрителни нарушения, както и емоционални и поведенчески проблеми. За етиологични фактори, които е възможно да са предшествали това заболяване се смятат : 

• асфиксията  
• железен дефицит
• недохранване
• пневмония
• преждевременно раждане
• инфекции
• пневмония

От 2 до 5 % са случаите на раждане на деца с ДЦП. Видовете терапии, които може да се приложат за подобряване на състоянието са :физикална, хирургична и ортопедична. Възможно е да се наложи и медикаментозна терапия, както и семейна терапия, подходяща за семейството за приемането на това заболяване.