понеделник, 11 август 2014 г.

Вечерна меланхолия

Той си тръгна, не те последва,
дали чувствата си пренебрегна
или ти сама спора избегна.

Чувства и емоции обтегнати,
стига с тези локуми разтегнати.

Ранени души, ранени сърца,
не искам и не мога повече така.

Неразбиране, неприемане, противопоставяне на любовта,
ах, как исках да ме последваш сега.

Обърнах се, погледнах.Ти замина, с лекота чувствата ми подмина,
а то времето си отмина...

събота, 9 август 2014 г.

Посветено с любов

Най - хубавото нещо си ти за мен, с тази мисъл се будя и заспивам.В теб щастието намирам, теб разбирам и за твоите целувки умирам.С теб друг свят откривам и душата си преоткривам.Дразниш ме на моменти, ама нали съм характер с гадни фрагменти.Обичам да се смееш,  да ме гледаш любопитно.Има в теб нещо уникално, докато в мен има нещо маниакално.Смеем се истерично, ама май сме си лудички фабрично, гледаш ме доста мистично, спирам, че ще стане цинично.Не ме зяпай така, ти казах изрично.
Добър и свестен си ти, защо не те срещнах по - рано, уви.Липсваш ми всеки ден и ти си идиотче като мен.Говорим без да спираме с часове, целуваме се с носове.
Пускам филм, но не ти харесва, май към гледането ти спадна интереса. Караме се в колата, коя музика за слушане е най-добрата.После си взимам сладолед и ти казваш - ДАЙ И НА МЕН.
Караш ми се, че пия много кола... Елеонора, знаеш че не обичам да ходя в МОЛА.
Прекрасно се разбираме, с малки дразги леко се провокираме, но те обичам и те искам, като плюшено мече всеки ден да си те стискам.

П.С - Написано с много любов за Пламен Иванов !


неделя, 3 август 2014 г.

Бягство ...

Бягство от реалността...

Будиш се, сам си, реалността е около теб, пред теб.. размазани сенки на предишни отминали събития, хладни спомени, много тежки емоции.
Искаш да бягаш, бягаш, бягаш..Реалността е жестока, тя те плаши, напряга те, натоварва те.. искаш да избягаш в друг свят, друго измерение.Този свят не ти харесва, дори не ти е приятно да седиш повече тук. Тръгваш, бягаш...

Спираш.. " най - лесно е да бягаш" - казват те!
Но не е лесно и да спреш, да се обърнеш, да ги погледнеш всички тях. Те, които те изстискват, които те нагрубяват, които, че си друг ти внушават.
Не спирай да бягаш, но бягай навътре към себе си, в своя свят, не бягай от себе си, ти и да искаш не можеш да избягаш... 1000 км пробягах, но от себе си не избягах, роднини оставих, приятели оставих, но той - образа ми ме преследваше и ме укоряваше. Молеше ме "върни се", но аз отказвах и вътрешно в себе си душата си размазвах...
Ранена, объркана и сама поех по пътя си, не чувствах вина, в мен имаше малко тъга, но най ме безпокоеше тази глупава, тъпа празнота...
Спирах, оглеждах се, замислях се... не бях доволна от нищо- не харесвах себе си, не харесвах другите, не харесвах света около мен. Исках промяна, но дори не знаех каква...Засега ще остана така - сама с огромна вътрешна празнота.