понеделник, 12 юни 2017 г.

Синдром на Канер - ранен детски аутизъм

Аутизмът е състояние, разстройство, но не и болест. Диагностицира се преди три годишна възраст, състоянието се характеризира с наличието на абнормно, анормално поведение и развитие. Наблюдават се дефицити в следните области : Комуникация, социална интеракция и поведенчески проблеми.За аутустите е характерен понижения социален интерес и чувството за свързване, стремеж към изолация, неустойчив или напълно отсъстващ очен контакт. Комуникацията също страда, дори и детето да има вербални възможности, то може въобще да не пожелае да ги използва или да се включи в социална интеракция с друг човек. Наблюдава се много често ехолалия, както и говорене за себе си или за друг човек в 3 лице, единствено число.Символните жестове също са нарушени.Към поведенческите нарушения спадат стереотипни движения, които може да са с цялото тяло или с части от него - ръце или крака само.Наблюдават се автоагресивни прояви, на моменти и агресивни. Основните автоагресивни прояви може да включват скубане на косата, удряне на главата в стената или в масата, също се наблюдава и засилено хапене на пръстите, кожичките, ръцете.Особените хранителни навици също се включват към поведенческите прояви. Тези деца могат с месеци, дори за по - дълъг период да консумират конкретен вид храна.Лицевата експресия при тях обикновено е застинала, т.нар "лице - щампа".
Аутустите не отговарят, когато чуят името си, а част от тях съвсем леко се обръщат, но са застинали и се наблюдава изравнен афект при опит за контакт.

Затворени в себе си, макар и така, те се опитват да ни допуснат до своя вътрешен свят. Нека да ги разберем, да влезнем в техния бит, не е нужно да ги променяме, просто да ги приемаме. И да ги обичаме много !!!

четвъртък, 8 юни 2017 г.

Тежки размисли върху стигмата





Говори се за интеграция, за внедряване, за социализация, за приобщаващо образование, обучение. Правим опити да интегрираме един човек с проблеми в едно болно общество - неприемашо, неразбиращо, незаинтересувано от околния свят, от онзи другия свят.
Бягаме от психично болните, те ни плашат, странни са, не ги приемаме и после претендираме и афишираме - Ние не се боим от различието. Напротив боим се, или по - скоро се боят тези, които не са запознати със състоянието на болните.Психиката страда и при един човек в норма и един анормален. Психичните проблеми се разпространяват с огромна сила.Основните фактори, които не зависят от нас - ген и среда са основополагаши.Не се страхувайте от различните, опитайте се да ги приемете и разберете. Подайте им ръка, поговорете с тях. Достатъчно демони имат в главата си, страхове, обсесии, фобии, мисли, налудности, притеснения, гласове... ние не приемаме болните, а се опитваме да ги приобщим към едно анормално общество, което не приема и не разбира психичните проблеми. Съдим, даваме оценки на дадено поведение, но защо никой не се попита "Защо този човек се държи така? Какво го подтиква?" Даваме оценка на чуждия живот, искаме тези хора да бъдат изолирани или премахнати от нашата среда. Друга е стратегията, те трябва да бъдат подкпрепени в своето лечение и да могат да се социализират в една адекватна и нормална среда, а не в отхвърляща и фрустрираща среда, която твърди, че не се бои от различието, а като види различните се крие и бяга. Въпросът за стигмата винаги е стоял на преден план и винаги ще стои. Заклеймяването на някой човек, заради дадена диагноза също е расистко. Кажете СТОП на стигмата !!!