четвъртък, 25 август 2016 г.

Реалистично песимистично

Гледайки напред, аз се страхувах, колебаех, противоречих си в мисли, желания, цели.
А поглеждайки назад се взирах в миналото с насълзени очи и почти усмивка, крива, кисела, бледа усмивка.
В лутането между бъдещето и миналото, не отделях внимание на настоящето. Забравях текущият, сегашният момент. Лутайки се, губих много. Губих себе си, обърквах околните и времето летеше с бясна скорост.
Неотдавайки се на настоящето, презирах миналото и провалях бъдещето.
Крепях идеята за живота си върху макет от чувства.
Къщата се строи от основите, е аз започнах от покрива , от мечтите.
Генетично заложено е да се страхуваме, да мразим, да обичаме. Генът и наследствеността ни дават много, заложби, ценности, усмивката на тати или погледът на мама.
Преоткривах нов свят, свят на различни хора с различни цели. Пусти светове, шареви светове. Души, богати, умове бедни.
Разсъждавайки върху технологиите, прозрях че те няма да изместят човека.такива силни страхове и фобии един компютър не би издържал, ще прегрее моментално. А човекът, простичък, добър, ще се бори, ще се лута, ще мисли, ще разсъждава.
Заобиколени и водени от основните ни страхове, ние блокирахме пътя си за напред.
Страхувайки се от самотата, ние се свивахме в ъгъла, ридаейки.
Страхувайки се от смъртта, ние избягвахме погребенията, църквите.
Страхувайки се от живота, бягахме от настоящият момент. Потъвахме в миналото или затъвахме и се захласвахме в мечти по бъдещето.
Чертаехме розово бъдеще, бяхме пълни с надежди, очаквания, мечти, които се крепяха на една пуста фантазия.
Избягвайки настоящето, бягахме от себе си.
С алкохолът ние компенсирахме любовта, която ни липсва, с него падаха задръжките, той действаше добре, но човек може да се опияни за цял живот и да изгуби представа отново за настоящият момент.
Алкохолът е бягство, както и фантазирането, мечтаенето, взирането в миналото.
Напрегнат живот, живот на бурни емоции, безразсъдни шофьори, избухливи, нападателни, арогантни хора.
Извън тази реалност, съществува и една друга паралелна реалност, в която има мили, сдържани хора.
Наранените хора стават агресивни и избухливи. Те не са глупави, както се смята.

Сублимирането на агресията те прави силен човек. Сублимирайки злобата, агресивните импулси и пориви и желанието за власт. Превръщайки се в лидер с такива качества, ти самият би бил много успешен човек.
Хабим много енергия, за хора, за глупости, за себе си хабим малко.
Объркани, задълбочени, странни...ние търсим себе си цял живот,
Намери себе си, независимо от възрастта, пола, религията.
Цял живот ще се луташ, ще хабиш време за околните, отдели време за себе си. Никой не би отделил време за теб, толкова от колкото имаш нужда.
Силата е в твоето съзнание, пести енергията, която раздаваш на околните, дай малко енергия и на себе си.

неделя, 7 август 2016 г.

Господин Ши

Срещата с Господин Ши се проведе в Психодиспансера.
Разрошен, усмихнат и приказлив, Господин Ши дойде към мен.
Сините му очи се взираха проницателно във всички, презираше с поглед, но и анализираше всичко.
Умен, красив, но с болен, луд, див ум.
Господин Ши страдаше от шизофрения. Страдание беше за околните, за него състояние, което той се опитваше да приеме и да живее с него.
Това беше третото му посещение в болницата.
Халюцинациите бяха увладяни доколкото може, или поне така твърдеше той.Господин Ши беше обсебен от налудностите за преследване, т.нар персекуторни налудности, както и от мегаломанни налудности, за величие и знатен произход.
От време на време, Господин Ши ме поглеждаше строго и сериозно, но през повечето време той избягваше очен контакт.
Въпреки разкъсаното му мислене, той запази добрият тон, запази човешкото в себе си. Разказваше вицове, смееше се от душа.
Макар и с болен ум, Господин Ши беше запазил това, което много, т.нар здрави не притежават.
32 годишен, проницателен, програмист, влюбчив, с мечти и стремежи.
Благодаря ти, Господин Ши, че ме вкара за малко в твоя свят.
Лекувай се, пази се и бъди щастлив !