Детската престъпност и злоупотребата с алкохол

Влиянието на алкохола, прекомерната употреба на спиртни напитки и последващата злоупотреба с него е фактор за една голяма част от престъпленията, извършвани против личността. Алкохолната злоупотреба сред подрастващите, в тази връзка малолетни и непълнолетни подлежи на шест основни причини:

• Първата причина е любопитството на децата, интересът към алкохола. Експериментирайки върху себе си и върху собствения си организъм, какво количество и колко може да понесе организма.
• Втората причина е свързана с реагирането в конкретна ситуация - събиране, купон.
• Третата причина се свързва с желанието на малолетното или непълнолетното лице да се докаже, да се утвърди, да наложи себе си и своя Аз образ сред връстниците си.
• Четвъртата причина е принадлежността към дадена група - близките неща. Това, което свързва субектите в групата е тяхната първоначална зависимост - прекомерната употреба на алкохол и последващата злоупотреба с него.
• Петата причина, която е от изключителна важност и е водеща и при подрастващите и при възрастните е стремежа на лицето да преодолее даден психичен дискомфорт - с цел приемане на алкохол се намалява, сваля напрежението, потушава се тревожността, но това е само привидно.
• Шестата причина е свързана с форма на протест - срещу родители, приятели, учители и обществото. Този бунт на младите може да навреди върху физическото и психическото им функциониране.

Посттравматично стресово разстройство - симптоматика

Посттравматичното стресово разстройство се характеризира със следните симптоми :

• Епизоди на внезапно оживяване на минали сцени
• Анхедония
• Емоционална притъпеност
• Отчуждение от околните
• Избягване на дейности или ситуации, които напомнят за травмата
• Трудна концентрация
• Гневни избухвания
• Повишена раздразнителност
• Безсъние
• Чувство за безпреспективност
• Стряскане
• Сънища
• Кошмари

Според продължителността на разстройството, то може да бъде разделено на :

• остро -  симптомите продължават под 3 месеца
• хронично -  симптомите продължават над 3 месеца
• с късно начало -  симптомите  започват след 6 месец

Биполярно афективно разстройство - кратки бележки

Биполярно афективно разстройство (БАР) - в десета ревизия на Международна класификация на болестите се среща тази диагноза като формулировка.
"Манийно - депресивна психоза" е названието, което е от деветата ревизия на Международна класификация на болестите.
В по - старите клакификации и рубрики БАР се среща като "циклофрения".
В БАР се срещат промени и дисфункции в емоциите, отклонения в настроението.
Процентът, който обхваща диагнозата БАР нараства чувствително. 

Алекситимия - кратки бележки

Алекситимия или казано по друг начин неспособността, трудности при изпитването на емоции, чувства, говоренето за тях, излиянието на чувствата.
Личностите, които страдат от  това състояние често отговарят на въпросите ви с думите "Не знам как се чувствам, не знам какво чувствам".
Това е състояние и симптом, който показва, че въпросната личност изпитва трудности в изразяването на своите емоции, в разпознаването. Силната тревожност и отричането на чувствата, които има човек - водят до това състояние.
Потиснатите емоции в ранна възраст може да доведат до това състояние или недостатъчното и непълноценното споделяне, изслушване и подкрепяне в обкръжаващия свят.
"Без думи за чувствата" е характерно и срещано за това състояние.
Потиснатите емоции разрушават вътрешната хармония и вътрешното спокойствие. За това трябва да се говори за тях, да се споделя и да се изливат навън и положителните и отрицателните чувства.

Девиантно (отклоняващо се) поведение

В научната литература се срещат различни формулировки и типологии на девиантното поведение. Девиантно е това поведение, което  е в пълен разрез с обществените норми и подлежи на морални и правни санкции.
Девиантно поведение или т.нар отклоняващо се поведение от нормата. 
Т. Шибутани извежда три формулировки за три типа девиантно поведение :

• към първият се отнася поведението на деца или възрастни, което съответства на нормите на групата, в която членуват и което е противоположно на поведението на привържениците на официално приетите норми. Тук е важно да се работи върху оказването на помощ за приемане на нормите и законите в обществото.
• вторият тип е свързан с действията на дадена личност като последица от временна загуба на самоконтрол, под въздействието на възбудим дразнител. Тук е важно да се работи своевременно върху импулсивните реакции на личността.
• третият тип девиантно поведение е компулсивно, принудително и е свързано със защитна реакция на личността и бунт срещу опитите да му бъдат внушени ново поведение и нови норми, както и нови мисли. Тук е важно да се работи със схемите в главата на личността, с изградените стереотипи. Авторът тук обръща внимание на изградени личностни характеристики, които допринасят за това да е толкова трудно или невъзможно "разчупването" на мисли, идеи, схващания, стереотипи.

Друга интересна теория, която характеризира същината на девиантното поведение е тази за "социалната аномия" на  Р. Мертон. Чрез нея авторът обръща внимание на засилените ракции на :

• неподчинение
• противодействие
• поведение, което не се съобразява с обществените норми

Мертон извежда пет важни типа девиантно поведение /

• подчинение или т.нар приспособяване към средата или към групата
• иновация или т.нар обновление
• ритуализъм, ретретизъм - бягство от живота
• метеж

Социална фобия - видове, проявления и симптоми

Социалната фобия е страх от критично отношение от страна на другите хора. Проявленията на този страх може да са :

•  страх от излизане на сцена, пред публика. Избягване на случаите, в които трябва да се говори пред публика - включително презентация, разговор пред много хора.
• избягване на случки, в които индивидът трябва да се храни на обществени места.

Понижената самооценка и страхът от критика са водещи, преобладава и силната тревожност.

Симптомите при силно изразена социална фобия са :

• изчервяване
• гадене
• треперене на ръце
• позиви за уриниране
• пресъхнала уста

Симптомите могат да се задълбочат и да стигнат до прояви на паника.

С цел да се намали напрежението и тревожността, индивидите започват да избягват социалните контакти или ги намаляват драстично.

Тук не се включва антропофобията.

Биографична история на Фройд - факти

• Зигмунд Фройд е роден във Фрайберг, Моравия, през 1856 г.
• Умира в Лондон през 1939 г.
• Фройд е бил първороден син на своята майка, имал е двама големи полу - братя и 6 по - малки братя и сестри
• Фройд е прекарал  почти целия си живот във Виена.
•  Фройд е бил един от най - известните лекари във Виена.
• Работил е като невролог, психолог, психиатър и психоаналитик.
• Фройд е имал шест деца.
• Дъщеря му Ана Фройд, която е най малка от децата му,също има интерес към психоанализата - към детската психоанализа.
• Бащата на психоанализата има интерес също към правото и зоологията.
• Изучава френски, италиански, гръцки и латински език.