В научната литература се срещат различни формулировки и типологии на девиантното поведение. Девиантно е това поведение, което е в пълен разрез с обществените норми и подлежи на морални и правни санкции.
Девиантно поведение или т.нар отклоняващо се поведение от нормата.
Т. Шибутани извежда три формулировки за три типа девиантно поведение :
- към първият се отнася поведението на деца или възрастни, което съответства на нормите на групата, в която членуват и което е противоположно на поведението на привържениците на официално приетите норми. Тук е важно да се работи върху оказването на помощ за приемане на нормите и законите в обществото.
- вторият тип е свързан с действията на дадена личност като последица от временна загуба на самоконтрол, под въздействието на възбудим дразнител. Тук е важно да се работи своевременно върху импулсивните реакции на личността.
- третият тип девиантно поведение е компулсивно, принудително и е свързано със защитна реакция на личността и бунт срещу опитите да му бъдат внушени ново поведение и нови норми, както и нови мисли. Тук е важно да се работи със схемите в главата на личността, с изградените стереотипи. Авторът тук обръща внимание на изградени личностни характеристики, които допринасят за това да е толкова трудно или невъзможно "разчупването" на мисли, идеи, схващания, стереотипи.
Друга интересна теория, която характеризира същината на девиантното поведение е тази за "социалната аномия" на Р. Мертон. Чрез нея авторът обръща внимание на засилените ракции на :
- неподчинение
- противодействие
- поведение, което не се съобразява с обществените норми
Мертон извежда пет важни типа девиантно поведение /
- подчинение или т.нар приспособяване към средата или към групата
- иновация или т.нар обновление
- ритуализъм, ретретизъм - бягство от живота
- метеж
Няма коментари:
Публикуване на коментар