Ериксън е сред малкото изследователи, които се интересуват от целия жизнен цикъл на човек - от раждането до смъртта. Концептуална основа на теория за личностно развитие на Ериксън е епигенетичният принцип, според който, след раждането индивидът преминава през различни, последователни етапи, фази и кризи през живота си.
- Стадий 1 - орално - сензорен / от раждане до 1 година / психосоциалната криза тук е свързана с базово доверие - базово недоверие.
- Стадий 2 - мускулно - анална / от 1 до 3 години / психосоциалната криза тук е обвързана с автономност - срам и съмнение.
- Стадий 3 - локомоторно - генитална / от 3 до 6 години / тук водещи са инициативност - вина.
- Стадий 4 - латентна / от 6 до 12 години / трудолюбие - непълноценност
- Стадий 5 - юношеска / от 12 до 19 години / его - идентичност - ролево смесване
- Стадий 6 - ранна зрялост / от 20 до 25 години / за този стадий са характерни интимност - изолация.
- Стадий 7 - средна зрялост / от 26 - 64 / - тук могат да се наблюдават продуктивност - застой.
- Стадий 8 - Късна зрялост /от 65 години до смъртта / - его - интегриция - отчаяние.
Първият стадий от теорията на Ериксън е от изключително важно значение за формирането на цялостната личност, за холистичния подход в нейното функциониране.
Чрез доверието, което се изгражда в детето и майката в първата година от живота му, се предопределя занапред живота на детето - доверителна връзка в любовта, във взаимоотношенията с хората, в средата, в обкръжението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар