събота, 30 септември 2017 г.

Разстройство с тревога от раздяла

Това разстройство най – вече се характеризира със силна тревога.Симптомите и варират от безпокойство до пълна паника,  когато настъпва раздялата с роднина или близък човек.
В интернет може да срещнете и  „ Разстройство с тревожност от раздяла“ , както и „Тревожно разстройство при раздяла“ .
Тревожността в детска възраст е много често срещана. Децата имат много силни страхове от животни, чудовища, от тъмното, от непознати. Това е напълно нормално за тях, те са крехки същества. Но това може да стане проблем, ако с течение на времето децата искат да спрат да ходят на детска градина, училище или е непосилно за тях да се разделят от близките си, дори за най – кратък период от време.
Трудността за тях идва от там, че те се притесняват да настъпи отделяне на обекта от тях, защото си мислят, че ще го загубят завинаги. Това поражда силната им тревожност.След отказа да ходят на градина или училище, те след време отказват да спят сами.Тревожни са, плаши ги тъмнината, когато става късно искат да се сгушат между мама и тати и да останат там завинаги.
Това са най – разпространените психични разстройства в детска възраст. Това разстройство е често срещано и може да представлява бъдещ проблем за социализация занапред в живота.
Има голяма вероятност децата с тревожност от раздяла, да имат проблеми и когато порастнат.
МКБ-10 (F93.0) акцентира върху 8 форми, върху които се проявява тревожността от раздяла.
-          Повтарящи се кошмари на раздяла
-          Нежелание или отказ да отиде детето на училище, поради страх от раздяла
-          Постоянно нежелание или пълен отказ, детето да заспи, освен ако не е близо до обекта на своята привързаност
-          Нереално безпокойство, че на детето ще му се наложи да се раздели със своята майка (да отиде в болница или тя да замине някъде)
-          Соматични оплаквания (гадене, болки в стомаха, повръщане)

-          Непосредствено след раздялата или по време на нея, се наблюдява прекомерен продължителен дистрес (гневни избухвания, нещастие, апатия)
- Постоянен, неуместен страх, детето да остане само вкъщи.
- Огромен страх, че може родителите да заминат някъде и да не се върнат.

петък, 29 септември 2017 г.

Страх, фобия, паник атака, тревога

Страхът е една от най - честите емоционални реацкии при здравите хора. Съществува и болестен страх.
Фобията е повтарящ се, ирационален страх и желание за избягване от конкретни дейности, обекти и ситуации. Фобийният страх е ирационален, обектът на страха не представлява реална опасност.Фобията има различни разновидности : 
възможно е да е - 
  • Зоофобия - фобия от животни - паяк, куче, мишка. 
  • Акрофобия - ситуации, които включват високи места и провокират страх и напрежение.
  • Никтофобия - страх от тъмнина, от тъмни пространства.
  • Кераунофобия - страх от гръм.
Фобийният пациент се чувства напрегнат и тревожен не само когато се сблъска с обекта на своя страх, но дори и при мисълта за него.

Паника (паническа атака) - наблюдава се отчетлив период на силен страх от предстоящата смърт или страх от подлудяване. Този страх настъпва внезапно и нараства бързо. Наблюдават се следните симптоми :
  • силно сърцебиене
  • изпотяване
  • сухота в устата
  • треперене
  • усещане за задух или задушаване
  • дискомфорт или болка в гърдите
  • гадене
  • световъртеж или замаяност
  • деперсонализация и дереализация
  • студени или горещи вълни
  • парестезии
Това състояние може да продължи минути или часове.Среща се по - често при жени, отколкото при мъже.

Тревогата е формулирана като емоционално състояние, което включва в себе си психологични и физиологични компоненти. Напрегнатост и изтощителна бдителност се наблюдават при тревогата, те съвпадат към психологичните компоненти.А към физиологичните се включват тремор, световъртеж, често уриниране, учестена сърдечна дейност, разстроено дишане.
Тревогата може да се разглежда като състояние или като личностна черта.

петък, 8 септември 2017 г.

Вменяемост и невменяемост

Вменяемост - няма легално определение в НК. Това е способност и състояние на физическото лице, при което то може да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Невменяемост - има легално определение, в чл.33, ал.1 от НК. Не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост - поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, не е могло да разбира значението и свойството на извършеното.

Невменяемото лице не може да бъде субект на престъпление !
Също така не може да носи отговорност за престъплението, което е извършило !
При това лице не може да бъде реализирана наказателна отговорност, единствено може да се вземат мерки за неговото принудително лечение.

Критериите за определяне на невменяемостта могат да бъдат медицински, по - скоро психиатрични и юридически.


  • Умствена недоразвитост - вродено слабоумие, олигофрения - идиотия, имбецилност, дебилност.
  • Продължително разстройство на съзнанието - епилепсия, параноя, шизофрения.
  • Краткотрайно разстройство на съзнанието - физическа или психическа травма, както и патологично алкохолно опиянение. Патологичен афект, физиологичен афект.Също и т. нар хипнотични състояния се наблюдават тук.
Юридическите критерии отчитат характера и степента на засягане. Да може лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си (волеви момент).

Принудителни медицински мерки - вид държавна принуда, която се налага по отношение на лица, извършили общественоопасни деяния, в състояние на невменяемост или лица, които са изпаднали в състояние на невменяемост след извършване на престъплението. Могат да се налагат и наред с наказанието лица, които страдат от алкохолизъм или друга наркомания. - член 92, ал.1

Видове принудителни медицински мерки :
- предаване на близките, ако поемат грижи за лекуването.
- под наблюдение в психодиспансер или клиника за лечение.