сряда, 26 февруари 2014 г.

Любовта към самия теб




Има любов някъде там ... ако още не си я срещнал, не се отчайвай. Някой ден, в някой момент, неопределен, точен за теб, точен за него.. има любов някъде там ... не знам къде, не знам дали има. Просто бленувам, желая и се надявам истински.

Има любов, но има и сълзи, има обич, но понякога боли.Правилният човек за теб е този, който мисли за теб и за него като едно цяло. Този, който не чака, той действа. Идва внезапно, изненадва те с присъствието си. Оставя в теб ухание на любов, затрупва те с рози.Мъжът, който ще чакаме цял живот, може и да не дойде никога, може и да дойде скоро.

Боли да чакаш, тогава не чакай.Живей, оценявай, правилният човек ще дойде, ще те намери независимо къде си. Ще го познаеш, може да се заблудиш дали той е правилният за теб, може да подминеш любовта. 

Хората цял живот вярват в любовта, макар и тя да ги кара да страдат, да се съсипват, да тъгуват с дни. Те продължават да вярват... Време е да повярваме в себе си, не в нещо извън нас, което може и да дойде, може и да не дойде.

Ще срещнем много хора, ще се сблъскаме с недостатъците им, ще се разгневим, ще избухнем. Нищо в нас ще се откъсва всеки път. Всяка болка, всяка недоизказана дума, всяка обида... те стоят като трески в нашето сърце. Може да се излекуват с времето, може да остават в нас болезнен спомен, който ще ни изплаши от любовта.

Не се плашете, всяка връзка, всеки провал - това е ценен опит. Вече знаеш с какви хора не би живял и знаеш, че не всеки оценява малките неща, за това не бързай да даваш от себе си, защото боли.

Ще се разделяш с много хора през живота си, ще се променяш, те ще се променят.Някои ще си останат същите, други ще са коренно различни.

Растем, стареем, променяме се ... търсим, очакваме, надяваме се ... 

Набавете си любовта от самите Вас, нека тя ви е самодостатъчна, защото никой друг не може да ти даде това от което самия ти се нуждаеш.

Ще си сам, ще страдаш, ще плачеш, ще имаш депресия, ще се опиташ да излезнеш от нея, но всичко зависи от теб.

Не е страшна раздялата с другия, страшна е раздялата с представата за идеалния образ.Но това е идеализиран образ, перфектен и важен в твоите очи, реално - маловажен.

Цени всичко, което имаш, защото то може да си отиде бързо, внезапно.Дарявай любов, бъди с хората, които обичаш. Празнувай с тях и плачи с тях...

Не избягвай да оставаш сам, това ще те доведе до много размисли, ще ти се насълзяват очите, ще се ядосваш, ще пускаш силна музика, ще мразиш хората около теб... но сам може да стигнеш до извода дали имаш нужда от това в твоя живот.

Направи място в сърцето си за новите, красивите неща.Изживял си старите емоции, има спомени, снимки и доза тъга.Само ти можеш да промениш всичко това :)

петък, 14 февруари 2014 г.

Само тук ..

Някакъв странен шум се чу,
последва вик, който се разнесе из цялата къща.
Последваха много крясъци, после минута тишина,
усети се вик, ама сам, вик в празнота.
После се чу удар, чу си крясък, чу се писък.
Едно сърце някъде беше разбито,
един живот беше тъжен и сломен.
Едно момиче плачеше, то остана без сърце - без чувства, без мисли, без емоции.
Остана само в празната стая, остана само без сърце...
Имаше шанс за промяна, но никой не  искаше нищо да промени.
Имаше шанс за истинска, красива любов, но никой не искаше да я даде.
Домът остана празен, вещите му напомняха, че тя е живяла тук, че му е готвила с любов, че се е грижила за него. Той беше избрал всичко тук, но тя беше заредила предметите с любов.
Перфектният дом се превърна в перфектният затвор - всичко беше подредено, но всичко беше непокътнато, защото тя няма да се върне. Нейната чашка, нейната тениска... те ще останат тук, но няма да я има нея вече.
Да, след време друга ще я замени, след време друга ще е на нейното място. Но нейната сянка ще стои тук, ще е наоколо винаги, защото тук е била щастлива, тук се е чувствала като волна самодива. Тук е ревала, но само тук истински е живяла.