петък, 29 декември 2017 г.

Алцхаймер - кратки бележки






Тази болест е една от честите форми на деменцията. Началото преди 40 годишна възраст е необичайно. По - засегнати са жените, в сравнение с мъжете. В първата фаза на болестта се наблюдават :

  • отслабване на паметта
  • пространствена дезоориентация
  • апатия
  • обърканост
  • ажитация
В следващата фаза могат да се развият налудности и халюцинации.
Във финалният стадий на болестта е налице дълбока апатия при пациента.

От неврологична гледна точка се наблюдават изменения в челния и в темпоралните дялове.

четвъртък, 28 декември 2017 г.

Анорексия невроза








Анорексия невроза е разстройство на храненето, което се характеризира с нарушена представа за собственото тяло и лицето само си налага строги мерки, които следи стриктно и ги спазва. 1 % от подрастващите момичета преживяват това страдание, което се характеризира с тази тежка диагноза - анорексия.
Симптомите на анорексия невроза могат да се класифицират така :

  • намаляване на телесното тегло с 15 % под нормалното за възрастта на пациента и за височината му
  • интензивен страх от напълняване
  • изопачена представа за външния вид и за теглото
  • липса на три или повече менструални цикъла
Счита се , че анорексията има пряка връзка с депресията. Във възрастта между 13 и 20 години започва това тежко разстройство.
За наистина спешен случай се смята тогава, когато пациентът за три месеца изгуби 30 % от теглото си. Тогава незабавно трябва да бъде хоспитализиран.

Когнитивната терапия, както и семейната терапия биха били подходящи. Но най - вече индивидуалната терапия с пациента е от съществено значение, както и подкрепата на заобикалящите я близки.

сряда, 27 декември 2017 г.

Епилепсия - описание, проявления, видове припадъци













Епилепсията се характеризира с повтарящи се припадъци, причинени от заболяване или дисфункция на централната нервна система. Епилепсията е най-честото хронично неврологично състояние и засяга 1 % от населението. Симптомите на припадъка могат да варират от тонично - клонични гърчове при гранд мал припадък до напълно разстроено и увредено съзнание.
Припадъците най - общо могат да се разделят на генерализирани и фокални (парциални).
Генерализирани припадъци  - те почти винаги включват промяна или загуба на съзнанието. Най - честите типове са генерализирани конвулсивни припадъци (гранд мал и тонично - клонични) и вторият вид са - пти мал припадъци . Т. нар "пти мал припадъци" са най - често с начало на проявата между 5 и 10 годишна възраст. Характеризиат се с кратки и чести епизоди на загуба на съзнание (абсанси)
Парциалните (фокални) припадъци - често замаскират различни видове психиатрични разстройства. Често наблюдаван е в психиатричните звена.
Тонично - клонични (гранд мал) припадъци - те включват в себе си :

  • първични - идиопатични или фамилни
  • дължащи се на лезия - например тумор или стар инфаркт
  • дължащи се на инфекция - например абсцес
  • дължащи се на лекарствена интоксикация - например кокаин
  • дължащи се на метаболитно нарушение
  • гранд мал статус епилептикус


Абсансните припадъци съдържат в себе си :


  • типичен абсанс
  • комплексен или вариант на абсанс
Миоклонични припадъци :
  • инфантилни спазми - синдром на Уест
  • генерализирани миоклонични припадъци при възрастни
Парциални (фокални) припадъци - прости парциални припадъци - при тях съзнанието не е увредено :
  • моторни
  • сетивни
  • вегетативни
  • психични
Необходими са пълни изследвания за органични заболявания и неврологична оценка. Необходимо е да се изключат травма на главата, инфекция, злоупотреба с наркотици, алкохолна абстиненция.

Агорафобия - страх от открити пространства



Агорафобията е страх от присъствие на места, където възможностите за бягство са ограничени. Пациентите с агорафобия се страхуват от открити пространства и от излизане от дома. Агорафобията най - често се свързва с панически атаки или паническо разстройство. Болните често съобщават, че в миналото, в детството си по - скоро са били срамежливи, тревожни при настъпваща раздяла. Пример за това може да бъде представата за отиване на обществени места, например на площади, ресторанти, места, в които има много хора. Като резултат от тези страхове, пациентът е възможно да ограничи пътуванията или да излиза само с придружител извън дома.Чести ситуации, които генерират агорафобни изживявания са :

  • да бъдеш сам извън дома си
  • да си в тълпа
  • да бъдеш на мост
  • да пътуваш във влак, автобус, кола
Пациентът рядко отива точно с тези оплаквания в болницата, неговите симптоми близки до състоянието му са тези, които разгръщат симптоматиката на паническите атаки. Нелекуването паническо разстройство с агорафобия показва висока честота на депресия и е налице известен риск от сиуцид.

петък, 15 декември 2017 г.

Съдебни експертизи - видове. Ролята на вещото лице.





Експертизата е най - важният елемент от доказателствата. Възникването на науката съдебни експертизи е от ключово значение за специализираните знания в правораздавателната дейност в следните направления - наказателно право, гражданско право и административно право.
Съдебните експертизи заемат важно място, както в криминалистиката, така и в криминологията. Развитието на съдебната експертиза в България става по - разпостранено след 1878 г. За първи път понятието "експертиза" се използва в Законът за углавното съдопроизводство (ЗУгС) - член 397 от ЗУгС.
Според Административнопроцесуалния кодекс - 
 В чл.49 Законодателят е предвидил специално място, за да даде обосновка на "експертизата" .
Според същия член тя се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занятите и други, каквито органът има.
Член 395 от Законът за съдебната власт и по конкретно ал.1 - Вещото лице извършва експертизи.
Условията, на които трябва да отговарят специалистите, които могат да бъдат вещи лица са :

  • лицето трябва да е завършило професионално образование и да притежава съответните научни знания в областта
  • лицето трябва да има най - малко 5 години стаж по специалността
  • не е лишено от право да упражнява професия или дейност
  • трябва да е на възраст не повече от 65 години
  • не осъществява функции по правораздаване в системата на съдебната власт
  • има разрешение за постоянно пребиваване в Република България, ако е чужд гражданин
Съшествуват следните видове експертизи :
  • Експертиза на почерка и подписа
  • Експертиза на писмената реч
  • Трасологични експертизи
  • Балистична експертиза
  • Биометрични криминалистични експертизи
  • Дактилоскопна експертиза
  • Портретна експертиза
  • Фоноскопна експертиза
  • Съдебномедицинска експертиза на труп
  • Съдебномедицинска експертиза за идентификация на личността
  • Съдебно психиатрични експертизи
  • Съдебно - психологична експертиза
  • Съдебно биологични експертизи
  • Съдебно - счетоводна експертиза
  • Съдебно финансово - икономическа експертиза
  • Съдебно - стокова експертиза
  • Съдебна експертиза на материали, вещества и изделия
  • Съдебна обща инженерно - техническа експертиза
  • Съдебни автотехнически експертизи
  • Съдебно - пожарни експертизи
  • Компютърно техническа експертиза
  • Съдебна ветеринарномедицинска експертиза

вторник, 12 декември 2017 г.

Детската агресия - развитие и фактори, които я обуславят




Детската агресия е една актуална и наболяла тема. Върху развитието на агресията оказват влияние индивидуални и социални фактори. Индивидуалните са свързани с емоциите, потребностите, темперамента, както и с наследствени предразположения. Докато социалните са свързани с взаимоотношенията в семейството, училището, обкръжащата среда.
Юношите, които започват да демонстрират насилствено поведение, са започнали още в детството си с тези прояви.
Наследствеността и средата са едни съществени фактори, които са дълбоко проучвани и разглеждани по тази проблематика. Айзенк и Айзенк (2005) затвърждават своите вярвания и хипотезата, че влиянието на наследствеността е важен и отключващ фактор за едно бъдещо антисоциално поведение. Изследването на Cloninger, Sigvardsson, Bohman, Von Knorring (1982) е ключово за разработването на темата за агресията при децата и въобще за антисоциалните прояви в юношеството. Обследват се наследствените фактори, както и социалните фактори. Когато и двата фактора са налице, влиянието им е засилено върху съответния индивид и се наблюдават 40 % криминални прояви при децата.
Връзката между наследствени и социални влияния е засегната и в друго съществено изследване. Ge, Cogner, Cadoret, Neiderhiser (1996). При това изследване се установява, че осиновените деца, чийто биологични родители са били криминализирани или са имали общественоопасни прояви и антисоциално поведение, както и зависимост от психоактивни вещества, демонстрират по - голяма агресия и враждебност в детството.

  • Развитието на агресията е кумулативно - ранната проявя на агресивно поведение означава, че то може да стане консистентно и да продължи във времето.
  • Развитието на агресията е неравномерно - съществуват критични периоди, в някои агресията отслабва. Те са свързани с жизнените цикли и периоди на индивида.
  • Ранните прояви на агресивно поведение са по - резистентни на промяна.
Goodenaugh (1931) отделя внимание и прави първите най - ранните проучвания за детската агресия. Според него изблиците на гняв у децата са най - чести между първата и втората година. Големият брой т. нар "изблици на гняв" не са насочени срещу човек или предмет. Те по - скоро имат характер на "безцелни избухвания" смята Maccoby (1980).

неделя, 10 декември 2017 г.

Взаимоотношенията в семейството и семейната среда





Създаването на едно семейство е един важен и изключителен момент от нашия живот. Но в нашето ново семейство, ние носим със себе си нашето старо семейство - това в което сме отраснали. Желаем или не, ние влизаме в брачен съюз с нашите модели, нашите ценности, които са ни налагани цял живот. Нашето възпитание, навиците, критериите, изискванията - ние пренасяме в нашето ново семейство.
Интеракцията с околните е трудно, а съжителството с различен човек от теб също е предизвикателство. Макар и с много допирни точки, човекът до теб може да те дразни, възможно е да има други навици, друг начин на живот, който не съответства съвсем на твоя.
Различията в разбиранията, различията в гледните точки могат да бъдат обект на сериозен конфликт.
Една актуална тема освен за любовта и съжителството е тази за раздялата, за развода. 
Само по себе си съждението "дълбоко и непоправимо разстройство в брака" означава, че е настъпило такова по вид отчуждение, което трудно или почти невъзможно е да се поправи. Настъпило е :

  • отчуждение в емоционален аспект
  • отчуждение във физически аспект
  • дълбока несъвместимост
  • разрив във взаимоотношенията
С оглед на тези факти, не би следвало тази връзка или този брак да бъдат успешни. Те не биха били здравословни нито за семейството, нито за всеки един като личност, нито за детето, ако има такова.
Не би било редно да се обвиняват съпрузите, заради настъпилата раздяла. Вината или вменяването на чувство за вина на другия не би било рационален подход.
Търсейки щастието, ние бихме намерили за себе си един партньор, който ще съответства на нас, на нашите желания, нашите мечти, нашите трепети.
Здравословната раздяла е най - правилна. Тя е болезнена, но е рационална. Макар и разделени, хората могат да бъдат полезни за благото на децата, могат да помагат, могат да обичат. 
Взаимоотношения, в които са се изгубили емоциите и разговорите, биха били пречка за това едно дете да расте здраво и щастливо. 
Семейството трябва да се крепи на любов, човещина, разбиране и доверие. 

четвъртък, 7 декември 2017 г.

Емоционален свят и емоционалното развитие при децата




От самото раждане на детето, то изпитва емоции. Основната емоция, която е изначална е интересът. Изразява се в очарование, любопитство, интерес към средата и хората. Втората значима емоция е радостта. С близостта и присъствието на околните, тази радост се засилва.Например радостта от срещата с майката, може да преустанови плача на детето и то да се успокои. Страхът е една от най - рано преживяните емоции. Джон Боулби (1973) определя два типа детерминати, които пораждат страх. Вродените детерминати са първият тип, те включват в себе си : самота, непознатост, болка. Вторият вид са производните детерминати - тъмнина, страх от непознати хора и предмети.
Тревожността заема основно място . Съществен акцент е тревожността, която е предизвикана във връзката майка - дете. От страх детето да не загуби майката, се появява несигурност и нестабилност. Според Зигмунд Фройд тревожността е израз на протеста от раздяла на детето с майката. Керъл Изард (1980) отдава значителен принос на психологията със своята гледна точка за депресията при по - големите деца. Тя може да се прояви, заради :

  • неуспех в училище и стремеж към по - високи бележки
  • проблемите, свързани в отношенията с другия пол
  • трудности във взаимоотношенията с родителите
Едни от основните потребноста на детето са :
  • потребност от доверие и сигурност
  • потребност от обич и топлина
  • потребност от защитеност и принадлежност
Връзката между детето и родителите означава много. Тя предопределя занапред развитието на детето, както в емоционална, така и в когнитивна сфера. 

Разпит на свидетел






В НПК, във втори раздел, законодателят изрично е упоменал в чл. 139 - "Разпит на свидетел".
Според ал.1 преди същинския разпит се устанявовя задължително самоличността на свидетелия, който бива разпитан. Обсъждат се отношенията и връзките му с обвиняемия и с другите участници в производството.
Според член 140 - "Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел". В ал.1 следва да се приеме императивно факта, че разпитът на малолетно или непълнолетно лице се извършва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо и в присъствието на родителя или настойника.

Съществуват съдействащи свидетели - тези хора изцяло се опитват да помогнат на полицията, за да се разследва даден случай. Те са изключително полезни. Те се опитват да се свържат сами с полицията и да им съдействат. 
Една важна група са свидетелите очевидци - най - важните свидетели в определено производство са те.
Съществуват също неохотни свидетели - които са безразлични към случващото се или са враждебно настроени към структурите и към органите на реда.
Съществуват още много видове свидетели.

В психологически аспект, разпитът на свидетел е един важен и сублимен момент за разкриване на престъплението. Изцяло и само обучени специалисти биха могли да разпитват заподозрян, обвиняем или дадена жертва. Освен упоменати данни за свидетелите, както и уточняващи въпроси е изключително ценно и важно да се следи позата на тялото, жестовете, очният поглед и още редица други фактори.


петък, 1 декември 2017 г.

Есенна депресия - има лек




Една съвременна тема е тази за психическото състояние на индивидите. Една наболяла тема е депресията. Всеки в определен етап страда от депресия. Характерни депресивни епизоди се наблюдават през пролетта, както и през есента. Есенната депресия се разглежда като сезонно афективно разстройство. Симптомите на есенната депресия се откриват във всички сфери на ежедневието ни - комуникацията, апетитът, настроението, съня.

Осигуряването на повече светлина е важен фактор, който може да допринесе за намаляването на симптомите и за спокойствието на индивида. Дефицитът на естествена слънчева светлина, води до намалени нива на серотонина. А той както знаем е хормона на щастието и е отговорник за нашето настроение.

Една интересна терапия е фототерапията. Лечебни свойства има ярката светлина. Движението, физическото натоварване, медитацията, приема на повече витамини, както и приятните разговори с приятели могат да Ви осигурят едно пълноценно изкарване на есенния депресивен епизод.

Ако и тези неща не помогнат е добре да се консултирате към специалист, който да Ви помогне в изясняване на състоянието Ви, както и своевременното справяне с него.

Видове халюцинации и преживяване на дежавю







Халюцинации - те се срещат във всички сетивни области, без да има реален обект.
Халюцинарищият пациент вярва в реаността на възприятието, докато при псевдохалюцинациите се разпознава измамният характер. Халюцинациите се наблюдават при психотичен езипод, при хипноза или полусън. Също при алкохолната халюциноза, както и при използването на различни видове халюциногени.

Видове халюцинации :



  • слухови халюцинации - възприятия за несъществуващи звучи. Това може да са гласове или само определени звуци - почукване, тракане, звънене.
  • обонятелни и вкусови халюцинации
  • зрителни халюцинации
  • допирни, хаптични халюцинации - характерни са за шизофренията. Характеризират се с т.нар усещане за облъчване.
  • кинестетични халюцинации - болният има усещането, че част от тялото му се движи.
  • телеологични халюцинации - на болният се дават съвети или бива предупреждаван, това е неговото вярване, което е халюцинаторно.
  • елементарни халюцинации - фотопсии / акоазми
  • сценични халюцинации - преливащи в сцени, сънеподобни зрителни халюцинации, за гибел на света и подобни страшни събития.
  • вестибуларни халюцинации - чувство на падане или на носене във въздуха.
  • телесни халюцинации - болните усещат натиск върху тялото си или част от него, усещат, че са докосвани.
Халюцинациите са характерни най - вече с това, че е налице разстройство на възприятието.

Обикновени промени на възприятието могат да се срещнат и при здравите хора. Тогава се касае за Дежавю - преживяване. Могат да се срещнат при преумора, при свръхозиране на медикаменти и след отравяния. В тези случаи здравият човек има усещането, че е преживял събитието или ситауцията и преди и сега актуалната случка се повтаря.

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Неизбежна отбрана - кратки бележки





Неизбежната отбрана е едно от най - старите обстоятелства, което изключва обществената опасност и противоправността на деянието. Изискванията за "неизбежната отбрана" дават отговор на два важни въпроса - Кога може да бъде извършена неизбежната отбрана? И как, по какъв начин може да бъде извършена тя?
Съгласно чл.12, ал.1 НК неизбежната отбрана може да бъде извършена само при "непосредствено противоправно нападение срещу държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или другиго".
Неизбежната отбрана има за цел да пресече нападанието. Тя, следователно трябва дасегне и обезвреди нападателя, докато той още осъществява своята общественоопасна дейност.
Превишаването пределите на неизбежната отбрана е легално определено в чл.12, ал.2 НК.
Обект на нападението могат да бъдат всички видове обществени отношения. Това положение прави неизбежната отбрана универсално средство.
Нападението е непосредствено, то е започнало е не е завършило. Ще е обществено оправдано когато се реагира незабавно срещу нападението. Създадената от нападението опасност трябва да е действителна. Не е обществено оправдано едно предполагаемо или бъдещо нападение.
Неизбежна отбрана може да съществува само когато се отблъсква едно общественоопасно, противоправно и непосредствено нападение !

сряда, 29 ноември 2017 г.

Невменяемост - видове, критерии









В закона няма легално определение и дефиниция за понятието "вменяемост", но за "невменяемостта" присъства такава дефиниция.

Невменяемостта е легално определена в чл.33, ал.1 НК. Разпоредбата гласи, че невменяемото лице не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
Невменяемостта е налице, когато отсъстват интелектуалният и волевият момент на вменяемостта, но е възможно да отсъства и само волевият момент.
В закона са отбелязани два критерия за установяването на невменяемост. Първият е медицинският критерий - психиатричният. А вторият е юридическият, отбелязан като психологически.
Критерии за невменяемост - 
в закона са посочени два вида медицински, психиатрични причини - умствена недоразвитост и разстройство на съзнанието.
Умствена недоразвитост - или казано също "олигофрения". Тук се съдържат три степени - идиотия, имбецилност и дебилност. Дебилността е най - леката форма на олигофрения. При имбецилите отсъства каквато и да е спосоност за абстрактно мислене и волева дейност. Идиотията е най - тежка степен. Тя е безспорна причина за състояние на невменяемост.
Разстройство на съзнанието е другият критерий за невменяемост. То може да бъде продължително или краткотрайно.
При продължително разстройство на съзнанието са налице хронични душевни страдания, свързани с нарушаване, което е прогресивно на дейността на главния мозък. Отнасят се към тази категория следните болести - шизофрения, циклофрения, епилепсия и други.
Към краткотрайното разстройство на съзнането спадат състоянието на наркотичен глад, хипноза, патологичен афект и тн.
Юридическият, психологическият критерий е другият критерий.

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Един поглед към диагнозата - Депресия







При единствен, първи епизод, който отговаря на депресивния епизод по МКБ - 10 се поставя диагнозата "Депресивен епизод". Той може да варира от лек, умерен до тежък. Това е важно да се уточни при поставянето на диагнозата. 


  • F32 Депресивен епизод 
  • F32.0 Лек депресивен епизод - без соматични симптоми или със соматични симптоми.
  • F32.1 Умерено тежък депресивен епизод - без соматични симптоми или със соматични симптоми.
  • F32.2 Тежък депресивен епизод без психотични симптоми.
  • F32.3 Тежък депресивен епизод с психотични сиптоми.
  • F32.8 Друг
  • F32.9 Неуточнен


При наличие на два или повече депресивни епизода диагнозата, която се поставя е " Рекурентно депресивно разстройство" . Тук също е важно да се уточни тежестта на сегашния епизод.

Задължително условие е да липсват данни за манийни или хипоманийни епизоди в миналото, за да се постави диагноза Депресивен епизод или Рекурентно депресивно разстройство.

Съществуват "униполярна депресия" и "биполярна депресия".

При жените са по - чести опитите за самоубийства, а при мъжете са по - успешни самоубийствата.

Важни са факторите на средата :

  • абнормни гени
  • загуба на партньор, раздяла или развод
  • соматично заболяване
  • непълноценни интимни, лични взаимоотношения
Депресията е лечима. Важно е да се установи и да се предприемат мерки - терапевтични и медикаментозни.

петък, 17 ноември 2017 г.

Ревност и страх от загуба





Ревността е болезнено чувство, което се свързва със силен, интензивен страх от загуба на обекта и загуба на любовта на обекта. Ревността може да бъде провокирана още в детството, при наличие на брат или сестра, така се получава съревнование цял живот с другия обект. Ревността може да се дължи на изкривени фантазмени преживявания, плод на нашето въображение и да е напълно неоправдана.
Възможно е болезнената ревност да е признак на ниското самочувствие. И затова постоянно се сравняваме с околните. Може да твърдим, че другият обект е по - успешен в работата, че е по - красив или по - привлекателен. Друга хипотеза е, че това може да се дължи на сравнение в детството, което да е по - провокирало тази ревност и цял живот да се състезаваме, за да изпъкнем и да изглеждаме по - добри.
Освен с ниско самочувствие, хората, които имат високо самочувствие и са уверени може също да страдат от болезнена ревност. Те възприемат обекта на любовта собственически, но го приемат като предмет, който трябва да е техен на всяка цена. Тези хора са самоуверени, не страдат от ниско самочувствие. Но в тях има една ранна травма, която фиксирана в един по - ранен етап от детството.
Корените на ревността също се коренят в нашето детство, в това дали постоянно са ни сравнявали. Ниското самочувствие и страхът от загуба предопределят ревността. 

Съществува ревностна налудност - 
тя е по - характерна при мъжете. Често се среща при органични психози и при хроничен алкохолизъм. Болният е твърдо убеден в това, че съпругът или съпругата му е невярна, дори да няма обективни данни, факти и доказателства за това. Всяко движение и всеки поглед му изглежда подозрителен, ревнивият човек не изпитва сигурност. Дори и едно дълго забавяне в магазина, може да породи ревностни страхове и след това налудности.

сряда, 15 ноември 2017 г.

Генерализирани разстройства на развитието - Аутизъм






Аутизмът е едно от най - тежките нарушения в развитието. При това състояние са нарушени социалните и комуникативните умения.
Наблюдението над едно дете може да установи навреме дали то има аутистични прояви. Следи се познавателната активност, до колко детето има интерес към предметите и действията, свързани с тях. Обръща се внимание също на любопитството и интереса към околния, външния свят. Изключително важна област е общуването на детето . Важен белег също е и очният контакт. Неговото присъствие или липсата на такова може да говори много. Възможно е да се наблюдават стереотипни движения с ръцете или с други части на тялото. При много деца се среща невъзможност за вербализиране на собствените емоции.
С подходящата терапия, с много любов, подкрепа и разбиране, би била възможна социализацията на тези деца. Те са интересни, не са по - различни, те си имат свой собствен свят, който също е толкова интересен и цветен. Те искат просто да бъдат разбрани и приети !

Терапия при шизофрения




Терапията при шизофрения е многопластова, всеобхватна, концентрирана най - вече в три звена - фармако, психо и социотерапия.
При утежняване на състоянието е задължително хоспитализирането на лицето.
Фармакотерапията заема огромно, важно и много съществено място в терапията. За да се премине към другите терапии е важно първо да се увладеят кризите на индивида.
Невролептиците се въвеждат на първо място за лечението на остри психотични епизоди.
Заедно с невролептиците се прилагат и други медикаменти, но това вече става в зависимост от състоянието и от самата диагноза.
Един пример, който е важен да се отбележи е, че прибавянето на транквилизатор, може да допринесе за успокоение на симптомите, ако се касае за психомоторна възбуда.
Терапията при шизофрения е дълга, задълбочена, за цял живот. За едно стабилизиране на състоянието е нужна подкрепа от семействието, от социалната среда, от цялото общество. Борбата със стигмата е сериозна, заклеймяването на човек, че е болен от шизофрения вреди, не помага на никой. Не се нуждаем от клеймо, нуждаем се единствено от подкрепа, разбиране и топлина.

Енуреза - симптома нощно напикаване





Един от често срещаните симптоми при децата е т.нар "енуреза" или казано с други думи - нощно напикаване. 

Симптомът "нощно напикаване" се свързва с "ядрото на неврозата". Важно е да се отбележи от колко време и кога е започнал симптомът. Това е важен критерий за протичането на състоянието.

Когато детето продължава да се изпуска след 3,4 годишна възраст и няма данни за проблеми с отделителната система може да се говори за "енуреза".

Среща се по - често при момчетата.

Според психоаналитичният подход "нощното напикаване" може да е симптом за регрес, към по - архаичен стадий.

Важна е консултацията с психолог, за да се обследват причините, съпътстващи появата на това състояние. 

През това време за спокойствие на детето е важно да приема течности през деня, за да може тогава да се освободи. Необходимо е приемане на това състояние, без да се стига до задълбочаване в проблема пред самия индивид. Трябва да се избегне концентрирането в случващото се, което може да допринесе за увеличаване на неговата тревожност и да породи срам.


понеделник, 13 ноември 2017 г.

Шизофрения - наследственост и генетика










През 1896 г. Kraepelin обединява няколко вида психози в една нозологична единица, която е наречена Dementia praecox. През 1911 г. E. Bleuler представя едно ново схващане и създава общоприетото и до днес обозначение - шизофрения.

Има данни и вероятносни предположения, че при най - малко 1 % от населението един път в живота е прекаран шизофренен пристъп. Приблизително 30 % от шизофренно болните са под наблюдение. 

Заболяването се среща при всички раси и култури !

Женският и мъжкият пол са еднакви засегнати. Върхът, пикът на заболяването при жените е между 25 - 35 години, докато при мъжете е 20-25 години.

Шизофрениите започват много рядко в детска възраст.

Според полиетиологичният подход не съществува единна причина за произхода на заболяването. В следствие на това се смята, че съществува повече от един фактор.

Важен е генетичният подход. При който се касае за голям риск при роднините на шизофренно болни.

Формиране на зависимост. Телесна и психична зависимост



На първо място ще разгледаме факторите, които допринасят за пораждането, развитието и формирането на една зависимост.
Злоупотребата може да доведе до зависимост и без участието на съзнателната воля.
Като психоактивни вещества, наркосредства се оказват видове медикаменти, както и дроги, които предизвикват промяна на съзнанието, създават еуфория.
Колкото по - продължителна е злоупотребата, т.е приемането, толкова по - голяма е опасността от развитие на зависимост.
В зависимите личности се наблюдава психосоциално нарушение, при което се открояват следните, характерни особености :

  • слаба издръжливост
  • ограничено понасяне на видове фрустрации
  • често се наблюдава неспособност за устойчиви междуличностни връзки
  • невключване в общността
  • силна ранимост от обкръжението
  • склонност към импулсивни постъпки
Развитието на телесна и психична зависимост се обуславя от :

  • личността
  • възрастта
  • степента на зависимост
  • видът дрога
Психичната зависимост се отразява в следните форми :

  • загуба на общуването, със склонност за изолация
  • безсъние
  • чести депресивни състояния
  • нерядко агресивни изказвания
  • несигурност в себе си
Телесната зависимост включва в себе си :

  • увреждане на множество органи
  • възпаления на вени, кожни заболявания
  • ХИВ инфекция
  • поражения на зъбите
  • гинекологични проблеми
  • увреждане на ЦНС

вторник, 7 ноември 2017 г.

Алиенация от работната среда и Бърн аут синдром







Алиенацията, отчуждението е една от концептуалните теории не само за философията, но и за социалната психология. Отчуждението е резултат от развитието на индивида, средата и човешката цивилизация. В основата на възгледите на Карл Маркс стои идеята за отчуждението от работната среда.

В социалните науки също би се споменало и разгледало гледището за отчуждаване от себе си.

Но контекстът в настоящата тема е предимно към отчуждението от работната среда, от работния процес.

Отчуждението е резултат от два основни фактора :


  • нежеланието на човек да взима участие, роля  в работния процес, в системата във взаимоотношения с хората в работната среда.
  • отхвърлянето от социалната общност на отделен човек от групата, поради факта, че той не се съобразява със социалните норми.
Чувството на отчуждение е симптом на Бърн аут синдрома.

Бърн аут синдром - това е индивидуално преживяване, което носи със себе си негативни последици за човека, който го преживява и за нормалното му функциониране.

Продължителното излагане на професионален стрес води до формирането на бърн аут синдром.

Бърн аут се осъществява в три фази :

  • емоционално изтощние - първата фаза, която е свързана с поставяне на прекомерни изисквания пред работника.
  • деперсонализация - формира се скептична нагласа към колегите, изострят се взаимоотношенията и започват конфликтите в работната среда.
  • ниски лични постижения - работниците изпитват силно на безпомошност и са фрустрирани от работния процес.

петък, 3 ноември 2017 г.

Родителски права и лични отношения с детето след развода






В съвремието дело за родителски права се води най - често след прекратяване на фактическо съпружеско съжителство между родителите. Ако между родителите не се уредят доброволно отношенията, следва да се заведе дело за присъждането на родителски права на конкретния родител.
Съдът е редно на изслуша родителите и децата, които са навършили 10 годишна възраст. Разглежда се също и становище от Дирекция "Социално подпомагане" - Агенция "Закрила не детето".
При предоставяне упражняване на родителските права на първо място стои детето и това то как се чувства при съответния родител. Но други също важни критерии са отбелязани тук и са задължителни при постановяването на такова важно решение. Следните критерии са :

  • Родителски качества на родителя - нагласите му към детето, формирането на възпитание.
  • Морал на родителя - касае се за определена зависимост, която може да се открие при един или двама родители - алкохолизъм, злоупотреба  с психоактивни вещества, престъпнообществени прояви, разврат.
  • Пол на децата - В пубертетна или предпубертетна връзка не е изключино момичето да живее при бащата, особено ако се наблюдава при майката отклонение, характеризиращо се с развратни прояви.
  • Възраст на децата - Когато са съвсем малки, децата имат нужда най - вече от майка си, но ролята на бащата също е много ценна. Смята се за редно, ако е необходимо когато пораснат да отидат при бащата.
  • Жилищно - битови условия - важна перспектива е да има всички належащи услуги в дома. Задължително е да има ток, вода, както и нормални условия за живот на едно дете.
  • Вина за дълбоко разстройство в брака - за да не се въвлича детето в тези трудни и тежки взаимоотношения, възможно е и би следвало то да се даде за отглеждане на някой близък - баба или дядо.
Чл.59 от Семейния кодекс извежда гледната точка за родителските права и тяхното упражняване след развода !

неделя, 29 октомври 2017 г.

Понятието "вина" в наказателното право








Виновното поведение е основание за търсенето на наказателна отговорност. Вината може да се разглежда както като понятие в психологията, така и като правно понятие. Вината се изразява в субективната страна на престъплението. За правилна правна квалификация е необходимо да се знае, че определянето на вината се осъществява в нейните две форми - умисъл и непредпазливост. Когато субектът е невменяем понятието "вина" отсъства.Вината е елемент на престъпното деяние.

С оглед на определението в чл.9 ал.1 НК - престъпление е онова общественоопасно деяние, изразено в действие или бездействие, което е извършено виновно и е определено от закона за наказуемо.

Според чл.11 ал.1 - общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

Вината е елемент на конкретно деяние.Вината е свързана единствено с деяние, което се смята за общественоопасно.
Без деяние липсва вина !

Умисълът е форма на вината, при която деецът съзнава общественоопасните последици. Съществува пряк умисъл и евентуален умисъл.

Формите, според психическото отношение са предумисъл и афектен умисъл.

Непредпазливостта е форма на вината, при която деецът е предвиждал настъпването на общественоопасни последици. Дели се на самонадеяност и небрежност.

събота, 28 октомври 2017 г.

БАР - биполярно афективно разстройство








Съществува пряка връзка между БАР и разстройство, патология на емоциите и настроението.Трябва да се прави разграничение между периодите на мания и хипомания, която е по - лека форма на мания. При манията са необходими лекарства, за да регулират силния афект, който е свързан с безразборно харчене на пари, различни по вид налудности :
  • налудности за величие - т.нар експанзивни, мегаломанни налудности. Пациентите се преживяват като хора, които притежават изключителни богатства, способности, качества.Често се срещат в разгръщане на манийния синдром.
  • налудни идеи за вина и малоценност - те могат да се срещат в разгръщането на депресивния епизод при БАР. Честа е комбинацията на тези налудни идеи с преживяване за малоценност.
Чистата мания и чистата депресия по - рядко се наблюдават. Преобладават смесените състояния. Wilhelm Weygandt първи отбелязва, че манията и депресията често се наблюдават смесени. Emil Kraepelin описва шест типа смесени състояния :
  • маниен ступор
  • депресивна мания
  • възбудена депресия
  • депресия с ускорено мислене
  • мания със забавено мислене
  • мания с хипобулия
След дълъг период от време тези състояния са редуцарини до два :
  • смесена мания
  • смесена депресия
Други термини, които се използват и до ден днешен са:
  • ажитирана депресия
  • тревожна депресия
  • възбудена (гневна) депресия
  • смесена хипомания
Антидепресантите могат да влошат смесените състояния, а понякога дори да ги предизвикат ! 

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Важни аспекти на диагнозата "Шизофрения"






С развитието на интердисциплинарният подход, втората половина на 19 век Психопатологията заема своя връх. Неотменно към нея са включени "Медицина и психиатрия", "Психология","Философия","Невронауки","Социални науки","Културология" и "Юридически науки".

Наболял въпрос, проблем и едно обширно поле за дебати отваря пред нас една сериозна диагноза. Това е диагнозата Шизофрения. Като една сериозна и тежка диагноза, подчертавам диагноза. Това не е състояние или разстройство. В нея се включват разстройства на емоциите, разстройства на мисленето и речта, както и разстройства на възприятията, които са обект на днешната тема.

Халюцинациите са една важна тема, необходимо е тяхното разбиране, за да се разбере и самата диагноза. За жалост те са неотменна част и се характеризират с нея.

Халюцинациите представляват преживяване за възприятие на обект, без реално да съществува такъв обект. Когато в човек съществува вътрешна убеденост за възприятие, но отсъства такова, той всъщност халюцинира.

Те могат да се срещат и при здрави хора, при умора, заспиване или събуждане.

Но при болестните халюцинации съществува пълна убеденост в реалното съществуване на тези обекти. Те са сигурни в това и са категорични.

Слухови халюцинации - елементарните се наричат акоазми, те са свързани с чуване на стъпки или тракане.

Сложните халюцинации се наричат вербални халюцинации. Те могат да бъдат :

  • коментиращи халюцинации. При антифонните халюцинации може да се чува повече от един глас.
  • заповедни - императивни халюцинации. При друга част от тях липсва заповедния характер, и те са просто коментиращи халюцинации.
  • функционални халюцинации - от течаща вода се чува глас, когато спре водата, спира и гласът.
Зрителни халюцинации
  • елементарни - виждане на искри, пламък или дим.
  • сложни - виждане на предмети, животни или хора, които могат да са подвижни или неподвижни.
Съществуват още халюцинации - 
  • вкусови халюцинации
  • обонятелни халюцинации
  • тактилни халюцинации
  • двигателни халюцинации
  • висцерални халюцинации
  • рефлекторни халюцинации
  • псевдохалюцинации




вторник, 24 октомври 2017 г.

Престъпления против здравето. Обзор на телесните повреди






Причиняването на телесна повреда е виновно увреждане на здравето. За телесна повреда се смятат също физическата болка, страданието, както и заразяването с венерическо заболяване.

Престъпленията, с които се причинява някаква телесна повреда, са винаги резултатни престъпления, съществува реално увреждане. За да има довършено престъпление е задължително да се достигне до засягане на здравето.

Важна е степента на засягане

  • тежка телесна повреда
  • средна телесна повреда
  • лека телесна повреда
Формата на вина също е важен критерий, който трябва да се отбележи. По този критерий телесните повреди се делят на :
  • умишлена телесна повреда
  • непредпазлива телесна повреда
Тежка телесна повреда ( чл.128 , ал.2 НК ) - разстройство на здравето, което се дължи на загуба на жизненоважен орган или загуба на жизненоважна функция. Възможно е да се стигне до просължително разстройство на съзнанието, до постоянна слепота с едното или с двете очи. Постоянната глухота, загубата на речта и детеродната неспособност също съвпадат тук. Обезобразяване, загуба на ръка или крак !

Средна телесна повреда (чл.129, ал.2 НК) - налице е трайно затрудняване на финкцията на жизненоважен орган. Тук също се включва счупване на челюст, избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето.

Лека телесна повреда (чл.130 НК) - В тези случаи е налице само болка и страдание. Причиняването на лека телесна повреда е престъпление, само ако бъде извършено умишлено. Това е престъпление от частен характер. Важи тук т.нар. реторсия.

С помощта на съдебна медицинска експертиза - СМЕ се определя медицинското естество на уврежданията.Изяснява се какво е било здравословното състояние преди нанасяне на вредата. Установява се причинната връзка между деянието и резултата. Преценява се дали деянието е извършено "по начин, особено мъчителен за пострадалия".



четвъртък, 12 октомври 2017 г.

"Споделено родителство" или съвместно упражняване на родителските права

Темата за "споделеното родителство" става все по - актуална. Аткуални проблеми, които се разглеждат днес са след един съдебен спор къде ще останат децата, при кого, как това ще се отрази на психиката им, въпросът за издръжката, личните отношения на родител - дете.
Макар и от правна гледна точка, тази тема би следвало да бъде обект и на психологични дискусии, а защо не психоаналитични.

Съгласно чл.59, ал.1 от Семейния кодекс при развод, съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака.
Съгласно алинея 2 на чл.59 от Семейния кодекс, ако не се постигне споразумение по предходната алинея - 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата и на кого от тях се предоставят родителските права.

Честото местене на детето от дома на единият родител, до дома на другия изгражда в него тревожност и несигурност. Макар и при една спокойна среда и атмосфера, това дете след време е възможно да развие обучителни тревожности, възможно е да стане тревожно, да се чувства неразбрано.

Уреждайки се един правен спор, проблем между родителите, в много случаи се забрява крехката психика на детето. В много подобни взаимоотношения, детето изпитва вина, че то е причина за раздялата и копнее да се събере отново неговото семейство.

С много любов и с необходимата психологична подкрепа, едно такова отделяне би станало много по - лесно ! :)))

събота, 30 септември 2017 г.

Разстройство с тревога от раздяла

Това разстройство най – вече се характеризира със силна тревога.Симптомите и варират от безпокойство до пълна паника,  когато настъпва раздялата с роднина или близък човек.
В интернет може да срещнете и  „ Разстройство с тревожност от раздяла“ , както и „Тревожно разстройство при раздяла“ .
Тревожността в детска възраст е много често срещана. Децата имат много силни страхове от животни, чудовища, от тъмното, от непознати. Това е напълно нормално за тях, те са крехки същества. Но това може да стане проблем, ако с течение на времето децата искат да спрат да ходят на детска градина, училище или е непосилно за тях да се разделят от близките си, дори за най – кратък период от време.
Трудността за тях идва от там, че те се притесняват да настъпи отделяне на обекта от тях, защото си мислят, че ще го загубят завинаги. Това поражда силната им тревожност.След отказа да ходят на градина или училище, те след време отказват да спят сами.Тревожни са, плаши ги тъмнината, когато става късно искат да се сгушат между мама и тати и да останат там завинаги.
Това са най – разпространените психични разстройства в детска възраст. Това разстройство е често срещано и може да представлява бъдещ проблем за социализация занапред в живота.
Има голяма вероятност децата с тревожност от раздяла, да имат проблеми и когато порастнат.
МКБ-10 (F93.0) акцентира върху 8 форми, върху които се проявява тревожността от раздяла.
-          Повтарящи се кошмари на раздяла
-          Нежелание или отказ да отиде детето на училище, поради страх от раздяла
-          Постоянно нежелание или пълен отказ, детето да заспи, освен ако не е близо до обекта на своята привързаност
-          Нереално безпокойство, че на детето ще му се наложи да се раздели със своята майка (да отиде в болница или тя да замине някъде)
-          Соматични оплаквания (гадене, болки в стомаха, повръщане)

-          Непосредствено след раздялата или по време на нея, се наблюдява прекомерен продължителен дистрес (гневни избухвания, нещастие, апатия)
- Постоянен, неуместен страх, детето да остане само вкъщи.
- Огромен страх, че може родителите да заминат някъде и да не се върнат.

петък, 29 септември 2017 г.

Страх, фобия, паник атака, тревога

Страхът е една от най - честите емоционални реацкии при здравите хора. Съществува и болестен страх.
Фобията е повтарящ се, ирационален страх и желание за избягване от конкретни дейности, обекти и ситуации. Фобийният страх е ирационален, обектът на страха не представлява реална опасност.Фобията има различни разновидности : 
възможно е да е - 
  • Зоофобия - фобия от животни - паяк, куче, мишка. 
  • Акрофобия - ситуации, които включват високи места и провокират страх и напрежение.
  • Никтофобия - страх от тъмнина, от тъмни пространства.
  • Кераунофобия - страх от гръм.
Фобийният пациент се чувства напрегнат и тревожен не само когато се сблъска с обекта на своя страх, но дори и при мисълта за него.

Паника (паническа атака) - наблюдава се отчетлив период на силен страх от предстоящата смърт или страх от подлудяване. Този страх настъпва внезапно и нараства бързо. Наблюдават се следните симптоми :
  • силно сърцебиене
  • изпотяване
  • сухота в устата
  • треперене
  • усещане за задух или задушаване
  • дискомфорт или болка в гърдите
  • гадене
  • световъртеж или замаяност
  • деперсонализация и дереализация
  • студени или горещи вълни
  • парестезии
Това състояние може да продължи минути или часове.Среща се по - често при жени, отколкото при мъже.

Тревогата е формулирана като емоционално състояние, което включва в себе си психологични и физиологични компоненти. Напрегнатост и изтощителна бдителност се наблюдават при тревогата, те съвпадат към психологичните компоненти.А към физиологичните се включват тремор, световъртеж, често уриниране, учестена сърдечна дейност, разстроено дишане.
Тревогата може да се разглежда като състояние или като личностна черта.

петък, 8 септември 2017 г.

Вменяемост и невменяемост

Вменяемост - няма легално определение в НК. Това е способност и състояние на физическото лице, при което то може да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Невменяемост - има легално определение, в чл.33, ал.1 от НК. Не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост - поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, не е могло да разбира значението и свойството на извършеното.

Невменяемото лице не може да бъде субект на престъпление !
Също така не може да носи отговорност за престъплението, което е извършило !
При това лице не може да бъде реализирана наказателна отговорност, единствено може да се вземат мерки за неговото принудително лечение.

Критериите за определяне на невменяемостта могат да бъдат медицински, по - скоро психиатрични и юридически.


  • Умствена недоразвитост - вродено слабоумие, олигофрения - идиотия, имбецилност, дебилност.
  • Продължително разстройство на съзнанието - епилепсия, параноя, шизофрения.
  • Краткотрайно разстройство на съзнанието - физическа или психическа травма, както и патологично алкохолно опиянение. Патологичен афект, физиологичен афект.Също и т. нар хипнотични състояния се наблюдават тук.
Юридическите критерии отчитат характера и степента на засягане. Да може лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си (волеви момент).

Принудителни медицински мерки - вид държавна принуда, която се налага по отношение на лица, извършили общественоопасни деяния, в състояние на невменяемост или лица, които са изпаднали в състояние на невменяемост след извършване на престъплението. Могат да се налагат и наред с наказанието лица, които страдат от алкохолизъм или друга наркомания. - член 92, ал.1

Видове принудителни медицински мерки :
- предаване на близките, ако поемат грижи за лекуването.
- под наблюдение в психодиспансер или клиника за лечение.

четвъртък, 31 август 2017 г.

Дислексия

Дислексията е специфично разстройство, което е свързано с развитието на училищните умения. Касае се за нарушена способност за учене и научаване. Дислексията включва в себе си множество симптоми и прояви, не се включва едно, единствено нарушение. Областите, които страдат са експресивна реч, импресивна реч, основни четивни умения, разбиране на прочетеното. Терминът дислексия идва от гръцките думи dys - разстройвам и lexos - дума. За първи път този термин е бил използван от доктор Берлин през 1887 г. При индивиди от мъжки пол се среща по - често това нарушение.
Според международната класификация на болестите - десета ревизия (МКБ - X), в рубриката F81 се използва терминът специфични разстройства в развитието на училищните умения.
Клиничните прояви при дислексията могат да се разделят условно на две : общи и специфични. Общите са свързани с психомоторно развитие, поведение, особености на доминантността и латерализацията на функциите и когнитивното развитие. Към специфичните характеристики спадат характерните особености в развитието на висшите корови функции.
Специфични нарушения на математическото мислене и математическите умения са характерни за деца с дискалкулия.
Тези деца често биват етикирани като деца с интелектуална недостатъчност.Започват да развиват несигурност и ниска самооценка.Децата трябва да бъдат подкрепяни, разбирани и да се отделя повече време за учене.

понеделник, 12 юни 2017 г.

Синдром на Канер - ранен детски аутизъм

Аутизмът е състояние, разстройство, но не и болест. Диагностицира се преди три годишна възраст, състоянието се характеризира с наличието на абнормно, анормално поведение и развитие. Наблюдават се дефицити в следните области : Комуникация, социална интеракция и поведенчески проблеми.За аутустите е характерен понижения социален интерес и чувството за свързване, стремеж към изолация, неустойчив или напълно отсъстващ очен контакт. Комуникацията също страда, дори и детето да има вербални възможности, то може въобще да не пожелае да ги използва или да се включи в социална интеракция с друг човек. Наблюдава се много често ехолалия, както и говорене за себе си или за друг човек в 3 лице, единствено число.Символните жестове също са нарушени.Към поведенческите нарушения спадат стереотипни движения, които може да са с цялото тяло или с части от него - ръце или крака само.Наблюдават се автоагресивни прояви, на моменти и агресивни. Основните автоагресивни прояви може да включват скубане на косата, удряне на главата в стената или в масата, също се наблюдава и засилено хапене на пръстите, кожичките, ръцете.Особените хранителни навици също се включват към поведенческите прояви. Тези деца могат с месеци, дори за по - дълъг период да консумират конкретен вид храна.Лицевата експресия при тях обикновено е застинала, т.нар "лице - щампа".
Аутустите не отговарят, когато чуят името си, а част от тях съвсем леко се обръщат, но са застинали и се наблюдава изравнен афект при опит за контакт.

Затворени в себе си, макар и така, те се опитват да ни допуснат до своя вътрешен свят. Нека да ги разберем, да влезнем в техния бит, не е нужно да ги променяме, просто да ги приемаме. И да ги обичаме много !!!

четвъртък, 8 юни 2017 г.

Тежки размисли върху стигмата





Говори се за интеграция, за внедряване, за социализация, за приобщаващо образование, обучение. Правим опити да интегрираме един човек с проблеми в едно болно общество - неприемашо, неразбиращо, незаинтересувано от околния свят, от онзи другия свят.
Бягаме от психично болните, те ни плашат, странни са, не ги приемаме и после претендираме и афишираме - Ние не се боим от различието. Напротив боим се, или по - скоро се боят тези, които не са запознати със състоянието на болните.Психиката страда и при един човек в норма и един анормален. Психичните проблеми се разпространяват с огромна сила.Основните фактори, които не зависят от нас - ген и среда са основополагаши.Не се страхувайте от различните, опитайте се да ги приемете и разберете. Подайте им ръка, поговорете с тях. Достатъчно демони имат в главата си, страхове, обсесии, фобии, мисли, налудности, притеснения, гласове... ние не приемаме болните, а се опитваме да ги приобщим към едно анормално общество, което не приема и не разбира психичните проблеми. Съдим, даваме оценки на дадено поведение, но защо никой не се попита "Защо този човек се държи така? Какво го подтиква?" Даваме оценка на чуждия живот, искаме тези хора да бъдат изолирани или премахнати от нашата среда. Друга е стратегията, те трябва да бъдат подкпрепени в своето лечение и да могат да се социализират в една адекватна и нормална среда, а не в отхвърляща и фрустрираща среда, която твърди, че не се бои от различието, а като види различните се крие и бяга. Въпросът за стигмата винаги е стоял на преден план и винаги ще стои. Заклеймяването на някой човек, заради дадена диагноза също е расистко. Кажете СТОП на стигмата !!!