Невменяемостта е легално определена в чл.33, ал.1 НК. Разпоредбата гласи, че невменяемото лице не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
Невменяемостта е налице, когато отсъстват интелектуалният и волевият момент на вменяемостта, но е възможно да отсъства и само волевият момент.
В закона са отбелязани два критерия за установяването на невменяемост. Първият е медицинският критерий - психиатричният. А вторият е юридическият, отбелязан като психологически.
Критерии за невменяемост -
в закона са посочени два вида медицински, психиатрични причини - умствена недоразвитост и разстройство на съзнанието.
Умствена недоразвитост - или казано също "олигофрения". Тук се съдържат три степени - идиотия, имбецилност и дебилност. Дебилността е най - леката форма на олигофрения. При имбецилите отсъства каквато и да е спосоност за абстрактно мислене и волева дейност. Идиотията е най - тежка степен. Тя е безспорна причина за състояние на невменяемост.
Разстройство на съзнанието е другият критерий за невменяемост. То може да бъде продължително или краткотрайно.
При продължително разстройство на съзнанието са налице хронични душевни страдания, свързани с нарушаване, което е прогресивно на дейността на главния мозък. Отнасят се към тази категория следните болести - шизофрения, циклофрения, епилепсия и други.
Към краткотрайното разстройство на съзнането спадат състоянието на наркотичен глад, хипноза, патологичен афект и тн.
Юридическият, психологическият критерий е другият критерий.
Няма коментари:
Публикуване на коментар