Ревност и страх от загуба

Ревността е болезнено чувство, което се свързва със силен, интензивен страх от загуба на обекта и загуба на любовта на обекта. Ревността може да бъде провокирана още в детството, при наличие на брат или сестра, така се получава съревнование цял живот с другия обект. Ревността може да се дължи на изкривени фантазмени преживявания, плод на нашето въображение и да е напълно неоправдана.
Възможно е болезнената ревност да е признак на ниското самочувствие. И затова постоянно се сравняваме с околните. Може да твърдим, че другият обект е по - успешен в работата, че е по - красив или по - привлекателен. Друга хипотеза е, че това може да се дължи на сравнение в детството, което да е по - провокирало тази ревност и цял живот да се състезаваме, за да изпъкнем и да изглеждаме по - добри.
Освен с ниско самочувствие, хората, които имат високо самочувствие и са уверени може също да страдат от болезнена ревност. Те възприемат обекта на любовта собственически, но го приемат като предмет, който трябва да е техен на всяка цена. Тези хора са самоуверени, не страдат от ниско самочувствие. Но в тях има една ранна травма, която фиксирана в един по - ранен етап от детството.
Корените на ревността също се коренят в нашето детство, в това дали постоянно са ни сравнявали. Ниското самочувствие и страхът от загуба предопределят ревността. 

Съществува ревностна налудност - 
тя е по - характерна при мъжете. Често се среща при органични психози и при хроничен алкохолизъм. Болният е твърдо убеден в това, че съпругът или съпругата му е невярна, дори да няма обективни данни, факти и доказателства за това. Всяко движение и всеки поглед му изглежда подозрителен, ревнивият човек не изпитва сигурност. Дори и едно дълго забавяне в магазина, може да породи ревностни страхове и след това налудности.