В психоанализата, психиатрията и в психологията вече е изключително трудно да се говори за чисти състояния и диагнози сами по себе си. Съществуващата коморбидност между състоянията и разстройствата ни принуждава да преливаме една диагноза в друга.
На границата между невротичната организация и психотичната структура стои граничната организация. Днес твърде актуална, върху нея и на нея се опира нарцистичната организация, която е до болка позната на всеки.
Преминавайки плавно през Бержаре, Ото Кернберг и Фройд ние си даваме сметка за много от защитните механизми, за цялостното функциониране на тази патология.
Лутайки се между неврозата и психозата, ние откриваме една структура, която сама по себе си е белязана от един дълбок, ранен травматизъм. Вплитайки в себе си граничното състояние съдържа следните компоненти в своето символично название - ГРАНИЧЕН.
Съдържа високо ниво на тревожност, множество фобии и страхове, хипохондрия, наблюдават се и полиморфно перверзни сексуални тенденции.
Основното е страха от изоставяне, страхът от дълбоката депресия, в която те могат да изпаднат.
При някои гранични състояния се наблюдава декомпенсация в суицид, която е плод на тяхната изпулсивност.
