Ерик Ериксън - теория за психосоциалното развитие

Ериксън е сред малкото изследователи, които се интересуват от целия жизнен цикъл на човек - от раждането до смъртта. Концептуална основа на теория за личностно развитие на Ериксън е епигенетичният принцип, според който, след раждането индивидът преминава през различни, последователни етапи, фази и кризи през живота си.

• Стадий 1 - орално - сензорен / от раждане до 1 година / психосоциалната криза тук е свързана с базово доверие - базово недоверие.
• Стадий 2 - мускулно - анална / от 1 до 3 години / психосоциалната криза тук е обвързана с автономност - срам и съмнение.
• Стадий 3 - локомоторно - генитална / от 3 до 6 години / тук водещи са инициативност - вина.
• Стадий 4 - латентна / от 6 до 12 години / трудолюбие - непълноценност
• Стадий 5 - юношеска / от 12 до 19 години / его - идентичност - ролево смесване
• Стадий 6 - ранна зрялост / от 20 до 25 години / за този стадий са характерни интимност - изолация.
• Стадий 7 - средна зрялост / от 26 - 64 / - тук могат да се наблюдават продуктивност - застой.
• Стадий 8 - Късна зрялост /от 65 години до смъртта / - его - интегриция - отчаяние.

Първият стадий от теорията на Ериксън е от изключително важно значение за формирането на цялостната личност, за холистичния подход в нейното функциониране.

Чрез доверието, което се изгражда в детето и майката в първата година от живота му, се предопределя занапред живота на детето - доверителна връзка в любовта, във взаимоотношенията с хората, в средата, в обкръжението.

Синдром на родителското отчуждаване

Синдромът на родителското отчуждаване е нарушение, което се характеризира с комплекс от симптоми в резултат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведенчески реакции от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката между детето и другия родител. Тази ситуация е свързана с раздялата на родителите. Авторът, който пръв дефинира синдрома през 1985 г. е Ричард Гарднер, професор по клинична психиатрия към Клиниката по детска психиатрия на Колумбийския университет. Най - често се започва със следните компоненти за манипулация на детето :

• не се позволяват телефонни обаждания на детето
• ограничава се физическия контакт
• определения режим не се спазва или настъпва късно
• включват се болести, единият родител се оправдава, че детето е настинало 
• забравя се за ангажимента да се остави детето за уикенда на другия родител

При наличие на синдром на родителско отчуждаване в детето настъпва страх от единия родител, той е наплашен от него като човек, който представлява обгрижваща фигура в живота му. Наблюдава се Изразяване на емоционална дистанция с отчуждения родител.

За доброто на детето и в името на неговото спокойствие и пълноценен живот, би следвало да се разберат родителите цивилизовано и в името на детето. Този синдром може дълбоко да рефлектира върху психиката на детето, отношенията между родителите могат да му оставят дълбок белег за цял живот.

Автор : Елеонора Йорданова