Синдром на родителското отчуждаване

Синдромът на родителското отчуждаване е нарушение, което се характеризира с комплекс от симптоми в резултат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведенчески реакции от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката между детето и другия родител. Тази ситуация е свързана с раздялата на родителите. Авторът, който пръв дефинира синдрома през 1985 г. е Ричард Гарднер, професор по клинична психиатрия към Клиниката по детска психиатрия на Колумбийския университет. Най - често се започва със следните компоненти за манипулация на детето :

• не се позволяват телефонни обаждания на детето
• ограничава се физическия контакт
• определения режим не се спазва или настъпва късно
• включват се болести, единият родител се оправдава, че детето е настинало 
• забравя се за ангажимента да се остави детето за уикенда на другия родител

При наличие на синдром на родителско отчуждаване в детето настъпва страх от единия родител, той е наплашен от него като човек, който представлява обгрижваща фигура в живота му. Наблюдава се Изразяване на емоционална дистанция с отчуждения родител.

За доброто на детето и в името на неговото спокойствие и пълноценен живот, би следвало да се разберат родителите цивилизовано и в името на детето. Този синдром може дълбоко да рефлектира върху психиката на детето, отношенията между родителите могат да му оставят дълбок белег за цял живот.

Автор : Елеонора Йорданова