четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Неизбежна отбрана - кратки бележки





Неизбежната отбрана е едно от най - старите обстоятелства, което изключва обществената опасност и противоправността на деянието. Изискванията за "неизбежната отбрана" дават отговор на два важни въпроса - Кога може да бъде извършена неизбежната отбрана? И как, по какъв начин може да бъде извършена тя?
Съгласно чл.12, ал.1 НК неизбежната отбрана може да бъде извършена само при "непосредствено противоправно нападение срещу държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или другиго".
Неизбежната отбрана има за цел да пресече нападанието. Тя, следователно трябва дасегне и обезвреди нападателя, докато той още осъществява своята общественоопасна дейност.
Превишаването пределите на неизбежната отбрана е легално определено в чл.12, ал.2 НК.
Обект на нападението могат да бъдат всички видове обществени отношения. Това положение прави неизбежната отбрана универсално средство.
Нападението е непосредствено, то е започнало е не е завършило. Ще е обществено оправдано когато се реагира незабавно срещу нападението. Създадената от нападението опасност трябва да е действителна. Не е обществено оправдано едно предполагаемо или бъдещо нападение.
Неизбежна отбрана може да съществува само когато се отблъсква едно общественоопасно, противоправно и непосредствено нападение !

сряда, 29 ноември 2017 г.

Невменяемост - видове, критерии









В закона няма легално определение и дефиниция за понятието "вменяемост", но за "невменяемостта" присъства такава дефиниция.

Невменяемостта е легално определена в чл.33, ал.1 НК. Разпоредбата гласи, че невменяемото лице не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
Невменяемостта е налице, когато отсъстват интелектуалният и волевият момент на вменяемостта, но е възможно да отсъства и само волевият момент.
В закона са отбелязани два критерия за установяването на невменяемост. Първият е медицинският критерий - психиатричният. А вторият е юридическият, отбелязан като психологически.
Критерии за невменяемост - 
в закона са посочени два вида медицински, психиатрични причини - умствена недоразвитост и разстройство на съзнанието.
Умствена недоразвитост - или казано също "олигофрения". Тук се съдържат три степени - идиотия, имбецилност и дебилност. Дебилността е най - леката форма на олигофрения. При имбецилите отсъства каквато и да е спосоност за абстрактно мислене и волева дейност. Идиотията е най - тежка степен. Тя е безспорна причина за състояние на невменяемост.
Разстройство на съзнанието е другият критерий за невменяемост. То може да бъде продължително или краткотрайно.
При продължително разстройство на съзнанието са налице хронични душевни страдания, свързани с нарушаване, което е прогресивно на дейността на главния мозък. Отнасят се към тази категория следните болести - шизофрения, циклофрения, епилепсия и други.
Към краткотрайното разстройство на съзнането спадат състоянието на наркотичен глад, хипноза, патологичен афект и тн.
Юридическият, психологическият критерий е другият критерий.

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Един поглед към диагнозата - Депресия







При единствен, първи епизод, който отговаря на депресивния епизод по МКБ - 10 се поставя диагнозата "Депресивен епизод". Той може да варира от лек, умерен до тежък. Това е важно да се уточни при поставянето на диагнозата. 


  • F32 Депресивен епизод 
  • F32.0 Лек депресивен епизод - без соматични симптоми или със соматични симптоми.
  • F32.1 Умерено тежък депресивен епизод - без соматични симптоми или със соматични симптоми.
  • F32.2 Тежък депресивен епизод без психотични симптоми.
  • F32.3 Тежък депресивен епизод с психотични сиптоми.
  • F32.8 Друг
  • F32.9 Неуточнен


При наличие на два или повече депресивни епизода диагнозата, която се поставя е " Рекурентно депресивно разстройство" . Тук също е важно да се уточни тежестта на сегашния епизод.

Задължително условие е да липсват данни за манийни или хипоманийни епизоди в миналото, за да се постави диагноза Депресивен епизод или Рекурентно депресивно разстройство.

Съществуват "униполярна депресия" и "биполярна депресия".

При жените са по - чести опитите за самоубийства, а при мъжете са по - успешни самоубийствата.

Важни са факторите на средата :

  • абнормни гени
  • загуба на партньор, раздяла или развод
  • соматично заболяване
  • непълноценни интимни, лични взаимоотношения
Депресията е лечима. Важно е да се установи и да се предприемат мерки - терапевтични и медикаментозни.

петък, 17 ноември 2017 г.

Ревност и страх от загуба





Ревността е болезнено чувство, което се свързва със силен, интензивен страх от загуба на обекта и загуба на любовта на обекта. Ревността може да бъде провокирана още в детството, при наличие на брат или сестра, така се получава съревнование цял живот с другия обект. Ревността може да се дължи на изкривени фантазмени преживявания, плод на нашето въображение и да е напълно неоправдана.
Възможно е болезнената ревност да е признак на ниското самочувствие. И затова постоянно се сравняваме с околните. Може да твърдим, че другият обект е по - успешен в работата, че е по - красив или по - привлекателен. Друга хипотеза е, че това може да се дължи на сравнение в детството, което да е по - провокирало тази ревност и цял живот да се състезаваме, за да изпъкнем и да изглеждаме по - добри.
Освен с ниско самочувствие, хората, които имат високо самочувствие и са уверени може също да страдат от болезнена ревност. Те възприемат обекта на любовта собственически, но го приемат като предмет, който трябва да е техен на всяка цена. Тези хора са самоуверени, не страдат от ниско самочувствие. Но в тях има една ранна травма, която фиксирана в един по - ранен етап от детството.
Корените на ревността също се коренят в нашето детство, в това дали постоянно са ни сравнявали. Ниското самочувствие и страхът от загуба предопределят ревността. 

Съществува ревностна налудност - 
тя е по - характерна при мъжете. Често се среща при органични психози и при хроничен алкохолизъм. Болният е твърдо убеден в това, че съпругът или съпругата му е невярна, дори да няма обективни данни, факти и доказателства за това. Всяко движение и всеки поглед му изглежда подозрителен, ревнивият човек не изпитва сигурност. Дори и едно дълго забавяне в магазина, може да породи ревностни страхове и след това налудности.

сряда, 15 ноември 2017 г.

Генерализирани разстройства на развитието - Аутизъм






Аутизмът е едно от най - тежките нарушения в развитието. При това състояние са нарушени социалните и комуникативните умения.
Наблюдението над едно дете може да установи навреме дали то има аутистични прояви. Следи се познавателната активност, до колко детето има интерес към предметите и действията, свързани с тях. Обръща се внимание също на любопитството и интереса към околния, външния свят. Изключително важна област е общуването на детето . Важен белег също е и очният контакт. Неговото присъствие или липсата на такова може да говори много. Възможно е да се наблюдават стереотипни движения с ръцете или с други части на тялото. При много деца се среща невъзможност за вербализиране на собствените емоции.
С подходящата терапия, с много любов, подкрепа и разбиране, би била възможна социализацията на тези деца. Те са интересни, не са по - различни, те си имат свой собствен свят, който също е толкова интересен и цветен. Те искат просто да бъдат разбрани и приети !

Терапия при шизофрения




Терапията при шизофрения е многопластова, всеобхватна, концентрирана най - вече в три звена - фармако, психо и социотерапия.
При утежняване на състоянието е задължително хоспитализирането на лицето.
Фармакотерапията заема огромно, важно и много съществено място в терапията. За да се премине към другите терапии е важно първо да се увладеят кризите на индивида.
Невролептиците се въвеждат на първо място за лечението на остри психотични епизоди.
Заедно с невролептиците се прилагат и други медикаменти, но това вече става в зависимост от състоянието и от самата диагноза.
Един пример, който е важен да се отбележи е, че прибавянето на транквилизатор, може да допринесе за успокоение на симптомите, ако се касае за психомоторна възбуда.
Терапията при шизофрения е дълга, задълбочена, за цял живот. За едно стабилизиране на състоянието е нужна подкрепа от семействието, от социалната среда, от цялото общество. Борбата със стигмата е сериозна, заклеймяването на човек, че е болен от шизофрения вреди, не помага на никой. Не се нуждаем от клеймо, нуждаем се единствено от подкрепа, разбиране и топлина.

Енуреза - симптома нощно напикаване





Един от често срещаните симптоми при децата е т.нар "енуреза" или казано с други думи - нощно напикаване. 

Симптомът "нощно напикаване" се свързва с "ядрото на неврозата". Важно е да се отбележи от колко време и кога е започнал симптомът. Това е важен критерий за протичането на състоянието.

Когато детето продължава да се изпуска след 3,4 годишна възраст и няма данни за проблеми с отделителната система може да се говори за "енуреза".

Среща се по - често при момчетата.

Според психоаналитичният подход "нощното напикаване" може да е симптом за регрес, към по - архаичен стадий.

Важна е консултацията с психолог, за да се обследват причините, съпътстващи появата на това състояние. 

През това време за спокойствие на детето е важно да приема течности през деня, за да може тогава да се освободи. Необходимо е приемане на това състояние, без да се стига до задълбочаване в проблема пред самия индивид. Трябва да се избегне концентрирането в случващото се, което може да допринесе за увеличаване на неговата тревожност и да породи срам.


понеделник, 13 ноември 2017 г.

Шизофрения - наследственост и генетика










През 1896 г. Kraepelin обединява няколко вида психози в една нозологична единица, която е наречена Dementia praecox. През 1911 г. E. Bleuler представя едно ново схващане и създава общоприетото и до днес обозначение - шизофрения.

Има данни и вероятносни предположения, че при най - малко 1 % от населението един път в живота е прекаран шизофренен пристъп. Приблизително 30 % от шизофренно болните са под наблюдение. 

Заболяването се среща при всички раси и култури !

Женският и мъжкият пол са еднакви засегнати. Върхът, пикът на заболяването при жените е между 25 - 35 години, докато при мъжете е 20-25 години.

Шизофрениите започват много рядко в детска възраст.

Според полиетиологичният подход не съществува единна причина за произхода на заболяването. В следствие на това се смята, че съществува повече от един фактор.

Важен е генетичният подход. При който се касае за голям риск при роднините на шизофренно болни.

Формиране на зависимост. Телесна и психична зависимост



На първо място ще разгледаме факторите, които допринасят за пораждането, развитието и формирането на една зависимост.
Злоупотребата може да доведе до зависимост и без участието на съзнателната воля.
Като психоактивни вещества, наркосредства се оказват видове медикаменти, както и дроги, които предизвикват промяна на съзнанието, създават еуфория.
Колкото по - продължителна е злоупотребата, т.е приемането, толкова по - голяма е опасността от развитие на зависимост.
В зависимите личности се наблюдава психосоциално нарушение, при което се открояват следните, характерни особености :

  • слаба издръжливост
  • ограничено понасяне на видове фрустрации
  • често се наблюдава неспособност за устойчиви междуличностни връзки
  • невключване в общността
  • силна ранимост от обкръжението
  • склонност към импулсивни постъпки
Развитието на телесна и психична зависимост се обуславя от :

  • личността
  • възрастта
  • степента на зависимост
  • видът дрога
Психичната зависимост се отразява в следните форми :

  • загуба на общуването, със склонност за изолация
  • безсъние
  • чести депресивни състояния
  • нерядко агресивни изказвания
  • несигурност в себе си
Телесната зависимост включва в себе си :

  • увреждане на множество органи
  • възпаления на вени, кожни заболявания
  • ХИВ инфекция
  • поражения на зъбите
  • гинекологични проблеми
  • увреждане на ЦНС

вторник, 7 ноември 2017 г.

Алиенация от работната среда и Бърн аут синдром







Алиенацията, отчуждението е една от концептуалните теории не само за философията, но и за социалната психология. Отчуждението е резултат от развитието на индивида, средата и човешката цивилизация. В основата на възгледите на Карл Маркс стои идеята за отчуждението от работната среда.

В социалните науки също би се споменало и разгледало гледището за отчуждаване от себе си.

Но контекстът в настоящата тема е предимно към отчуждението от работната среда, от работния процес.

Отчуждението е резултат от два основни фактора :


  • нежеланието на човек да взима участие, роля  в работния процес, в системата във взаимоотношения с хората в работната среда.
  • отхвърлянето от социалната общност на отделен човек от групата, поради факта, че той не се съобразява със социалните норми.
Чувството на отчуждение е симптом на Бърн аут синдрома.

Бърн аут синдром - това е индивидуално преживяване, което носи със себе си негативни последици за човека, който го преживява и за нормалното му функциониране.

Продължителното излагане на професионален стрес води до формирането на бърн аут синдром.

Бърн аут се осъществява в три фази :

  • емоционално изтощние - първата фаза, която е свързана с поставяне на прекомерни изисквания пред работника.
  • деперсонализация - формира се скептична нагласа към колегите, изострят се взаимоотношенията и започват конфликтите в работната среда.
  • ниски лични постижения - работниците изпитват силно на безпомошност и са фрустрирани от работния процес.

петък, 3 ноември 2017 г.

Родителски права и лични отношения с детето след развода






В съвремието дело за родителски права се води най - често след прекратяване на фактическо съпружеско съжителство между родителите. Ако между родителите не се уредят доброволно отношенията, следва да се заведе дело за присъждането на родителски права на конкретния родител.
Съдът е редно на изслуша родителите и децата, които са навършили 10 годишна възраст. Разглежда се също и становище от Дирекция "Социално подпомагане" - Агенция "Закрила не детето".
При предоставяне упражняване на родителските права на първо място стои детето и това то как се чувства при съответния родител. Но други също важни критерии са отбелязани тук и са задължителни при постановяването на такова важно решение. Следните критерии са :

  • Родителски качества на родителя - нагласите му към детето, формирането на възпитание.
  • Морал на родителя - касае се за определена зависимост, която може да се открие при един или двама родители - алкохолизъм, злоупотреба  с психоактивни вещества, престъпнообществени прояви, разврат.
  • Пол на децата - В пубертетна или предпубертетна връзка не е изключино момичето да живее при бащата, особено ако се наблюдава при майката отклонение, характеризиращо се с развратни прояви.
  • Възраст на децата - Когато са съвсем малки, децата имат нужда най - вече от майка си, но ролята на бащата също е много ценна. Смята се за редно, ако е необходимо когато пораснат да отидат при бащата.
  • Жилищно - битови условия - важна перспектива е да има всички належащи услуги в дома. Задължително е да има ток, вода, както и нормални условия за живот на едно дете.
  • Вина за дълбоко разстройство в брака - за да не се въвлича детето в тези трудни и тежки взаимоотношения, възможно е и би следвало то да се даде за отглеждане на някой близък - баба или дядо.
Чл.59 от Семейния кодекс извежда гледната точка за родителските права и тяхното упражняване след развода !