Създаването на едно семейство е един важен и изключителен момент от нашия живот. Но в нашето ново семейство, ние носим със себе си нашето старо семейство - това в което сме отраснали. Желаем или не, ние влизаме в брачен съюз с нашите модели, нашите ценности, които са ни налагани цял живот. Нашето възпитание, навиците, критериите, изискванията - ние пренасяме в нашето ново семейство.
Интеракцията с околните е трудно, а съжителството с различен човек от теб също е предизвикателство. Макар и с много допирни точки, човекът до теб може да те дразни, възможно е да има други навици, друг начин на живот, който не съответства съвсем на твоя.
Различията в разбиранията, различията в гледните точки могат да бъдат обект на сериозен конфликт.
Една актуална тема освен за любовта и съжителството е тази за раздялата, за развода.
Само по себе си съждението "дълбоко и непоправимо разстройство в брака" означава, че е настъпило такова по вид отчуждение, което трудно или почти невъзможно е да се поправи. Настъпило е :
- отчуждение в емоционален аспект
- отчуждение във физически аспект
- дълбока несъвместимост
- разрив във взаимоотношенията
С оглед на тези факти, не би следвало тази връзка или този брак да бъдат успешни. Те не биха били здравословни нито за семейството, нито за всеки един като личност, нито за детето, ако има такова.
Не би било редно да се обвиняват съпрузите, заради настъпилата раздяла. Вината или вменяването на чувство за вина на другия не би било рационален подход.
Търсейки щастието, ние бихме намерили за себе си един партньор, който ще съответства на нас, на нашите желания, нашите мечти, нашите трепети.
Здравословната раздяла е най - правилна. Тя е болезнена, но е рационална. Макар и разделени, хората могат да бъдат полезни за благото на децата, могат да помагат, могат да обичат.
Взаимоотношения, в които са се изгубили емоциите и разговорите, биха били пречка за това едно дете да расте здраво и щастливо.
Семейството трябва да се крепи на любов, човещина, разбиране и доверие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар