Будиш се, сам си, реалността е около теб, пред теб.. размазани сенки на предишни отминали събития, хладни спомени, много тежки емоции.
Искаш да бягаш, бягаш, бягаш..Реалността е жестока, тя те плаши, напряга те, натоварва те.. искаш да избягаш в друг свят, друго измерение.Този свят не ти харесва, дори не ти е приятно да седиш повече тук. Тръгваш, бягаш...
Спираш.. " най - лесно е да бягаш" - казват те!
Но не е лесно и да спреш, да се обърнеш, да ги погледнеш всички тях. Те, които те изстискват, които те нагрубяват, които, че си друг ти внушават.
Не спирай да бягаш, но бягай навътре към себе си, в своя свят, не бягай от себе си, ти и да искаш не можеш да избягаш... 1000 км пробягах, но от себе си не избягах, роднини оставих, приятели оставих, но той - образа ми ме преследваше и ме укоряваше. Молеше ме "върни се", но аз отказвах и вътрешно в себе си душата си размазвах...
Ранена, объркана и сама поех по пътя си, не чувствах вина, в мен имаше малко тъга, но най ме безпокоеше тази глупава, тъпа празнота...
Спирах, оглеждах се, замислях се... не бях доволна от нищо- не харесвах себе си, не харесвах другите, не харесвах света около мен. Исках промяна, но дори не знаех каква...Засега ще остана така - сама с огромна вътрешна празнота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар