Това, което умира вътре в нас

Самоубийството, бягството от живота, от проблемите, от радостите, от трудностите, от себе си ...
Моментът, в който решаваш, че ще го направиш това.Моментът, в който знаеш, че не можеш да се спреш, да се увладееш, не можеш да се превъзможнеш, не можеш да го надживееш.
Самата смърт толкова ли е страшна? Или е по - страшно всичко, което умира в нас, докато сме живи? Не е ли по - страшна мисълта, желанието за смърт докато сме на този свят?
Духовната смърт е страшна, физическата е завинаги.

Желанието да застанеш на релсите, мисълта как ще си отидеш от този свят, по една или друга причина..